Димка Дилкова от ОУ „Д-р Петър Берон“ в Плевен учи второкласнички да везат български шевици и портрети на Левски и Ботев

Вече 26 години Димка Дилкова е начален учител в Основно училище „Д-р Петър Берон“ в Плевен. Това е нейното училище, защото, освен че е свързала професионалния си път с него, и самата тя е била ученичка тук 9 години. За нея преподаването е мисия, а работата й е посветена на успеха на учениците и школото. Сред най-ярките й постижения е това, че през последните 8 години е успяла да предаде любовта си към бродирането на десетки малчугани. Второкласнички се научават да везат български шевици, картички за Коледа, Великден, 8 март, а най-мотивираните са се справили блестящо с предизвикателството да избродират портрети на Левски, Ботев, Паисий.

Децата със старание и вдъхновение създават карта на България, българския трибагреник и други символи на Родината ни. Патриотичната и родолюбива нишки са силно застъпени в интересните занимания по бродерия, защото Димка Дилкова вярва, че така се посява любов към корените и българщината ни. А греещите очи на нейните деца, както ги нарича, й показват, че е права. И магията на бродираната красота, създадена с игла и конец, ги съпътства вече години, както ще бъде и занапред, убедена е винаги усмихнатата и добронамерена тяхна първа учителка по родолюбие и естетика.

Г-жо Дилкова, кога у вас се зароди идеята да предложите на второкласници такова нестандартно занимание, каквото е бродирането?

Това е моето хоби, с което запълвам свободното си време и релаксирам от ежедневието. Обичам да бродирам. Вече 8 години с моята сестра и с майка ми изработваме най-различни бродирани предмети – подаръци, сувенири, бижута, дрехи, чанти. В началото на 2012 г беше обявен един проект „Успех“ в българските училища, с който ни беше дадена възможност да предложим на децата нещо интересно и различно от това, което се учи в училище. Тогава направих Клуб по приложни дейности „Цветно и красиво“ с деца от 1-4 клас, като една от идеите ми беше да проверя дали би им се харесало да бродират. Като преподавател по изобразително изкуство тогава, имах наблюдения върху голяма част от децата от различни класове. Поканих най-сръчните и тези, за които бях сигурна, че ще им е интересно. На тази крехка възраст децата обичат да им се получава добре това, което правят. Ако им е трудно, губят интерес, което е много логично. Най-малкото дете тогава беше в първи клас, а най-голямото – в трети. Те израснаха в моите групи, а наесен ще са в 11 клас. Понеже поддържам връзка с тях, въпреки че са в други училища вече, знам, че това, на което съм ги научила, продължава да им бъде любимо занимание и всъщност това е истинското удовлетворение за мен.

Как продължи развитието на идеята ви за обучение по бродерия?

След това имах група „Бродирана красота“, в която се присъединяваха нови деца. По проекта „Твоят час“ създадох нов Клуб – „Вълшебства с игла и конец“, а тази година направихте Лятно училище по бродерия в началото на юни по проект за занимания по интереси. В момента работя с деца, които ще бъдат в четвърти клас наесен. Още когато бяха в първи клас, ги наблюдавах и установих, че имам златна мина, защото голямата част от момиченцата рисуват, обичат приложни изкуства. Започнах да им показвам мои бродерии, провокирах интереса им и в началото на втори клас направих група. Веднъж в седмицата оставахме след заниманията по самоподготовка, които водя, за да бродираме. Голямата част от момичетата се научиха и много им харесва. Започнахме да бродираме във всяка свободна минута след часовете по самоподготовка – подготвихме се и за Коледния благотворителен базар, и за Великденския, и за други празници и каузи. Тази година през юни си поставих за цел да обогатя групата с нови деца – много ми е важно това. Много хубаво се получава, защото те започват да се учат едни от други. Моята намеса я има, но и самите деца влизат в ролята на обучители и става много интересно.

Колко деца са в последната ви група?

В настоящата група „Бродерия“ децата са 17, като 8 бяха от миналогодишната ми група, а 9 – начинаещи. Изпратихме новодошлите с по една картичка, която те сами си избродираха. В последния ден аз им я монтирах, за да занесат, все пак, вкъщи нещо и да видят родителите им, че са се научили да бродират. Най-важното е, че децата бяха категорични, че искат да продължим догодина заниманията.

На какво ги учите първо?

Първо се научаваме на актуалния бод в момента – това е кръстче. Ушиваме на едно малко парче панама рамка с кръстчета. След това се научаваме да шием сърчице, понеже са девойки и обичат сърчица. Първото го шием с моя помощ, а второто си го избродира самостоятелно всяко дете. Така се учим да увеличаваме броя на кръстчетата, да ги намаляваме или да пропускаме бод. След това им давам нещо елементарно като моделче – с 2-3 цвята, но все пак да им хареса. Ако видя, че някой е по-сръчен, мога да дам и по-сложно нещо. Има много гобленари, които се плашат от контурния бод, който очертава фигурата в много модели. Мога да споделя с радост, че аз имам момичета, които се научиха във втори клас да го правят. Това си е моя методика на обучение по бродиране, която е доказала, че дава много добри резултати.

Гордеете се с прекрасни избродирани портрети на Васил Левски, Христо Ботев и Паисий Хилендарски от ваши ученички. Как се стигна до това?

Ние вече имаме два портрета на Васил Левски. Първият е избродиран от Теодора Пейкова на 9 години – една от първите ми ученички, която вече е голяма и учи в Езиковата гимназия в Плевен. Този портрет е с размер А4, рамкиран е и стои в централното фоайе на училището ни, заедно с бродиран портрет на Христо Ботев, който изработи Ива Петрова – тя беше на същата възраст и от същата група. Видях изработен портрета на Левски на една изложба във Велико Търново, много ми хареса и помолих авторката му да ми изпрати схемата. Попитах децата кой би искал да го направи и Теди, която беше едно от най-сръчните ми деца, с голямо желание се зае със задачата. След това една дама от София – адвокат, която много обича да бродира, ни направи схема на Ботев, тъй като беше много впечатлена от това, което съм постигнала с тези малки деца. С избродирането му пък се зае Ивка – дете от същия клас. След доста години Ивана Цанова на 8 години уши втори портрет на Левски. Рамкирахме го и той е поставен в нашата класна стая. В края на отминалата учебна година тя ме попита какво ще стане с портрета, като наесен отиваме в нова класна стая. Отговорих й: „Как какво! Вземаме си го с нас и го поставяме в новата класна стая! Той си е нашата гордост!“ Тя също беше много горда, че го е ушила. Питах я няколко пъти дали е сигурна, че иска да се заеме с това. Беше категорична, справи се прекрасно и много бързо. Тя е много креативна и много сръчна. Даже се стремеше да се скрие от мен, да работи сама и да ми представи някои неща, за които бих могла да й помогна, като свършен факт. Сама си е сменила цвета, даже е помогнала на децата, които са около нея, и изобщо не се е наложила моята помощ.

Патриотичната тематика е много силно застъпена във вашите занимания с игла и конец.

Така е, защото мое много дълбоко вътрешно убеждение е, че това е изключително важно. През април 2015 година направихме изложба в училището с бродирани шевици от моите деца под мотото „Обичам България“. Бяха третокласници, както и няколко какички от по-горните класове, за да има приемственост. Станаха прекрасни неща! Много им хареса да бродират шевици. На мен също много ми допада – като започна, докато не завърша мотива, няма спиране. Много е завладяващо.

А как си обяснявате тази любов към шевиците от страна на децата? Знам, че в тези разноцветни символи има закодирана богата информация и неизчерпаема мъдрост.

Обяснявам си го със силната връзка с миналото ни, с българските корени – дори и несъзнателно, дори и на такива малки деца. В тази изложба показахме много избродирани мотиви с шевици, монтирани като картички, портретите на Ботев, Левски, Паисий Хилендарски, избродирана карта на България, на която пише „Аз обичам България“, като „обичам“ е изобразено със сърчице с трибагреника ни и т.н.

Участвате и в национални конкурси, на които винаги печелите награди.

Да, първото ни участие в Националния конкурс за мартеници „Пижо и Пенда“, който се провежда всяка година в Перник и е много престижен, беше с бродирани пана по темата от две мои момичета. Признанието не закъсня и получихме Специална награда и за двете участия. От тогава до днес сме участвали поне 6 пъти и винаги сме с награди, защото много харесват работите ни. Миналата година участвахме с един мартенски венец, но сме шили и Баба Марта, и едно момиченце – Мартичка, с плитки и много мартенички. Признанията са голямо удовлетворение. Тази година, за голямо съжаление, нямаше такъв конкурс.

Не пропускате да направите картички с децата за Коледа и Великден.

Да, тези празници са ни задължителни, защото в училище провеждаме традиционни благотворителни базари.

Информирана ли сте дали има друго българско училище, в което да има подобен клуб за бродерия, в който да се обучават толкова малки деца?

Знам, че някои колеги имаха намерение да направят това, но дали са успели, не знам. Тази година ми писа една дама, която също е гобленарка. Тя живее във Великобритания, там е ръководител на едно неделно българско училище и има желание да направи такъв клуб с децата. Интересуваше се аз как съм започнала, как работя, за което й разказах подробно. Не си налагам начина на работа, но той се е доказал като много ефективен. Работата не е лесна, защото да можеш нещо и да умееш да го преподадеш, и то на деца, са съвсем различни неща. Мен и колегите ме питат: „Как имаш търпение за това нещо?“, но аз не го приемам като някакво натоварване – напротив, на мен това ми е почивката, нищо, че в повечето случаи бродирането ни се осъществява с децата след 17 часа вечерта. Работили сме и до 19, и до 20 часа. Няма да забравя как една вечер пристигна директорката Ваня Дражева, за да види защо свети толкова късно в стаята ни, а не се чува звук. Отвори вратата и остана много изненадана, че ние сме вътре и всички деца концентрирано и тихо си работят върху ръкоделията. Някакво тайнство е това занимание и омагьосва децата! Въпреки че са на целодневно обучение и са много изморени, с голямо желание бродират.

И това прекрасно умение остава за цял живот.

Да, особено за една млада дама това е нещо важно, което никой не може да й отнеме – като умение, като сръчност. Може да живеем в дигитална епоха, но, в крайна сметка, има неща, които си заслужава човек да ги може и в днешно време.

А и докато бродират, децата развиват фина моторика, концентрация, търпение. И формират естетическия си поглед към света – могат да различат красивото от грозното. Учат се и да ценят труда на околните.

Така е. Затова ги карам да правим „кастинг на картончета“. Като сме завършили с бродирането на дадения мотив и трябва да го залепим върху картонче, оставям самия автор на творбата да го избере. Може да сменим и 10 картончета, докато той се спре на най-подходящото. Никога не си налагам мнението, освен ако не е много фрапиращо неподходящо това, което детето иска. Правя го съвсем съзнателно, за да им формирам естетически усет.

Освен това, едва ли са много децата, които имат досег с българските шевици на тази възраст. А той може да провокира по-сериозния им интерес в бъдеще.

На това се надявам и аз. Възпитанието и образованието вървят заедно и особено ние, учителите, с всичко учим децата. Много е важно и как ще се появиш пред тях, и какво ще им кажеш, и как ще постъпиш в дадена ситуация. Те може в момента да не си дават сметка, че възприемат, но в един момент ти самият разбираш, че се е получило, като видиш някаква тяхна реакция.

Имате ли планове през предстоящата учебна година да направите портрет на друг български национален герой или възрожденец?

Има една дама – Силвия Атанасова от гр. Стражица, която разработва схеми за бродерии. Тя ни е подарявала преди време схема на Баба Марта. Трябва да й прегледам страницата във Фейсбук и да избера и други възрожденци. Много ми се иска някой да ни направи схема на д-р Петър Берон, защото това е патронът на нашето училище. Надявам се, че в бъдеще ще стане.

Разкажете за вашите творчески занимания в света на бродерията. Как се запалихте?

Със сестра ми и майка ми започнахме в края на 2011 година с изработване на бродирани картички. Първо уших една-две по хубави поводи – раждане на бебенце, кръщене. Реших да измисля нещо оригинално, бях във ваканция и така тръгнаха нещата. После направихме коледни картички. По това време нямаше разнообразие от схеми и ние си приспособявахме от разни по-големи модели, нямаше и готови картончета, като сега – режехме си ги сами, след това си купихме машина. Продължихме с бродиране на великденски мотиви – направихме картички, яйчица. Започнахме да правим бебешки дрешки и възглавнички с бродирани мотиви – сестра ми, Галя Йошовска, шие много добре, тя също е учителка в плевенско училище. Продължихме да обогатяваме нещата и стигнахме до шевиците. Намерихме си схеми и започнахме да ги изработваме. В един момент започнахме да изработваме и бижута с шевици, каквито после много хора започнаха да правят, но първите бяха наши. Много е приятно това занимание, но е много натоварващо очите, защото се бродира на изключително ситна панама.

С много любов творите и хората със сигурност го усещат.

Много се харесват работите ни. Има по целия свят наши неща – в Америка, Франция, Холандия, Италия, Испания. Поръчват ги българи – за себе си или за подаръци. Сестра ми започна да шие и бродира с българска шевица ризи. Прави възстановка на стари, автентични модели, изработва както съвременни къси ризи – тип туники, за дамите, така и дълги, които са част от народната ни носия. Имаме албуми и с авторски шевици, но най-много ни допадат автентичните. Има хора, които си поръчват ризи за събори. Който е купил, препоръчва сестра ми и на други хора, защото тя е перфектна както в бродерията, така в скрояването и ушиването на ризата.

Нека вдъхновението и любовта към българското ви водят и занапред!

Автор: Даниела Дочева

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ З...

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От камбаната, която озвучава английската столица, и торфените къщи в Исландия, до Колизеума в Рим, ...

5.99лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА
Най-важното за Стария континент за млади откриватели! „Детски атлас на Европа“ повежда децата на вълнуващо ...

5.99лв.Вземи сега!

ЧАША ДЯДО ДОБРИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ
Чаша Дядо Добри Вярваме, че мъдрите очи на Дядо Добри ще отправят миролюбиви послания и ...

12.00лв.Вземи сега!

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И...

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От кукерите и конските кушии, през мартениците и боренето с яйца, до нестинарските танци и ...

5.99лв.Вземи сега!

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ...

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА
САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА Книгата на Д. Денчева „Сакралността на миналото или Българската ...

25.00лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ
Децата имат милиони въпроси. Този атлас ще ви помогне да отговорите на няколко хиляди от ...

4.99лв.Вземи сега!

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

0

Your Cart