Бранимира – символът на чистата българска красота

Актрисата и Мис България 1967 г. е написала книга по телефона и сценарий за пиеса, в която ще играе себе си.

Бранимира Антонова по времето, когато става Мис България и Мис Фестивал.

Тя е Мис България 1967 г. и Мис Фестивал 1968 г., актриса, юрист. Години наред е символ на чистата българска красота – без пластични намеси и почти без грим. Бранимира Антонова е живяла живот като приказка, надарена не само с красота и таланти, но и с ум и интелект. Едва 15-годишна вече е утвърдена актриса, а на 16 се среща с най-големите имена в българския и световен културен елит.

Снимката на красивата българка от далечната 1968-ма, публикувана в началото на ноември 2014 г. в световния забавен развлекателен сайт 9GAG седмици наред събираше десетки хиляди посещения и стотици отзиви от цял свят.

Публикувана е от 19-годишния Мартен Ангелов. “Миналата година гледах филм с нея по БНТ – “Бягство в Ропотамо”, – сподели Мартен. – Разрових се в интернет и научих коя е, разбрах, че е била Мис България. Има убийствен чар, който не може просто да се подмине ей така, затова я качих.

Неизвестна почитателка с псевдоним Елизабет Лиза й прави този портрет.

Коментарната част под публикацията в 9GAG изобилства от възклицания на чужденци, като най-честото е pure bulgarian beauty (“чиста българска красота”). “Няма фотошоп, не личи да е с фон дьо тен, нито със силен грим… Перфектна е”, коментират познавачи.

Ето, това се нарича чиста красота, много по-бляскава от съвременните изкуствени силиконови красавици. Сякаш съм я срещнал в детството си”, пише друг. “Това е Мила Кунис” – е реакцията в една трета от посетителите.

Влезте в Уикипедия и проверете, България е много хубава туристическа дестинация в Европа, красива страна с море и планини”, пише в 9GAG Дони Каневелино. Така, без да подозира, Бранимира става причина светът да заговори за България само със знак плюс.

И до днес, 53 години по-късно, снимката й се публикува до тази на всяка новоизбрана Мис България. Следват думите: „Направете сравнение“. Много пъти феновете на Бранимира Антонова я подканят да напише книга за необикновения си живот преди и след избирането й за Мис България 1967 и Мис Фествал.

Тази книга е написана по необикновен начин – през телефона. Тя ще е мозайка от кратки истории-миниатюри за случки от живота й. Съвсем съзнателно ги пише в много концентриран вид и категорично не желае да ги разширява, макар около всяка случка да има и много други интересни неща.

„Етюдите ми наистина са зверски концентрирани истории, но няма да ги разширя, това е моят стил и точка. Даже смятам книгата ми да е малък формат, с не повече от 50-60 истории и да се чете в метрото“, обяснява Брани, както я наричат всички. Пише импулсивно – когато се сети за някой случай, вади телефона и го разказва директно във фейсбук профила си. После, ако открие груби грешки, влиза и поправя. Най-често държи профила си затворен – така съхранява равновесието в себе си. Отваря го от време на време, за кратко.

„Не съм броила колко са етюдите ми, но със сигурност минаха 250, а още съм доникъде. Имам фенове в мрежата, които ги събират и ми ги препращат. Има страшно много велики български личности, за които още нищо не съм писала. Събуждам се през нощта вир-вода и с мисълта за някого и почвам да разказвам“, споделя дамата.

Веднъж сънува Стоянка Мутафова, с която я свързва мило приятелство и филмово партньорство. „Случвало се е да я видя как си седи с Муката (дъщеря й Мария Грубешлиева – б.а.), вижда ме и си говорим както преди, в Сатиричния театър: „Къде ходиш, ма, Бранимиро, ти ли си?“ Аз отивам до нея и викам: „Бранимира съм“. А тя: „Стига, де, не съм толкова кьорава, и гласа ти познах“. И веднъж я сънувам как ми вика: „Абе ти, дето пишеш за този-онзи, за мен няма ли да напишеш нещо, бе, ти нормална ли си? Тука съм, още съм жива!“ Казва ми го така, на шега, обаче аз се събудих, взех телефона и директно го написах във фейсбук“, казва Брани.

Тя и досега си спомня с носталгия един от любимите й филми – „Бягство в Ропотамо“, където играе със Стоянка Мутафова и Григор Вачков. Ролята й е епизодична – дъщеря в циганско семейство, което заминава за морето заедно с мечка. За снимките обаче докарват мечка стръвница. „Замалко да направим беля с нея – казва Брани. – Циганинът, който я държеше, за миг изпусна повода, тя скочи върху Стояна, имаше писъци. Иначе на снимките беше голяма веселба. Във филма съм дъщеря на циганското семейство, което с бледо син мерцедес пътува към Слънчев бряг, а аз съм изправена през отворения шибидах…“

С Иван Андонов във филма „Процесът“.

Навремето Ванга предсказала на майка й, че ще има промяна в живота й. Пророчицата първо й казва: „Ти шиеш много хубаво, уший ми един вълнен сукман да ми пази гърба“. Майка й взела мерки с конци, които още пази. Обаче не отива втори път, нито шие сукман. „Ванга казала на майка ми, че ако до 60-ата си година остана жива, ме очаква друга кариера. Вече сам на 67 и това, другото, ще е писането“, казва Брани.

Животът й е достоен не за филм, а за сериал. Още с раждането си на 22 ноември 1952 г. е белязана – излиза на бял свят, без майка й да изпита никаква болка, а в родилния дом пристигат журналисти да снимат чудото. На 6 години започва да играе балет, учи в хореографското училище и й предричат бъдеще на прима балерина. Учителите по пиано пък твърдят, че е само за пианистка. На 9 години дебютира в киното в “Етюд“.Снимала се е в над 20 филма и новели, сред които “Процесът” (1968 г), “Танго” (1968 г), „Мъже в командировка“ (1969), „Бягство в Ропотамо“ (1971), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980). Когато е на 12, я кани Вили Цанков за “Кучешката огърлица” – първия български филм пантомима.

Била е Мис Слънчев бряг, Мис София (1967), Мис България (1967) и Мис Фестивал. (1968) Почетен гражданин е на столицата, с три номинации и две титли “Жена на годината” (1969 и 1970 г. Завършва право. Има 3 брака и една дъщеря – Мария от първия ѝ съпруг – покойния Владимир Грашнов.

“Станах мис България случайно, – казва тя. – От Англия дойдоха представители на “Мис Свят” и нашите организираха спешно национален конкурс. А ние бяхме отишли да се явим на “Мис София”. Та слязох от подиума, наградиха ме като “Мис София” и направихме още само един тур по сцената и бях избрана за Мис България. Коронка нямаше, само букет цветя.“

С Невена Коканова (вдясно) във филма “Танго”.

През 1968 г. се провежда Деветият световен фестивал на младежта и студентите. “Тогава снимахме филма “Танго”, нощем, беше рано сутринта и аз – по пижамка от крепон на големи жълти точки, тъкмо се канех да си лягам, когато ме потърсиха“.

В последния момент се разбира, че ще има конкурс “Мис Фестивал”, настъпва паника, оглеждат момичета, но никое не харесват. Тогава шефът на журито Гриша Островски се сеща за Бранимира, която е избрал за една от новелите си във филма “Мъже в командировка”. “Бях още дете, ненавършила 15 години. Набързо ми ушиха рокличка, облякох я почти на тропоска. Купихме едни обувки от ЦУМ, а комшийката Беба ми даде бижута”, спомня си дамата. Публиката гласува безапелационно за номер 33 – Бранимира.

Тя си спомня с тъга на какво високо ниво са се снимали филмите тогава. В новелата „Мъже в командировка“ се превъплъщава в актриса с проблеми, която невинаги играе добре. По този повод Свобода Бъчварова пише в най-авторитетното тогава списание „Филмови новини“: „Нечувана игра на младата актриса Бранимира Антонова, все още толкова крехка и млада. Трябваше да играе ту как може да играе, ту как не може. А да можеш и да играеш, че не можеш е по-трудно, отколкото да играеш“.

През 1969 г. Бранимира Антонова отива на представянето на филма “Танго” на Московския кинофестивал. В Съюза всички вече знаят за Мис Фестивал. На аерогарата каца българският самолет, тя слиза от него, а в това време се приземява италианският самолет, от който слиза… самата София Лорен. Когато журналистите разбират, че пристига Бранимира, се втурват да снимат “самая красивая девушка в мире – королева красоты Бранимира Антоновна“.

Тогава София Лорен е на 40 години, току-що родила първия си син, и двамата с Марчело Мастрояни снимат култовия си филм “Слънчогледи”. В Москва тя пристига с бебе на ръце и я настаняват в друг хотел, за да й е по-спокойно, но й представят българската “кралица на красотата”. “Аз й направих комплимент за красотата й, а тя ми пожела на 40 да изглеждам като нея”, казва Брани.

Във фестивалния хотел “Россия” 17-годишната Бранимира бързо завързва контакти със звездите. “Мишел Симон беше изключително доволен от моята игра в “Танго”. С Радж Капур съм била в една компания. Танцувала съм с голямата Мелина Меркури, а на съседната маса Марчело Мастояни кротко си пиеше цитронада… Свирила съм на рояла на Висоцки, качиха ни заедно с него и Марина Влади на едно бяло корабче по Москва река. И един бял роял… Седнах и направих един голям акорд, а Висоцки каза само: “Ой, мамочка!”, спомня си актрисата. И досега тя е душата на компанията. Събере ли се с приятели в заведение с пиано, сяда и без покана почва да свири.

Вълнуващи спомени свързват Бранимира с двете “космически” Валентини – Терешкова и вдовицата на Гагарин. Те пристигат заедно на почивка на нашето Черноморие, а Бранимира е там заедно със съпруга си Владимир Грашнов, в станцията на Министерския съвет (сега “Ривиерата”).

В мъжа на живота й Владимир Грашнов на сватбата им – естествени и щастливи.

“Бяхме се събрали компания от министерски деца, снахи и зетьове, един ден пристига шефът на комплекса и казва: “Много ви моля утре да ви няма! Тук ще дойдат Валентина Терешкова и на Гагарин вдовицата Валя с децата си, да не се излагаме пред тях!” Аз обаче, каквато съм си експанзивна, извиках: “Стига бе, не се излагай, ние се познаваме с Терешкова! Ако знаеш колко е готина – и пие, и пуши, и танцува…“ Всички се “гипсират”, а Бранимира и Грашнов са изгонени от станцията. После някой се обажда от София и ги връщат.

С Невена Коканова, проф. Явор Въжаров и Владо Денев – рок певец от група “Феротон” (третият й съпруг).

„Винаги се усмихвам, като си помисля за Невена Коканова. Няма такава жена като нея – блага, тиха, интелигентна, усмихната, – разказва Бранимира. – И до днес не мога да кажа как и кога станахме толкова близки. Бяхме заедно къде ли не – в Сатирата долу, в “Тихия кът”, у тях, в Киноцентъра, срещнахме се и пред камерата – във филмите “Танго” и “Мъже в командировка”. По онова време посещението в църквите е забранено дори на християнски празници, а най-звездният миг на Бранимира с Невена е на един Великден.

“Бяхме в Климбо (актьора Климент Денчев – б.р.), тя изведнъж се сети,че има пропуск за “Александър Невски” за Великден, – спомня си актрисата. – “Миткалце, ще дойдеш с мен”, ми каза. Така си казвахме на галено. Строго официални и с искрящи очи преминавахме през кордона милиция.Тя показваше пропуска за двама, но нямаше нужда – всички й правеха път… Обиколихме църквата и тръгнахме пеша към дома й, четири километра по алеята на “Борисовата градина”… Когато се сетя за Невена, казвам: “Някой ден пак ще скитаме, Миткалце!”

“Питаш ме как се чувствам сега, когато гледам тези снимки… Нито се вълнувам, нито страдам. Мили са ми. Това си е моето детство, това съм си аз. Без вълнения. Веднъж колеги от юридическия факултет ме попитаха как съм била облечена на абитуриентската си вечер. Бях много скромна – бяла рокля и манто и колан от черно кадифе. И с много хубави обувки, маниачка съм на тази тема. Мой преподавател ми каза: “Ама ние не знаехме, че си била Мис България, Мис Фестивал”. Откъде да знаят? Та аз бях на 14 години на конкурса, отидох с престилката“, казва Брани.

Бранимира Антонова днес.

Преди 2 години студенти от НАТФИЗ, вдъхновени от актрисата, която години наред беше символ на pure buty (чистата красота, без пластични намеси и почти без грим), я снимат за дипломната си работа в 10-минутен биографичен филм – „Неспокоен дух“, за който получават отличен.

Бранимира е написала и пиеса. Свързва я голямо приятелство с актьора Светозар Кнезовски, който е от стар княжески род. Тя написва автобиографична пиеса, в която и двамата са с имената си и играят себе си. „Пиесата е в моя си стил и играта ще бъде такава – в забързан ритъм, все едно луд стреля с картечница. Работното заглавие е „Връзки“, заради онези невидими интернет връзки, които, когато си пишем в месинджъра, първо минават през космоса, за да дойдат при нас“, казва Брани.

ПРОЕКТИ

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, с автори Гергана ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ"
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, Павел Серафимов и ...

„ЧИСТА И СВЯТА“

„ЧИСТА И СВЯТА“
Във времена на обществен нихилизъм, духовно и морално отстъпление, обругаване на национални символи и все ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”
„Креативни Мислители” - Иновативна среда за обучение на учениците Средището на съвременното Просвещение вече е ...

„БУКВАРИНО“

„БУКВАРИНО“
„Букварино“ - Уникална патриотична игра тръгва към децата в България Урок по родолюбие и игрознание ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате