България през очите на двама холандци от Родопите

В китната си къща в Момчиловци „новите българи“ Мейс Мюлер и Селин ван Дулкен веселят гостите си с наши народни песни и свирни на гайда.

Той е уважаван учен, професор по биофизика, от 45 години свири на гайди и ги колекционира. Тя пише и говори на перфектен български език, знае стотици наши песни. Събира ги любовта към България и българския фолклор.

Селин ван Дулкен и Мейс Мюлер с импровизиран концерт на открито за комшиите от Момчиловци.

Мейс Мюлер и Селин ван Дулкен са пуснали трайни корени в Родопите, имат си къща на три ката в село Момчиловци, на което са почетни граждани. В своя родопски рай прекарват 8 месеца годишно, на „лаф и мохабет“ с приятели.

Със знанията си за българския фолклор двамата може да ударят в земята почти всеки нашенец. Ако някой например е в състояние най-детайлно да ви разясни разликата между двата вида наши гайди – джура и родопската каба, това със сигурност е Мейс Мюлер. Той има колекция от над 20 гайди и знае да свири стотици български песни. Има си работилница, където майстори гайди и гъдулки и и не пропуска да свири на всякакви фестивали, събори и надсвирвания.

„С гайдарите имаме събор в Триград на 21 юли и искам пак да участвам. Преди се включвах и в надсвирването в Гела, но там ходят много туристи и не е същото“, смее се Мейс. С гордост обаче заявява, че от 4 години е участник във формацията „101 каба гайди“ и в гайдарския състав в Момчиловци. Двамата със Селин ходят и на Роженския събор.

Всяка година Селин и Мейс Мюлер са сред най-колоритните участници на събора-надсвирване в с. Гела.

„Имаме много концерти, изпълнения и това ми харесва“, казва Мейс, а в гласа му трептят нотки на искрена, по детски неподправена радост. Ако пък Селин ви запее „Излел е Дельо хайдутин“ със светнало лице и на перфектно родопско наречие, няма да повярвате, че е чужденка. Пише и говори на толкова чист и правилен български език, че би засрамила всеки нашенец.

В Момчиловци двамата са запалени читалищни дейци. Селин се включва във всякакви фолклорни състави за песни и танци, а Мейс си умира да свири на гайда не само на сцената. Тя пее във фолклорната група и играе в състава за български народни танци „Хоп троп“ към читалище „Светлина“ в Момчиловци. Участва и в танцовия състав „Хоро“ в квартал Райково на Смолян.

Селин и Мейс са постоянното присъствие на всякакви фолклорни концерти в Родопите.

Симпатичните дружелюбни холадци са решили да си карат старините в китния си родопски дом. В Холандия живеят под наем и всъщност къщата в Момчиловци е единственият им собствен имот, в който без колебание са вложили спестяванията си преди 10 години. Живеят 8 месеца в Момчиловци и 4 месеца в Холандия.

По това време би трябвало вече да са там, но го закъсали със здравето и се лекуват в Холандия, заради здравните им осигуровки. “Най-добре си ни е на нашата къща в Момчиловци”, смее се Мейс, придобил вече типичното българско самочувствие на чорбаджия на хубав имот. И двамата чакат с нетърпение да дойде месец юли, за да летят към „земята на гайдите, прекрасните песни и танци и хубавите хора“.

От 10-годишен Мейс свири на пиано и радва гостите си с великолепни клавири на Шопен на пианото в гостната си в Момчиловци. Запалва се по балканския фолклор като много млад. На концерт в Амстердам за пръв път чува гайда и се захласва по нея. В Прилеп, Македония си купува две гайди и буквално се потапя в живота и културата на Балканите. Тръгва да обикаля и да записва с касетофон песни, мелодии, текстове, като истински фолклорист.

Когато за пръв път чува родопската каба гайда, се влюбва в нея. В Амстердам събира плочи с българска музика. Създава оркестър “Приятно”, който гастролира в Холандия, Великобритания и Германия с фолклорни композиции. После окача чудния си инструмент на стената за цели 15 години.

На един фолклорен фестивал в Брюксел обаче се запознава със Стефан Захманов – виртуоза на гайдата от смолянското село Соколовци. “Веднага се сприятелихме и той стана моят учител”, казва Мейс. През 2003 г. бай Стефан го записва за участие в надсвирването в Гела. Днес учителят му не е между живите, но затова пък внукът Стефан Захманов също свири на гайда и двамата са приятели.

Селин пее „Пустоно лудо и младо“.

Селин учи български народни песни от 30 години. Любими са ѝ „Излел е Дельо хайдутин“ и „химнът на Родопите“ – „Бела съм, бела, юначе“. Отскоро ѝ лежи на сърце „Юначе карат ворзано“ – стара, бавна и тъжна родопска песен. Научила я от баба Сия Захманова, майката на младия Стефан Захманов. Преди баба Сия да си отиде от този свят миналата година, двете са я пели в дует. Даже Селин е ходила да види Канювската чешма в Момчиловци, за която се пее в песента. Тя проучва с живо любопитство всякакви истории от района на селото.

Двамата не могат да се нахвалят от комшиите и приятелите си в Момчиловци. От сутрин до вечер в махалата кипи живот – там постоянно или ходят на гости, или посрещат някого. А седнат ли на тежка трапеза, някой плахо ще промълви: “Я надуй, Мейс, гайдата”. И Мейс не чака да го молят, засвирва, а пък Селин веднага застава до него и запява. Готови са да засвирят и запеят на улицата, навсякъде, където има хора, жадни за тяхната музика.

“Много често имаме мохабет с комшии, с приятели”, казва Селин. Мохабет в техните представи е да си седнат с някого на сладка приказка. Много им харесва у българите това, че са топли, сърдечни и гостоприемни.

Мейс свири на улицата, Селин пее.

Откакто двамата с Мейс са обявени за почетни жители на Момчиловци през 2013-а, Селин много насериозно е приела ангажимента си да популяризира красотите на селото си. „Не го приемам като задължение, ние и без това непрекъснато разказваме за Момчиловци, защото и двамата много обичаме нашето село“, казва Селин. Тя хвали новата кметица Сийка Суркова. Харесва ѝ, че се е погрижила за облагородяването на селото и се радва на всяка промяна в него. На 19 май те за пръв път не са били на празника на селото и много им е криво. Двамата много пъти са водили приятели холандци, някои по 3-4 пъти. Всички се влюбват в селото. Селин с гордост съобщава, че киселото мляко „Момчиловци“ вече е запазена марка и се произвежда в Шанхай, Китай. През септември в селото се провежда фестивал на киселото мляко и двамата, естествено, са на сцената.

На пейката пред дома им обичат да сядат комшиите на „лаф и мохабет“.

Изкарали шофьорски курсове в Смолян, купили си на старо един опел астра и с него обикалят из Родопите и Пирин. Тежките пътища из планината не ги стряскат. “А, не, хубаво е, хубаво”, казва Мейс. “На него нищо не му пречи, всичко му харесва тук”, смее се Селин.

Тя се хвали, че е научила всички родопски манджи. С удоволствие прави пататник и баница. Заедно с приятелките си от Момчиловци обича да прави сокове от пресни плодове, които затваря за зимата. „Утре на гости ще ни дойдат три приятелки, които бяха в Момчиловци, много им хареса тараторът и ще им направя“, казва Мейс. Кисело мляко купил от турския магазин, но не можело да се сравни с това от Момчиловци.

Селин приема спокойно комплимента за перфектния си български език и е категорична: „Щом сме решили да живеем в България, длъжни сме да говорим добре. Това е въпрос на уважение към вас, а и отдавна се интересуваме от българската култура“.

Институт в сърцето на Родопите

Селин и Мейс имат вид на веселяци и купонджии, вмъкват непрекъснато майтапи в разговора, но всеки от тях е оставил сериозна кариера зад гърба си. Мейс Мюлер е уважаван учен, професор в университета „Вагенинген“, Холандия. Преподава зоология, физическа ботаника и биофизика, публикува в научни издания, води докторати на студенти.

В Момчиловци той е реализирал стара своя мечта. В къщата си е оборудвал лаборатория, за която е прекарал с тир 5 тона апаратура от университета „Вагенинген“. Създал е Физико-биологичен институт „Момчиловци“, в който прави изследвания. От време на време го посещават ученици, студенти и колеги биофизици, а понякога охотно показва на дечурлигата от Момчиловци как изглежда муха под микроскоп.

Професор Мейс Мюлер в лабораторията си в Момчиловци.

Сред райското кътче на Родопите сърцето на Мейс е волно като птичка. А чудната природа наоколо е рай за един биолог и биофизик и професор Мюлер сериозно възнамерява да продължи заниманията си. „От няколко години съм пенсионер, обаче съм млад още, много неща искам да направя – смее се Мейс. – В Родопите има над 200 ендемитни растения, които не се срещат никъде другаде по света.”

От любов към българското

Щастлива случайност среща професора по биофизика Мейс Мюлер със Селин ван Дулкен. Събира ги любовта към всичко българско. А после идва и късната съдбовна любов между двамата, която ги държи заедно от години.

В Родопите късната им любов разцъфтява.
Помолят ли ги да изпълнят нещо, Селин и Мейс с удоволствие стават от трапезата.

Селин е със смесени корени. Родена е в Брюксел и е расла в Париж. Баба ѝ по майчина линия е от стар изискан френски род. Другата ѝ баба е чехкиня. Селин е филолог, владее 5 езика. Преводач е от френски, била е учител и екскурзовод. Записва се в хор и на танци и там се среща и влюбва завинаги в българския фолклор. През 1979 г. тя за пръв път пътува до България за седмица, на курс по народни танци в Пловдив. “Тогава се влюбих в Родопите – веднага, абсолютно и завинаги. Не само в музиката, но и в природата”, казва Селин.

Човек може само да гадае с какъв възторг дамата, потомка на изискани французи и живяла сред студената подредба на Амстердам, се диви на пищното великолепие на Родопите… “Беше октомври месец, дърветата бяха изпъстрени с цветни листа. От Бачковския манастир се разходихме наоколо… Райско, неземна красота… Почувствах се като привързана за това място. И като се върнах в Амстердам, постоянно си мислех за планината и хората. Един месец слушах само родопска музика и тъгувах за там”, спомня си Селин. По това време тя започва да пее народни песни и на един концерт среща Мейс.

В Холандия те живеят в село Ренкум, между град Арнем и Вагенинген. Преди десет години двамата решават да си потърсят дом в Родопите. Така попадат на една стогодишна къща на 3 етажа, с 8 стаи. Правят голям основен ремонт и в края на 2008 г. се нанасят. Миналата година отново са правили ремонт.

В голямата къща на Селин и Мейс в Момчиловци често идват скъпи гости родопчани.

Градината им, в която Мейс е поставил слънчев часовник.

В двора са си засадили и българска маслодайна роза Дамасцена.

„Преди, като заминавахме за Холандия, заварвахме около къщата си ливада. От 2 години сменихме градината, махнахме плевелите, засадихме рози, орлов нокът, люляци, розмарин, лавандула, теменужки, а комшиите ни се грижат за имота, когато отсъстваме“, обясняват двамата един през друг, нали Мейс е специалист по растенията.

Селин има внук и внучка от децата от първия ѝ брак – Йип и Софи. Внукът този месец ще навърши 2 години, внучката е на 17 месеца. Като пораснат, ще ги водят на въздух в Момчиловци.

Източник: Труд

ПРОЕКТИ

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, с автори Гергана ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ"
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, Павел Серафимов и ...

„ЧИСТА И СВЯТА“

„ЧИСТА И СВЯТА“
Във времена на обществен нихилизъм, духовно и морално отстъпление, обругаване на национални символи и все ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”
„Креативни Мислители” - Иновативна среда за обучение на учениците Средището на съвременното Просвещение вече е ...

„БУКВАРИНО“

„БУКВАРИНО“
„Букварино“ - Уникална патриотична игра тръгва към децата в България Урок по родолюбие и игрознание ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

Вашият коментар