Директорката Живка Бубалова – Петрова: Вложила съм цялата си енергия в каузата Малко българско училище в Чикаго

Живка Бубалова – Петрова е директор на Малко българско училище (МБУ) в Чикаго и зам.-председател на УС на едноименното дружество. Живее зад граница вече 20 години, а културната, езикова и историческа тема са нейното ежедневие. Основател е и на Първата частна детска градина за български деца в Чикаго. С огромна любов, енергия и всеотдайност тя преподава български език, организира множество инициативи и проекти, които имат за цел да държат жив българския дух и да възпитават у децата българско самосъзнание.

Наскоро българската общност в Чикаго успя да купи сградата на Малко българско училище, в което учат близо 700 деца. Придобивката дава нови възможности за развитие и провокира нови идеи. Обединените около духа на българщината създадоха и Център “Малката България“, в който ще се случват стойностни културни и други събития. Придобивка за българската общност е Детска волейболна академия, създадена по идея на Стоян Славов и подкрепена от Малко българско училище.

Как се формира българско самосъзнание у поколения българчета, израснали зад граница, кои най-важните им уроци, защо носталгията идеализира погледа към родното и какво топли сърцето й – на тези и други въпроси отговоря в откровено интервю за „Сдружение Азбукари“ Живка Бубалова – Петрова.

Г-жо Петрова, кога и как се стигна до създаването на Дружество „Малко българско училище“, което ръководи училища по български език, история и култура в Чикаго, САЩ?

Още от пристигането си в САЩ, преди 20 г., се представих в една от църквите и обявих, че имам желание да направя училище. Показаха ми две деца на една маса и казаха: „Ние вече имаме училище, работете“. Така започнах и тази доброволческа работа доведе до създаване на едно сериозно училище с повече от 100 деца. Към екипа вече се бяха присъединили сърцати   учители и заедно постигнахме този успех. На 5-тата година се преместихме доста далеч от църквата и голямата дилема, пред която се изправя всеки истински учител, бе как да оставя децата на средата на обучението. Съветвах ги да останат в училището на църквата, но получих ясна заявка от родителите, че те ще учат български език единствено и само с мен. И така започна Малко българско училище – с 8 деца на „непокорни“ родители, в нашата къща, в съботните дни. Адаптирах приказки, разработвах уроци, рисувах букви върху цветни карти – опитвах се по всякакъв начин да направя обучението лесно и забавно. През 2010 г съпругът ми почина и реших, че трябва“. Регистрирахме организация с единия от синовете ми и приятелка – колега от България. Тържеството за откриване на учебната година започна с 8 деца и завърши с още 5 нови. За този ден всичко бяхме направили с децата – декори, украса, баници. В края на миниконцерта пристигна приятелка, която донесе домашни сладки, украсени с българската азбука. Разплаках се.

Повече от 650 деца се обучават в системата на МБУ. Какви занятия се провеждат с тях, кога и къде?

Децата ни вече са почти 700. Според изискванията на Министерството на образованието и науката задължителните дисциплини са български език и литература, история и география. Ние добавяме известно разнообразие и в някои от класовете, според възрастта и интересите, се изучават математика и народно творчество. Имаме и паралелки със засилено изучаване на фолклор. Много сме популярни и с извънкласните форми, които предлагаме, хор, театрална школа, народни и модерни танци, шах, математика, изобразително изкуство, стандартни танци.

Какъв екип реализира дейностите в училищата?

Стремим се да привличаме най-добрите в професионално отношение. Децата ни имат нужда от добри примери, за да са мотивирани да изучават езика. Става въпрос не само за добри учители, а и за художници, писатели, поети, инженери, адвокати.

Имате важна мисия – да съхраните българското самосъзнание на децата. Как успявате?

Много дълга тема, но най-вече чрез подготовката на концерти и представления, честването на националните празници, организирането на работилници за мартеници, сурвачки, коледна и великденска украса, конструирането на възрожденски къщи. Децата учат най-много, когато изработват нещо. Спомням си колко време им отнемаше (в първите години) да научат думи като мартеница и сурвачка. Сега такъв казус не съществува.

С какви учебници и помагала работите?

Нашите учители имат издадени вече 6 помагала – 2 по история и 4 по български език, които използваме успоредно с учебниците от България. На последния педагогически съвет обявихме, че фокусът в нашата работа тази година ще бъде създаването на учебници за средния курс.

На кои дейности акцентирате в работата си с децата?

На изучаването на езика в чуждоезикова среда – на нова методика, която задължително включва музика, езикови игри, театър. Старите книжки вече не „работят“.

Вашите инициативи топлят душите и на родителите, които са далече от родната земя. Каква емоция преживяват те на всеки празник?

Непрекъснато ни пишат мили и затрогващи думи, послания на обич и уважение. Всичко това ни стимулира и задължава. Пишете ни, сънародници!!

На 1 ноември отпразнувахте Деня на народните будители вълнуващо. Разкажете повече за това.

Денят на будителите е съкровен празник за учителите в чужбина. Ние съзнаваме, че не само правим много, но и влагаме душа и сърце. Съботният ден, който е най-близо до празника, е изцяло посветен на събитието. В класните стаи се прожектират филми, показват се портрети, четат се биографии на будителите, а хорът и вокалната ни група огласят коридорите с възрожденски песни.

Кой е най-скорошният предстоящ празник, свързан с българската култура и традиции, който ще отбележите? Как се готвите за него?

Коледа. Сценарият е готов и всички танцови и музикални състави, както и театралната школа, репетират за него. Правим грандиозни концерти и тетаралната зала е винаги препълнена.

Предлагате и занимания за възрастни – какви са те?

Засега има какво да желаем в тази област. Чудесно са организирани народните танци, но предстои разкриването на класове по английски език и английска история – това са нуждите на по-възрастното поколение от нашата имиграция.

Носталгията дава ли друг поглед към родното и какъв е той?

О, да! Мисля, че понякога даже идеализираме, но имаме нужда от това. Гордеем се – с езика, с историята, с фолклора, с културните паметници, със спортната слава. Разказваме на американски съседи, колеги и приятели за България – мисионери сме в известен смисъл.

Неотдавна открихте и Детска волейболна академия „Българските лъвове“ с главен треньор Симеон Младенов, който е представител на традиционно силната пернишка волейболна школа. Чия е инициативата за това начинание, с каква цел го предприехте?

Инициативата е на Стоян Славов, който от първия ден, в който предприехме стъпките по купуване на сграда, е с нас. Упорит и всеотдаен, голям приятел на нас и училището! Гордеем се много с постигнатото от него, от треньорите Боян Петев и Стоян Младенов, както и от всички български волейболисти. Направиха го сами – от нас бяха приятелското рамо, спортната зала и спотният хъс, разбира се!

Българските училища в Чикаго са официално регистрирани към Министерство на образованието на Р България и учениците получават удостоверение за завършен клас в края на учебната година. Българската държава съдейства ли Ви по някакъв начин в образователния процес, или в издръжката на учениците?

Без помощта на българската държава не можем да оцелеем. Министерството на образованието и науката ни подкрепя, вслушва се в нашите мнения и предложения, оказва ни методическа помощ. Според мен, екипът, ръководен от министър Вълчев, е най-добрият за последните двадесет години. На местно ниво получаваме морална подкрепа и помощ при организиране на различни събития от Генерално консулство. В този смисъл сме от щастливците, които могат да се похвалят с отношението на българската държава и нейните служители – в и извън страната. Дано навсякъде да е така!

Как успявате да осигурите финансиране за всичките си проекти?

С помощта на субсидията от МОН и таксите, които родителите заплащат.

Наскоро купихте сградата на „Малко българско училище“. Трудно ли беше да го реализирате и какво ще Ви донесе като плюсове това?

Процесът продължи 28 месеца. Беше много трудно – сблъскахме се не само с много административни пречки, но и с личностни отношения. Това вече е минало. Важното е, че през това време все повече хора се присъединяваха към каузата и създадохме ценни приятелства, работещ екип и натрупахме много опит. Така се роди и нашата неповторима  група #да запазим българското. Показахме, че заедно можем повече!

Най-големият плюс е стабилността. Ще можем да мултиплицираме нашите дейности и да изпълним другите големи проекти, свързани с обучението по и на български език.

Какви цели си поставяте в най-близко бъдеще?

Нови учебници, масово гимназиално обучение по български език, двуезично седмично училище – езикова гимназия с изучаване на български език.

За какво мечтаете – в личен и в професионален план?

Да имам повече време с децата и внучките си. И да имам сили да довърша започнатите проекти.

Кога за последно бяхте в България и как я намирате?

Това лято. Забелязвам много положителни промени – по-красиви домове, чисти улици, цветни градинки, приятни кафенета и ресторанти, изключителен културен живот – поне в Бургас е така.

Как присъства родината в ежедневието Ви?

Основател съм и на Първата частна детска градина за български деца. Културната, езикова и историческа тема са  моето ежедневие.

Кои са най-важните уроци, на които учите българчетата в Чикаго?

Почтеност, доброта, патриотизъм, колективен дух.

Автор: Даниела Дочева

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ З...

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От камбаната, която озвучава английската столица, и торфените къщи в Исландия, до Колизеума в Рим, ...

5.99лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА
Най-важното за Стария континент за млади откриватели! „Детски атлас на Европа“ повежда децата на вълнуващо ...

5.99лв.Вземи сега!

ЧАША ДЯДО ДОБРИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ
Чаша Дядо Добри Вярваме, че мъдрите очи на Дядо Добри ще отправят миролюбиви послания и ...

12.00лв.Вземи сега!

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И...

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От кукерите и конските кушии, през мартениците и боренето с яйца, до нестинарските танци и ...

5.99лв.Вземи сега!

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ...

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА
САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА Книгата на Д. Денчева „Сакралността на миналото или Българската ...

25.00лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ
Децата имат милиони въпроси. Този атлас ще ви помогне да отговорите на няколко хиляди от ...

4.99лв.Вземи сега!

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

0

Your Cart