Борислав Радославов: Събирах парче по парче спомените за дядо Добри

Инициативна група около „Сдужение Азбукари“ и „Единение Българи за България“ започва дарителска кампания за издигане на паметник на светеца.

„Дали някога църквата ще канонизира дядо Добри за светец или не – това още никой не може да каже. Хората обаче отдавна си го „канонизираха“. Това заяви журналистът Борислав Радославов на премиерата на книгата си „Дядо Добри – Светецът от Байлово“, която се състоя преди дни в Младежки театър „Николай Бинев“.

Авторът е единственият журналист, който в продължение на пет години дядо Добри допуска близо до себе си. Както е известно, той до края на живота си странеше от публичността. Излязлата няколко месеца след кончината му книга с документална точност отразява неговия живот чрез разказите на най-близките му приятели и сподвижници.

Борислав Радославов при една от срещите си с дядо Добри.

Борислав Радославов ясно си спомня първата си среща със светеца в родното му село Байлово. „Живееше наистина аскетски – спеше не върху легло, а върху козяк – дюшек от козя вълна. В стаята имаше само маса, печка и икони по стените“, разказва Радославов. При едно посещение в къщичката епископ Тихон, предстоятел на храма „Св. Александър Невски“ и Стефан Калайджиев, домакин на храм-паметника, виждат изненадани при какви условия живее светецът и му предлагат да поръчат легло, прибори, електроуреди. А той казва: „Не, по-добре ги дарете някъде на някого, който ще им се зарадва и ще има нужда от тях“. И други големи фирми са ходили там и са му предлагали да спретнат къщичката му, но той не е позволил на никого. Живял е този живот по своя воля и в непрестанни молитви и срещи с близки хора.

„Събирал съм парче по парче неговата история, градил съм катедралата на дядо Добри – казва още авторът. – Комуникацията с него беше много деликатна, той се гневеше на въпроси от рода „Защо го правиш?“. За живота си като млад рядко говори пред Радославов. Роденият на 20 юли 1914 г. мъж е пасял крави и овце в близките ливади около Байлово. Като пастир е свирил на кавал и на други духови инструменти. Опитвал е също и на гайда, но не успял да се научи. По време на Втората световна война, при бомбардировките над София избухва снаряд и убива най-близкия му другар в армията, а дядо Добри оглушава с едното ухо. Тогава е на 30 години.

Корицата на книгата „Дядо Добри – Светецът от Байлово“.

След това започва да страни от хората и от живота, да се уединява и да чете много философска и духовна литература и постепенно приема този аскетски начин на живот. От ранна пролет, пекне ли първото мартенско слънце, той връзва навущата, слага кафевия шаечен панталон и торбата на гърба и тръгва пеша от родното си село Байлово, по цялото било на Стара планина, та чак до Сливен. Буквално както хайдутите са бродили някога по Балкана. Замръквал е и е спал в Балкана, хранил се е с плодове и с това, което е сложил в торбата. Така е прeстоявал до късна есен в манастирите край Сливен и се връщал преди зимата, когато падне първият сняг. Бродил е пеша из цяла България. Това разказва пред Радославов и бившият кмет на Байлово.

Дядо Добри е имал 4 деца – двама сина, които са покойници вече, и две дъщери. Те са живи и той до последно живее ту при едната, ту при другата. Когато се чувства по-добре, остава в къщичката си в Байлово, където му е най-хубаво. Често се е изповядвал пред епископ Тихон, предстоятеля на храм-паметника „Александър Невски“ с думите: „Отче, много съм грешен, моли се за мене“. А епископ Тихон му казва: „Абе дядо Добри, ти ако си грешен, какво да кажат хората, за тях ти си свят човек, светец?“. А светецът повтаря: „Не, не, много съм грешен, моля те, моли се за мене!“.

Борислав Радославов с най-близката сподвижница на дядо Добри – Цонка Панталеева.

За пръв път на премиерата беше осветлена най-ярката сподвижница на Дядо Добри, която, подобно на него, десетки години е вършила своето хуманно и богоугодно дело в абсолютна тайна и далече от публичността – Цонка Панталеева. С нея започва книгата, защото според Радославов тя е един от най-важните хора около Дядо Добри. За нейното дело досега не се знае, не е писано, не е говорено, останало е в дълбока тайна само между тях двамата. Тази жена е изключително коректна и до последно не издава нито дума. Така започва и самата книга: „Тихо, тихо, никой да не види, никой да не знае, никой да не чуе“. Когато краката още го държат, дядо Добри хваща подръка Цонка и отиват в банката в Елин Пелин, за да внесат поредните пари, които е събрал от милостиня. В последните години, когато се почувствал по-зле, той давал на Цонка парите и тя ги внасяла до стотинка. После ѝ казвал за кой храм да изтегли пари и да направи дарение.

На премиерата беше обявен официалният старт на дарителска кампания за построяване на паметник на дядо Добри на мястото, където е прекарал най-много време в просене на милостиня – около храм-паметника „Св. Александър Невски“. Идеята е на Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“, и на Борислав Радославов. „Много ми се иска да подемем тази инициатива и да създадем паметник на дядо Добри, – каза Цвета Кирилова, – защото неговото дело трябва да бъде увековечено и чрез словото, чрез църквата, и чрез религиозните и образователни институции. Смятам, че делото, създадено и претворено от мислите и делата на дядо Добри, трябва да влезе и в университетите, и в училищата. Учениците трябва да изучават неговите добродетели и да има уроци на тема какво означава да бъдеш добър човек днес.“

Източник: Седмичен Труд, 4 юли 2018 г.

ПРОЕКТИ

„ПАРАД НА БУКВИТЕ“

„ПАРАД НА БУКВИТЕ“
Стотици българи шестваха по улиците на София на „Парад на буквите“ Организаторите от „Сдружение Азбукари“ ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ” ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ” - 2
В Алдомировци откриха средище на съвременното Просвещение Иновативна интерактивна класна стая съчетава преклонението пред българското ...

ПРОЕКТ „ЗДРАВЕЙ, ЗДРАВЕ“

ПРОЕКТ „ЗДРАВЕЙ, ЗДРАВЕ“
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ ПО ЧЛ. 10А ОТ ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА ЗА ...

ПРОЕКТ „WELLBECOME“

ПРОЕКТ „WELLBECOME“
ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА: Основната цел на проекта е да насърчи сътрудничеството и инициативите между младежите ...

ПРОЕКТ „КРАЧКА НАПРЕД В С...

ПРОЕКТ „КРАЧКА НАПРЕД В СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“
Целта на програмата е да разшири социалната и професионална интеграция на хората от уязвимите групи ...

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.


Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

Активна възпитателна система“ - нова образователна методика от две помагала за обучение на ученици по темите „Здравословен начин на живот“, „Психология и психично здраве“, „Физическо възпитание и спорт"