Една мила, симпатична и сладкодумна „старица“ вчера беше убита с позволението на държавата.
Мария Касимова – Моасе
Когато оня безпощаден публичен душ се изля над София вчера, аз се оказах в книжарничката на ъгъла на „Шишман“ и „Аксаков“ срещу 133-то училище. Много мила книжарница, книгите са подредени като стени, а ти заживяваш там… Ама не за това ми е думата.
Е там, като в оная приказка „Под гъбката“ изведнъж се събрахме четирима човека. Единият от тях – симпатичен, атлетичен синеок мъж – се оказа живеещ съвсем наблизо, над магазина за дизайнерски дрехи десет метра по-нагоре по „Шишман“. Беше бесен и с право!
Тихомълком някакви работници дошли, отворили си с ключ вратата на безистена, от който се влиза в двора на кооперацията отзад (Старите софийски дворове, ееех) и започнали да рушат чудната къща, сгушена отзад в него.
Скочил този мъж, спрял ги да безчинстват, но се оказало, че имотът е купен, а рушенето минава под формата на „укрепване“ на къщата… „Укрепване“ му се вика, значи, когато някой мутрист (по-високата степен на мутра) си е напазарувал столичен стар имот, платил си е нужните подкупи и след това започва да си руши на воля сгради с дух, история и стил. Още повече, че за да стигне до къщата, този мутрист трябва да мине през входа на всички онези хора, живеещи в кооперацията и някак следва поне да ги уведоми какво смята да прави.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2018/07/maria-kasimova-1024x715.jpg)
Но, както знаем, когато си наясно, че можеш да си правиш каквото си искаш, ни питаш, ни се обясняваш, ами направо буташ, заливаш с бетона, слагаш малко стъкло и метал и един лъв отпред за разкош и се наслаждаваш!
Ето така поредната къща с история ще си замине и този град, който можеше да е едно такова европейско гнезденце на стари сгради от началото на миналия век, сталински кооперации и откровено селски къщи; този град с тази невероятна еклектика, която можеше да разказва истории и да събира туристи, да дава неповторим европейско-балкански чар; този град, в който потайностите бяха толкова магични, вече ще прилича на едно голямо, празно нищо, украсено масово с петунии…
Пиша това с ясното съзнание, че нищо няма да се промени и нищо няма да спрем, защото вероятно имотът е частен, а къщата дори не е паметник на културата. Защото то те и паметниците посякоха, какво остава да проявят усет и чувство към някаква си къщуна в централен софийски двор! Ама така… поне да оставим послание, че сме забелязали и че такава къща е имало!
Съжалявам, че не можах да снимам – валеше като из ведро, а и то вече няма какво да се снима – стари червени тухли, полусрутена стена и осакатен наполовина прозорец… Но вие можете да си го представите – много ги гледаме такива обезкостени сгради в града ни. Трупове на приказни къщи – ранени от глупостта офицери и стари дами, които никой не иска да вдигне на крака.
Срам ме e много, заради това масово рушене! Срам ме е от този неопостсоцмодернизъм, който ни затрупа с боклучави строителни материали и многоетажни чудовища без душа!
Затова, моля ви, помнете отсега нататък, че там, в този безистен, зад черната метална врата на ул. „Шишман“ в София е имало още една мила, симпатична и сладкодумна старица, която вчера беше убита с позволението на държавата!
Източник: фейсбук профилът на Мария Касимова – Моасе.
ПРОЕКТИ
„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.
Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!