Детелина Денчева: Децата ни не учат, че кан Тервел е спасителят на Европа

В учебниците по „История и цивилизация“ за VI клас владетелите ни само се споменават, но историческият им образ напълно липсва, казва авторът на „Българската сага“.

„В учебниците по „История и цивилизация“ за VI клас владетелите ни само се споменават, но историческият им образ напълно липсва. Те са една мимолетна сянка без следа от индивидуализация и затова са еднотипни и неразпознаваеми, сякаш вандали са вилняли в Божия храм и са изчегъртали чертите им до пълна неузнаваемост“, казва учителят, краевед и изследовател на българската история.

Детелина Денчева е педагог с богати и разностранни литературни интереси.  Автор на книги в областта на лириката, документалистиката, краезнанието и историята, и на публицистични статии и материали в специализирани издания по проблемите на съвременното българско образование.

Има публикации в антологиите: “Още стихове за вечните неща”, “Между въздишките на пеперудите”,  алманах “Ирин Пирин”, документалната поредица “Нашата младост и зрялост”, алманах за литература и публицистика “Огнища”, както и в превод на сърбохърватски. Вдъхновител и съставител на две антологии на пернишката поезия: “Галерия към слънцето” и “Духът, който ни сродява”.

Съставител на историческия алманах „Сакралността на миналото или Българската сага“ – исторически сборник, паралелен хронологичен справочник, свидетелства на епохата и още нещо…”, излязъл през 2015 г. Член е на Международната академия по българознание, иновации и култура (МАБИК) и на Института на свободните изследователи “Хисторион” (ИСИХ). Наградена е с Диплом на Организацията на обединените българи (ООБ) със званието „Заслужил деятел на общобългарската общност”, 2017 г.

-Госпожо Денчева, впечатляващ е обзорът, който сте направили в статията си „Образът на кан Тервел и българските владетели в учебниците по „История и цивилизация” и публикуван в изданието „Нова зора“. Кое ви провокира да я напишете?

-В статията се постарах да направя един принципен, аналитичен и обективен обзор на многобройните проблеми и подводни камъни, съпътстващи съвременното историческо образование на нашите деца. А дали този обзор е нужен, своевременен, закъснял или впечатляващ може да се произнесе само широката ни общественост, която все още е запазила  своята сетивност, чувство за историзъм и самосъхранение.

Лично моето мнение е, че  ние като общество, като учители и родители сме доста апатични и обезверени и затова реакциите ни по отношение на случващото се в българското образование са меко казано неадекватни.

Виж още: Унищожителната статия, която предизвика смут в историческите кръгове

-Колко време Ви отне това детайлно изследване на учебното съдържание?

-Един сериозен анализ на учебен план, учебни програми и учебно съдържание на почти дузина учебници по „История и цивилизации“ отнема време. Наред с другите ми професионални ангажименти ми бяха нужни почти два месеца за тази цел. Това време не беше загубено и си заслужавяше усилието, защото историята не е само за историците, а за всеки човек, у когото е живо чувството, за което Раковски казва: „Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини“.

Ясно е, че тази дейност трябва да се осъществява от експертите на МОН, но доколко и как го правят, е друг въпрос. Те са оторизирани за разработването и одобряването на учебните планове и като част от българското правителство носят отговорност за провежданата образователна политика и нейното качество, за това какво и как се изучава в българското училище.

Усещането е за чиновнически подход, конформизъм и колониална политика. Подобно унизително усещане се наблюдава от години в българското общество, а и на всички нас от най-високо политическо и управленско ниво се казва в прав текст,  че „трябва да слушаме и се съобразяваме с шефа и тези отгоре.“

-Имаше ли конкретен повод за написването на тази статия?

-Да, тази година се отбелязват 1300 години от епохалната победа на кан Тервел над арабите при Константинопол. Ние като българи вече отдавна  загубихме усещането за  празник и честване, остана ни само декларираното „отбелязване“ на кръгли годишнини от велики събития в нашата история… Като съпричастна с дейността на института „Хисторион“ и списание „Авитохол“, за мен и колегите представляваше интерес как в учебниците се отразява този величав образ на български владетел. Защото той е точно такъв, независимо, че на страниците по „История и цивилизации“ за децата от VI клас липсва подобно усещане. Неговата военна и политическа победа спасява християнска Европа от огромна опасност – от тотална ислямизация.

Той е спасителят на Европа, а френският византолог Шарл Дил твърди, че победата над арабите при Константинопол е „велико бедствие за исляма“ и я определя като по-значима от тази на Карл Мартел 15 години по-късно в равнините на Поатие.

Юстиниан II дарява кан Тервел пред Константинопол. Картина на Димитър Гюдженов.

В учебниците по „История и цивилизация“ за VI клас владетелите ни само се споменават, но историческият им образ напълно липсва. Те са една мимолетна сянка без следа от индивидуализация и затова са еднотипни и неразпознаваеми, сякаш вандали са вилняли в Божия храм и са изчегъртали чертите им до пълна неузнаваемост.

В процеса на проучването си дадох сметка, че подобно схоластично, крайно бездушно, безлично и в последна сметка антибългарско представяне на нашите владетели е наложена норма, а не случайност. То засяга  всички български средновековни владетели. Няма образ, няма личност, няма величие, слабост или трагедия – има само име, титла и години на управление, което при това не се определя нито като успешно, нито като неуспешно!

Всъщност липсва всякакъв исторически разказ за минали събития, историята е трансформирана в обикновена хронология и план-тезис в няколко изречения. За какъв образ тогава може да става и дума?

Учебниците са направени и одобрени според изискванията на МОН – факти, факти и факти без оценъчна интерпретация, а историята е точно това – оценка и интерпретация! Както отсича Волтер: „Историята е като Мисисипи от лъжи“, а любимецът на европейската история Наполеон обобщава: „Историята е низ от общоприети лъжи.“

Днес всеки  съвременен човек знае, че историята се тълкува, манипулира и фалшифицира; историята се премълчава, забранява и унищожава; знае, че историята се търси, изучава и отстоява. Защото историята е наука и политика, отношение и съпреживяване; историята е памет, мисия и прозрение; историята е наследство и завещание, самочувствие и вдъхновение! Всъщност, историята на един народ е неговият нравствен живот…

-А колко прекрасно би било, ако българските владетели бъдат представени така, че тийнейджърите да изпитат чувство на национална гордост… Тогава няма ли да се увеличи многократно процентът на тези, които се интересуват от история?

-Естествено! „В началото бе Словото“. Словото създава световете, а не фактите, защото има факти и факти. Някои от тях се мултиплицират, а други игнорират напълно.  Децата вече нямат това усещане, това вълнение на гордост от произхода си, на родолюбие и патриотизъм, с което е израснало  нашето поколение. Отношение към Родина. И затова с такава лекота  и  без съжаление отиват на Терминал 2. Какво да ги задържи?

Какво остава от историята и културата ни, когато се изтръгне нейният български дух, нейната цивилизационна роля и принос, нейната хилядолетна традиция?! Празна обвивка – безсмислена, непотребна и ненужна, годна само за рециклиране!

В редица европейски страни проблемът за патриотичното възпитание е фундаментален и не подлежи на компромиси. В това отношение трябва да се вгледаме в опита на страни като Унгария, Полша, Гърция и др. и да проявим подобна политическа и държавническа мъдрост и отговорност. Защото, както обобщава Георги Е. Андреев в редица свои статии: „Соросоидите непрекъснато атакуват българските литература и история. Дразни ги присъствието в учебните програми (и не само там!) на националните ни герои и респектът, който имат българите към своето минало. Непрекъснато пренаписват историята, за да се постигне денационализация на българите и превръщането им в аморфна маса“.

-Нашите деца няма как да научат, че кан Тервел е спасител на Европейската цивилизация, и да не изтръпнат от чувство на национална гордост.

– Разбира се, така е! Децата имат нужда от приоритетно познаване на националната си история, да познават корените си, да могат да се идентифицират и гордеят с познанието, което имат за себе си и предците си. Историкът и директор на РИМ Добрич, Костадин Костадинов казва, че историята трябва да е такава, която да кара децата да се гордеят от факта, че са българи и да изпитват гордост, че са наследници на един от най-великите и специални народи в Европа.

Аз лично не мога да приема факта, че нашите историци, авторите на учебници на техните първи страници не изписват с главни букви високите мнения на най-изтъкнати западноевропейски учени и световни политически лидери от ранга на френските президенти Шарл дьо Гол, Франсоа Митеран, проф. Норман Дейвис, проф. Зигел, акад. Димитрий Лихачов, Хари Салман, италианския премиер Силвио Берлускони, и десетки други, които в един глас признават: „Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация“.

Какво по-голямо доказателство за величие и  признание на цивилизационния ни принос чакат, за да го възприемат и да се осмелят да го кажат на децата ни от страниците на тези така хубави и лъскави учебници?

-Моето заглавие на чудесната Ви статия е „Кан Тервел спасява Европа от арабското нашествие и асимилация“. Да питам ли защо това не се знае от българите?

-За да знаеш нещо, особено в тийнейджърска възраст, някой трябва да ти го каже и то така, че да те заинтригува и развълнува. Тогава и ще го запомниш и ще се гордееш с него. Учебниците се правят според политиката, която се следва от министерството, а тя е мултикултура и глобализация, което води след себе си пълзяща денационализация.

„Плитко“ политкоректното говорене унищожава българската същност и българския дух на цялата ни история, в частност и образа на нашите владетели. Няма как да знаем и разпознаваме кан Тервел като спасител на Европа, защото в учебниците не се допускат подобни оценки.

Всъщност само в един от тях кан Тервел е определен като“победителят на арабите“, дори не става  дума за „спасител на Европа“. Трудно е да се повярва, но от старите средновековни източници лъха повече емоционалност и описание, и затова те са по-интересни и по-лесни за  запаметяване от децата.

Ако трябва да бъдем докрай искрени, то по-добре е в учебниците да се цитират само средновековни исторически извори като този от лексикона „Свидас“ от Х век и „Хрониката“ на Михаил Сирийски (XII век),  отколкото да се включва никакъв съвременен текст.

Друг проблем, който се набива на очи е, че в някои учебници липсват цели периоди (столетия) от българската история, какъвто е примерът с времето на татарското нашествие, междуособните борби и възкачването на цар Ивайло. Ако направим аналогия, това е все едно  френското историческо образование да се откаже от Жана Д’Арк и  френските деца  да не знаят за съществуването й!

Виж още:

Детелина Денчева: Учебниците ни по „История и цивилизация“ са сухи и скучни

Детелина Денчева: Днес патриотичното възпитание е оставено на родителите

Унищожителната статия, която предизвика смут в историческите кръгове

ПРОЕКТИ

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, с автори Гергана ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ"
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, Павел Серафимов и ...

„ЧИСТА И СВЯТА“

„ЧИСТА И СВЯТА“
Във времена на обществен нихилизъм, духовно и морално отстъпление, обругаване на национални символи и все ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”
„Креативни Мислители” - Иновативна среда за обучение на учениците Средището на съвременното Просвещение вече е ...

„БУКВАРИНО“

„БУКВАРИНО“
„Букварино“ - Уникална патриотична игра тръгва към децата в България Урок по родолюбие и игрознание ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

Вашият коментар