В Холандия младият ни сънародник ръководи доброволчески пункт за хуманитарна помощ за Украйна

„В България има необятни възможности за развитие, много свободни ниши – казва Алекс. – Тук могат да се направят страшно много неща. Въпреки че сме малко по-консервативни и традиционни в народопсихологията си, има много неща, към които бързо се отваряме. Много бързо можем да ги приемем, да ги прихванем, да са ни интересни, да се възползваме от тях. Важното е човек да е амбициозен…“ Казва го един млад, едва 20-годишен патриот и от неговите уста звучи наистина вдъхновяващо.

„Харесва ми всичко, което се прави на запад и на изток, да бъде направено и у нас, под форма, която тук да се създава в наши компании, от наши хора с мащабно мислене“, казва още Алекс. Той е един от красивите ни умове, които учат в чужбина, но е категоричен, че ще се върне да приложи наученото в родината си.

„За мен знам със сигурност, че ще се върна, все едно къде – в родния Бургас, в София, Пловдив или Варна, – казва той, – но живеем в един глобален 21-ви век. За най-големите, мислещите хора няма една държава. Те пътуват навсякъде. Мястото, където живееш, може и да не определя къде ще работиш. Може да пътуваш навсякъде по градовете, за да работиш, а някои хора мислят още по-глобално – да работят по света. Харесва ми тази идея за неограниченост. Ние, българите можем много, много да се разширим като бизнес и развитие в света.“

От малък е такъв – амбициозен, съвестен, любознателен. Роден е в Бургас, завършва там английската гимназия. От дете обича народните танци и играе в ансамбъл „Зорница“ с ръководител Николай Парушев. Пътувал е много извън страната по международни фолклорни фестивали. Горд е, че през 2015 г. на фестивала в Анталия, Турция танцува в българска носия пред камерите на Турската национална телевизия.

Макар вече да следва в Холандия, Алекс е от танцьорите, които не напускат състава си. Когато лятото се връщат, ходят на репетиции, танцуват. Брат му Мартин, който е на 13 години, също е танцьор. „Този ансамбъл ми е дал страшно много – любовта ми към езиците, към пътуванията – споделя Алекс. – Там аз се научих на работа в екип, като едно семейство сме били. Пътували сме заедно, живели сме заедно… Оставил съм сърцето си в „Зорница“.“

От малък е възпитаван в патриотизъм от родителите си Дима и Иван Желязкови, а също и от учителите. „Баща ми работи в Драматичен театър – Бургас и от малък ходя на театър, зареден съм с голяма любов и интерес към културата и българщината. Майка ми също ме е насърчавала винаги. Като дете заедно със семейството ми съм ходил по събития – писателски срещи, театрални и куклени постановки“, разказва Алекс.

Тази есен му предстои втора година от следването му в университета в Тилбург, Нидерлания – един от най-добрите по икономика и бизнес в света. Там учи по специалността „Предприемачество и бизнес иновации“.

Подготвен е за специалността още от английската гимназия в Бургас. Там се създава първият предприемачески клуб – „Млад предприемач“, в който Алекс се включва. В продължение на 2 години създават учебни компании към „Джуниър Ачийвмънт България“, където той е алумни. Участват в състезания, учат се на бизнес и предприемачество, а също и на теми, които са извън бизнеса, като например как да управляват личните си финанси. Когато е в XII клас, той преподава наученото за лични финанси на следващия випуск – XI клас.

„Бяхме онлайн и се включиха ученици от целия випуск с техните ръководители – разказва Алекс. – Този предприемачески курс беше важна част от това, с което в момента се занимавам. Даже върхът беше, когато през 2020 г. спечелихме една от двете големи награди в състезанията на „Джуниър Ачийвмънт“. Бях представител на учебната ни компания и получих награда лично от еврокомисар Мария Габриел. Тогава окончателно реших да се занимавам с бизнес и предприемачество.“

Адаптирал се е много бързо към различната среда в Холандия, не е преживял културен шок. „Намерих си приятели от България и целия свят. Там всичко е различно като начин на живот, като преподаване и организация на образованието, но съм доволен, че уча в Тилбург“, казва той.

Името на младия българин става известно в Тилбург и областта, когато започва войната в Украйна. Малко след 24 февруари му пишат от Комитета на организаторите на събития към университета, в който Алекс се включва веднага. Няколко студенти от Украйна организират пункт за хуманитарна подкрепа и набират доброволци. В началото Алекс се включва като доброволец. „С украинците много бързо си станахме близки, може би защото общувахме на руски, или защото бях един от първите и най-редовните доброволци. На четвъртия ден те вече ми предадоха цялата дейност като супервайзър“, разказва Алекс.

От университета им предоставят дузина помещения и складове, кашони. Хора от града и околността носят дарения в пазарски торби, а Алекс и колегите му ги сортират – храна, лекарства, дрехи, електроника и т.н. Нареждат кашоните на палети и изпращат 3 тира за Украйна с хуманитарна помощ на обща стойност близо половин милион евро.

Алекс продължава да помага и на бежанците в Холандия, които стават все повече. Викат го за помощ от съседния град Айндховен, където са настанени майки с деца. Нуждаят се от хора с руски език – да си играят с децата, да превеждат, да помагат с документацията и настаняването. „За дечицата разпечатах картинки за оцветяване и игри, книжки на украински“, разказва Алекс.

В университета като разбират, че участва в този хуманитарен център, му предлагат да му отложат изпитите, но Алекс отказва. „Не го направих, за да ми отлагат изпитите. Исках да дам пример, да привлека и мотивирам повече хора“, казва той.

Интересите му са в доста широк спектър – изучаване на чужди езици, пътуване. В момента, освен английски и руски, които знае, изучава корейски. Прехвърлил се е в модерна танцова група, която се занимава с кавъри на K pop – Корейски поп. „Танцуването, самоизразяването, езиците, комуникацията с хора, пътуването, запознанствата са нещата, които обичам“, казва той.

Обиколил е половин Европа и в момента започва да пътува и към Азия. Посетил е Южна Корея за втори път. През тази ваканция е продължил да се занимава с културни и други събития. Включил се е в организацията на „Дни на Корея в Бургас“ на 2 септември. Random Play Dance, с компилации от най-хитовите песни от корейската поп музика, е едно голямо събиране на хора, като всички танцуват – от любители и аматьори до професионални танцьори. Ще има и изложба.

Плановете му за бъдещето? „Стремя се да бъда винаги гъвкав и адаптивен, защото го изисква този толкова бързо променящ се XXI-ви век. Затова предпочитам да гледам в по-близко бъдеще. Но ще се върна в родината, когато приключа с обучението си“, категоричен е младият българин.