Ивайло Дунов: Правете бизнес от природата на България, а не срещу нея

От Лондон ще съм много по-полезен на родината си, казва бизнесменът еколог и филантроп.

Ивайло Дунов.

Той е избрал живот във Великобритания и макар често да си идва, смята, че в чужбина ще е много по-полезен на България, отколкото, ако е тук. Избрал е смисълът на живота му и най-ценната му кауза да е екологията. Тревожи се за най-голямото богатство на България – природа, каквато няма никъде по света. Ръководи уникална и единствена в света като концепция компания за хранителни добавки и здравословен начин на живот и е изпълнен с планове как да помогне на родината си.

Продължение от ПЪРВА ЧАСТ

Господин Дунов, в първата част на интервюто си говорихте за най-голямото богатство на България – нейната природа. Какво не трябва да правим, за да я опазим?

Добре е човек да мисли и за бъдещето. Има големи проблеми и с чистата питейна вода заради фракинга – вкарването на сонди под високо налягане и с много химии, за търсене на шистов газ. В Западна Вирджиния например подпочвените води са толкова замърсени, че дори не могат да ги използват за напояване на добитъка там. Разбрах, че около Резово, което е между двата резервата Силистар и Странджа, са дали разрешение на една компания да търси нефт.

Невероятни глупости сме направили и с безразборната сеч. А дърветата са нещо уникално, те пречистват въздуха, отделят кислород, задържат вода. Трябва да се прави бизнес от природата на България, а не срещу нея.

В Испания имаше презастрояване на плажовете както у нас и туристите престанаха да ходят там. Тогава управниците бяха принудени да разрушават хотели, за да си върнат туристите. Липсва ми морето, което помня като дете, но ако реша да почивам на българското Черноморие, бих отишъл в Резово.

Не си даваме сметка и колко вредим на децата си със замърсения въздух, защото те най-много страдат от това. Те са по-ниски, а най-вредните съставки във въздуха са по-тежки и падат на нивото дете, чийто ръст е наполовина на нашия. Не виждам логиката да се създават деца, когато те нямат чиста природа и здраве. Има вече доста крайни движения от хора, които смятат, че е непочтено да създават деца, след като не могат да им осигурят нормални условия за живот в бъдеще!

Много е хубаво, че чужденци се заселват в български села. Ако бях в управлението, бих направил специална програма за тези хора. Те допринасят много за съживяването на нашите села. Имат средства и енергия и когато видят нещо нередно, го оправят.

Концептуалният магазин на бул. „Васил Левски“.

Проблемът на българските неправителствени еко организации е, че са дискредитирани – някои от тях са създадени само с цел източване на средства от фондове. Поради което тяхното мнение няма достатъчна тежест в обществото.

Тук фондация е нещо негативно, докато на Запад е нещо положително.

Какво може да се направи?

Аз не знам каква е образователната програма, включени ли са в нея теми по екология. Личният пример на родителите е от съществено значение. Във Великобритания например има специални кофи за зелени отпадъци – трева от косенето, клончета, листа. Те се рециклират и от тях се прави тор. Тук много неща могат да се направят по отношение на отпадъците, но не се правят заради корупцията и безочието на управляващите. А имаме най-ценното нещо. Като дойдат чужденци и хапнат един домат и една чушка, и казват, как е възможно толкова различен вкус.

Баща ни е фармацевт и цял живот е бил фармацевт, работил е във фармацевтична компания в Ню Йорк. Знае толкова много за вредите на фармацевтичните средства, че у нас рядко вземаме лекарства. И този човек, който ги е произвеждал, се е чудил как да се махне от тази индустрия и да направи нещо друго.

Разкажете за пътя, който изминахте от София до САЩ и Великобритания.

Завърших гимназия през 1990 г. Бяха доста тежки години. Беше много трудно за млад човек да намери себе си или да тръгне по някакъв път. Не виждах перспектива и в един момент реших да напусна България. Тогава беше много трудно за млад човек да замине за чужбина. Визи в американското посолство, на всеки се гледаше като на потенциален емигрант.

Един приятел, студент в Америка ми каза, че е много по-лесно да заминеш за там, ако си записан в някакъв чужд университет тук, и после да се прехвърлиш в САЩ. Тогава единственото училище, в което се преподаваше на английски, беше International University на площад Славейков. Имаше 2 специалности – компютри и хотелиерство и аз започнах да уча второто, защото никога не съм обичал математика и компютри. След една година се прехвърлих в колеж във Вирджиния бийч, там бях около 2 години и после се преместих в Атланта, където живях 8 години.

Продължих си образованието, работил съм в хотели. Имам диплома от American Hotel and Lodging Association. Те имат образователен институт. От там имам диплома за хотелиерство. Беше ми интересно хотелиерството, защото за мен беше една държава в държавата. Едно място, където имаш контакт с хора от цял свят и общуваш с тях – нещо, което винаги ми е харесвало.

Как попаднахте в Лондон?

Брат ми нямаше никакво желание да заминава никъде, но в един момент едва ли не го отказаха от медицината тук. Ставаха разни неща по болници, той работеше във футболни отбори и аз реших да му помогна. Той дойде на гости при мен в Америка. Но за да работиш в Америка като лекар, трябва да вземаш всички изпити отново на английски, което е страшно скъпо и трудно. Започнахме да мислим какво да правим. Брат ми знае френски и мислеше за Париж, за Франция, а аз му казах, че езикът на планетата е английският и, че е по-добре да отиде в англоговоряща държава.

Тогава намерих във Великобритания една програма за висококвалифицирани кадри. Иван вече имаше специалността ортопедия и травматология. Той отиде във Великобритания, а аз останах в САЩ, защото чаках двойно гражданство – да си запазя българското, но да получа и американско. То ти дава пълна свобода да пътуваш без визи в почти целия свят.

Продадох си апартамента в Атланта, брат ми си продаде апартамента в София и цаедно взехме с него една къща на изплащане, аз пък го убедих да не започва работа веднага, а да продължи да учи. Той се интересува много от спортна медицина и завърши и тази специалност в „Куин Мери“, който е много добър университет за медицина и право.

Двамата отидохме на едно изложение на компанията Natural Products. Най-голямото им изложение в Европа е в Лондон. Там се запознахме със сина на основателите на една голяма компания, а пък брат ми беше запознат с техните продукти и помагаше на родителите ми при леки здравословни проблеми.

Как създадохте магазина в София?

Гостувах на този човек в Америка и взехме договора за България. Вече имахме магазина на бул. „Васил Левски“ в наследство, както вече споменах, и го давахме под наем. Решихме, че можем да направим нещо смислено за България.

Започнахме през 2006 г. Всичко беше много добре. Брат ми мислеше да дойде за 1-2 години, да го основе и да се върне във Великобритания. Но тук нещата бяха много сложни през 2006 г. Брат ми в един момент реши да не се връща във Великобритания и все още е тук. Той загърби една страхотна кариера като специалист по ортопедия и травматология и спортна медицина. Знаете ли колко е стартовата годишна заплата на лекар като него в Америка? 600 хиляди долара с една специалност, а той има две. Във Великобритания е половин милион паунда. Ето ви един българин, който губи по половин милион паунда годишно, за да прави нещо в България! Кой би направил такова нещо?

Споменахте, че гоните печалбата на всяка цена?

Това, което научих в Америка е, че човек трябва да прави един бизнес по най-правилния начин и да мисли в дългосрочен план. Когато правиш правилните неща и се грижиш за клиентите си, парите идват от самосебе си. Искаме да оставим този бизнес след нас, но ни е много трудно, въпреки че ползваме собствени недвижими имоти, които придават стабилност на един бизнес. Винаги ще имаш отворен магазин, никой не може да те измести и хората да те намират.

Откъде дойде идеята да се занимавате с екология?

От малък никога не съм се нагаждал към някаква среда, за да оцелея или да прогресирам. Не съм приемал нищо неправилно и негативно. Тръгвал съм си от футбола, защото съм виждал, че нещо се разпада или е непочтено. Моят начин на мислене е, че докато не затвориш една врата, няма да ти се отвори друга. И човек не трябва да се примирява с нищо нередно.

Някои хора у нас силно се вълнуват от екологичните проблеми, други изобщо не се интересуват. Откъде идва това у човека?

Не знам, вероятно има нещо заложено у мен. Добрите и почтени хора се опитват да правят нещо смислено в живота си и да не разрушават създаденото от природата. Наречете го мисия, кауза. За мен чистата природа е най-важното, върху което всичко се гради.

Реинвестирате в практики за подобряване на благосъстоянието.

-Има много фондации, които разчитат на дарения, но в Америка научих, че това не е добър вариант. Зависиш кой какво ще им даде и дали ще ти го даде. Затова нашият модел е по-добър – да спонсорираш фондацията си чрез собствения си бизнес. Не разчиташ на никого и си свободен. Никой не може да ти оказва влияние. Трябва да има много повече такива компании и да се поддържат в международен мащаб. Човек не трябва да се откъсва от тези неща в чужбина. Добре е да има такива организации в чужбина, които да подпомагат България. Ако се върнеш и останеш затворен и изолиран в България, това не е по-добра идея.

Ще се върнете ли някой ден в България?

Никога. Макар животът в България да е много по-спокоен, въпреки проблемите. Тук човек може да живее много по-добре, отколкото в Америка или Великобритания, дори с много по-малко средства. Ние сме уникална държава, центърът на София е невероятен, имаме най-добрата храна и вина на планетата. В Англия българите сме изолирани от това. Но ще съм много по-ценен и по-важен за България, като съм във Великобритания или Америка, отколкото, ако съм тук.

Много ми харесва това, което правите в „Сдружение Азбукари“. Може да направите чудеса, ако сте подкрепено от чужбина, и аз съм готов да работя за това. Там със сигурност мога да направя много повече неща за вас. За жертва не може да се говори, нито за липса на жертва. Има страшно много заможни българи в чужбина, има и чужди организации и фондации. С тях може да се направят чудеса за България. Те подпомагат проекти не само в локален, но и в глобален мащаб и някой българин трябва да е там и да го координира. Моят дългогодишен опит в чужбина от 1996 г. до сега е много ценен.

Аз няма как да се чувствам добре в България, като виждам как хората около мен са зле. Аз не искам да съм част от всичко това. В човешкия живот трябва да има смисъл.

Кенеди е казал нещо много ценно на американците: „Не питайте какво Америка може да даде на вас, а се запитайте какво вие може да направите за Америка“.

Защо ние, българите, не мислим така?

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ПРОМО ПАКЕТ ГОРД БЪЛГАРИН

ПРОМО ПАКЕТ ГОРД БЪЛГАРИН
ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ Ролята на „История на славните българи“ е да покаже, че имаме ...

50.00лв. 43.00лв.Вземи сега!

МЕЧТА В РЕАЛНОСТ

МЕЧТА В РЕАЛНОСТ
На 26.07.2018г. излезе от печат първата стихосбирка с лирика на Мария Цветкова. Юрист по образование ...

12.00лв.Вземи сега!

ПАКЕТ ОТ ТРИ КАРТИ

ПАКЕТ ОТ ТРИ КАРТИ
ЦЕНА И ДОСТАВКА: – Дocтaвĸaта е за сметка на получателя дo пocoчeн aдpec или офис на ЕКОНТ ...

30.00лв. 27.00лв.Вземи сега!

БУКВАРИНО+ДЕТСКА КАРТА НА...

БУКВАРИНО+ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Пакетът съдържа уникална комбинация от 2 образователни средства: „Букварино“, което е образователно помагало, подходящо за ...

35.00лв. 33.00лв.Вземи сега!

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Най-забавният начин да опознаеш Европа! Над 500 цветни илюстрации, обхващащи 8 различни теми ...

10.00лв.Вземи сега!

ДЯДО ДОБРИ – СВЕТЕЦЪТ ОТ ...

ДЯДО ДОБРИ – СВЕТЕЦЪТ ОТ БАЙЛОВО
‌Дядо Добри – светецът от Байлово „Сдружение Азбукари“ започна кампания за изграждане на „Монумент Дядо ...

15.90лв.Вземи сега!

БЪЛГАРОЗНАЙКО И БЪЛГАРОЗН...

БЪЛГАРОЗНАЙКО И БЪЛГАРОЗНАЙКА 3-ТИ БРОЙ
Страници: 36 Цветни страници Корица: мека Дата на издаване: 2017 ISBN: 9789542944133 Размер: 210×210 Тегло: ...

4.99лв.Вземи сега!

Други новини които може да харесате

0

Your Cart