Мария Иванова от читалище „Петър Парчевич – 1927 г“ пази традициите на банатските българи в с. Асеново вече 50 години

Всяка година имате различни идеи, с които обогатявате фестивала.

Всяка година надграждаме с нови хрумвания. Когато срещаме приятели с разбиране към нашата кауза, успяваме да направим и фестивала по-забавен. Вносител на кухненска техника ни подкрепя вече години наред. С Иван Звездев пък се запознахме, когато правехме книгата за банатската сватбата. Поканихме го да заснеме част от рецептите и да ги покаже после пред по-широка публика. Беше интересно и забавно. 21 предавания имаме записани за „Кухнята на Звездев“.

Рецептите са от целия регион, не само наши. В книгата „Банатски вкусотии – традициите на моето село“ всеки можеше да покаже неговата традиция и неговите ястия и по този начин привлякохме много хора. Миналата година се включиха и известните шеф Манчев и шеф Шишков – последният ще дойде и тази година. В първото издание на фестивала през 2011 г имахме гости от град Козард, Унгария. Нашите приятели от Румъния – от селата, в които има банатска общност, винаги участват. Една година участваха 2 момичета от Нигерия, които учат в Медицинския университет в Плевен. Представиха свои ястия и споделиха, че всичко им е много интересно и забавно. Тази година сме ги поканили пак да дойдат. От полската кухня имаше ястия – дойдоха хора от посолството на Полша в София. За всички фестивали има заснети филми, които също могат да се видят на страницата ни в Интернет.

Имате ли подкрепа в това важно занимание?

Имаме подкрепата на Община Никопол, която планира финансови средства за фестивала в бюджета си, на Кметство Асеново, на много доброволци. Ще ни подкрепят отново ученици от Професионалната гимназия по туризъм и Професионалната гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване в Плевен. С тях имаме неписани отношения на взаимна подкрепа. Когато работят по проекти и имат гости от чужбина, аз се отзовавам и приготвяме заедно банатски ястия, а пък те идват да ме подкрепят на фестивала в село Асеново.

На предстоящото издание на фестивала ще раздадете награди в много интересни категории.

Да, присъждаме много награди: „Най-атрактивен щанд“, „Най-вкусно ястие“, „Най-автентично ястие“, „Аз приготвих банатски вкусотии“, „Кулинарно вдъхновение“ – за най-красиво ястие с „модерни“ съставки, „През сълзи към победа“ – за рязане на лук, „Майстор на кюфтетата“ – за приготвяне на картофени кюфтета, „Кой изяде кюфтетата?“ – състезание по надяждане с картофени кюфтета. В раздел „Фолклор“ също се връчват награди, а участниците се оценяват от 3-членно жури.

Тази година се състоя първият карнавал „Цурки в Асеново“. Какво представлява той?

Този празник привлече вниманието на хората, които искат да бъдат карнавално облечени. В програмата бяха включени дефиле и конкурс за костюми, карнавално шествие из Асеново, концерт на площада и маскарадни игри. Около 100 гости присъстваха на събитието, в което се включиха участници от селата Асеново, Бацова махала, Въбел, Санадиново и град Плевен. Целта на карнавала е гостите да се забавляват и да бъдат представени регионалните традиции в маскарадните игри, като за целта беше използван времеви интервал, свързан с католическия празник Фършанги. Именно по време на дните на Фършанги, в Асеново по традиция са обикаляли маскирани хора и символично са прибирали блажнината, за да започне Великденският пост. Тези герои са наричани „цурки“. На събитието бяха представени и автентичните маскарадни игри на село Въбел чрез техния обичай „Мошули“. Интересът към празника тази година беше много голям. Догодина ще се включат и други колеги, които искат да покажат какво правят те за Заговезни.

Имате и група за банатски автентичен фолклор при читалището. Как пази традициите тя?

За съжаление, групата почти се разпадна и ходим на изяви само с няколко участника – от трима до петима. За сметка на това привлякохме един приятел от съседното село Новачене – Румен Димитров, който пее български народни песни. Успяхме да го мотивираме да научи автентични песни на православната общност в Асеново, донесени след заселването на банатската общност тук. Той винаги печели награди, когато участва в конкурси. Пеят с Емилия Велчева, която представя банатския фолклор, понякога участват още няколко жени.

Кой е ръководител на групата?

Ръководител съм аз. Учим се от това, което бабите са ни показали. Аз го имам записано на старите касети, прехвърлено сега на ва DVD-та. Така се справяме с мелодиите.

Няма ли млади хора, които да проявяват интерес към тази група?

Имаше, но, за съжаление, населението на село Асеново все повече намалява. До скоро имахме танцов състав от 16 деца, имахме и голяма певческа група от 15 жени, но сега сме в камерен състав. Въпреки всичко имаме много изяви и винаги се връщаме с награди. Участваме в благотворителни изяви също. Вече пета година с Ангел Ангелов от Копривщица готвим през септември месец и събраните средства от храната предоставяме на сдружение, което подпомага лечението на онкоболни деца. Включваме се и в гайдарското надсвирване в Копривщица – и там готвим с благотворителна цел.

Как ще предадете вашите традиции на последователи?

Ние вече сме привлекли част от колегите от читалища да готвят банатска храна на фестивала ни. Написали сме и книги, така че сме спокойни – няма как да се забрави това богатство. Много хора ни звънят, питат как точно да приготвят дадена рецепта. Това ни радва много.

А песенния и танцовия фолклор как ще опазите?

Ако намерим дечица, които да обучим, ще е много добре. Една приятелка – Десислава Цветкова – Русева, ръководител на Танцов състав „Чародейка“ в Плевен, каза, че може да опита да направи 6 танцови двойки, когато има възможност. Тя писа и дипломна работа за танците по време на банатската сватба. Тази година няма да стане, но догодина може да обучи танцьори, които да се включат във фестивала. Научаването на песните е по-трудно, защото диалектът е малко по-особен, но с танците ще е по-лесно.

Може да се появят млади хора, които сами да проявят интерес, след като дори нигерийци сте впечатлили с духовното наследство на вашата общност.

Дай Боже да се появят млади хора, които да искат да се учат!

А как съхранявате оригиналните народни носии и на каква възраст са те?

Хората са ни дали да ползваме техни стари народни носии, които винаги могат да дойдат и да си вземат, ако им потрябват. Тези автентични облекла са предавани от поколение на поколение и са на не по-малко от 150 години. Стараем се да ги съхраняваме добре. Носиите имат почти всички елементи. Нямаме само едни специални ботуши, които са се правели за младите хора – сватбени или за други празнични ритуали.

Колегите ви от Румъния не могат ли да ви съдействат да попълните тези липси?

Те ни съдействат, но и тяхната носия не е старата. Те нямат запазени старите вълнени сукна. Направили са си подобрения с по-леки материи.

Къде другаде в България има банатски общности?

В селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля. За наследници на банатски българи се смятат и хората в селата Ореш, Малчика, Трънчовица. Тази година колегата от град Раковски ще прави проект на тема храната и запазването й през годините в католическата общност в България и аз обещах да му помогна. Той се е насочил към празника Заговезни, защото тогава се правят най-много тестени изделия.

Благодаря ви за този разговор! Бъдете здрави и енергични, за да продължавате да пазите вашите корени!

Автор: Даниела Дочева

Към ПЪРВА ЧАСТ