„Бих се радвала да допринеса за развитието на българското общество“, казва корейката с български акт за раждане.
Кети Канг е удивително 25-годишно момиче и е по българка от много наши сънародници. Тя е с корейска кръв, но с български акт за раждане – родена е и е израсла тук. „Една различна българка и една различна патриотка“ – така я нарече Мария Андонова в студиото на „100% будни“ по БНТ. Говори и пише на изключително чист и качествен български език, с който би засрамила много нашенци. Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури. Знае за историята и културата на страната ни много повече от голяма част от българите и назовава с любов България втора своя родина. За слабите страни в развитието ни говори деликатно и пожелателно, като истински позитивно настроен родолюбец.
Кети, ти си истинска изненада. Чиста корейка, а говориш такъв великолепен български език, че би засрамила много българи. Къде го научи?
Майка ми и баща ми дойдоха в България по работа и аз заедно с тях. Първо учих в еврейското училище – 134 СОУ „Димчо Дебелянов“ до VII клас и след това завърших Националната гимназия за древни езици и култури през 2011 г.
Тогава реших малко да се задълбоча в корените си и се върнах в Корея. Там завърших бакалавърска степен по китайски език и литература в Сеулския национален университет, който се води номер 1 в Корея, най-престижният. Равнява се на корейския Харвард. (Смее се) Има голяма конкуренция сред кандидатите там, а и корейското общество е доста конкурентно, може да се каже, че по Божията благодат.
Твоите родители ли избраха еврейското училище?
Избрахме го първо, защото в Корея няма такова образование и това е нещо уникално. Учихме и литература, и история на България, и точните науки. Бяха изключително важни уроците за всичко, свързано с еврейската култура и Израел. Учихме не само езика иврит, но и историята на Израел.
Бях 30-я випуск на Националната гимназия за древни езици и култури и мога само да кажа, че съм доволна от моето образование. То беше „скроено точно за мен“. Освен родителите ми тези две образователни институции са възпитали в мен родолюбив дух, да имам познания не само за българската и корейската история, но и за античността, за която учих в НГДЕК. От социалните медии може да се разбере, че образованието в България от една страна има малък подем, но училищата още не са добре оборудвани от гледна точка на технологията. Да има интерактивни дъски, всеки ученик да си има собствен лаптоп.
След като завърших еврейското училище и НГДЕК, у мен започнаха да се развиват различни цивилизации, антични цивилизации. Благодаря на Господ, че ми е дал такава насока. Това ме прави една уникална личност – да мога да развивам себе си в различни култури и истории, но също така да мога да подпомагам различните култури и истории своевременно да разбират себе си и един друг – този и всички следващи откъси са от интервюто на Кети Канг в предаването „100% будни“ по БНТ.
Християнка си, нали?
Протестантка съм. В Корея това е най-разпространената религия.
Къде живя в Корея?
В столицата Сеул, всичките ми баби и дядовци са там, аз съм коренячка сеулка. Преди това съм посещавала редовно държавата, но не съм живяла толкова дълго време от съзнателния си живот в Корея.
Беше ми интересно като преживяване заедно да празнуваме двата големи празника – Лунната Нова година в края на януари, началото на февруари и Деня на благодарността, в края на септември, началото на октомври. На Лунната Нова година се празнува много семейно, ядат се много традиционни корейски ястия, хората се обличат в корейски народни носии. По-младото поколение изразява своята почит към по-възрастните, като им се покланя по специален начин. В отговор на това възрастните им казват добри думи, с които да ги благословят за Новата година и също им дават джобни пари.
Защо се върна в България като завърши?
Не толкова защото родителите ми са тук, но в един момент много ми домъчня за България. (Бурен смях) България има специфичен чар, но най-много ми домъчня за българския чист въздух.
В Корея за сметка на високите технологии и развитото общество много от природните ценности намаляват, като чистият въздух например. Корея се намира на същия паралел като България, има същите сезони и температури, а също и подобна география, има много планини и реки.
Но Сеул се намира на много ниска надморска височина в сравнение със София. София се намира на 530 м надморска височина, а Сеул – на 38 м. Световни изследователи са открили, че това малко селце в България всъщност е перфектното място като надморска височина, за да живее човек. Чувала съм, че има няколко японски семейства, които са се преселили да живеят там. А и за София близостта до Витоша също е много важна.
Тук го няма големия патриотизъм у хората, когато говорят за своята история и своята държава. Когато човек принадлежи към някоя националност, е много важно да говори за тази държава с любов и почит. Прави ми впечатление, че в България това нещо го няма. Тази липса на отдаденост, особено сред младите хора, към държавата и нейната култура, води до недоволство сред обществото, както и това повече млади хора да излизат от България в опит да намерят по-спокоен, по-щастлив живот.
Ето, ти оценяваш това, а ние малко обръщаме внимание на тези неща.
Една от причините да ценя България е, че може да направя паралелно сравнение с друга държава, друг континент. Замислям се върху това, защо толкова много българи отиват в чужбина. Една от причините е финансовата. Но от друга страна в едно предаване ставаше дума защо българите като живеят в чужбина, хората не ги възприемат като българи, а като хора, които са предали собствената си държава заради парите.
В Корея също една огромна част от населението вече живее извън страната и се нарича презокеанско население. Това са хората, които живеят в Америка, Канада и Европа, в Азия и Близкия Изток. Презокеанското население много се включва във всякакъв тип социални и политически инициативи и кампании и това е много високо оценено от правителството и обществото, защото те са представители, посланици на Корея извън страната. Те са социалните посланици на държавата.
Особено много се набляга на президентските кампании. Има една сплотеност в цялото общество на корейците както вътре в страната, така и извън нея. В България това е все още в начален стадий, хората тепърва ще излизат в чужбина и може би в един момент те ще бъдат богатството, което ще направи промените в България. Имам много приятели от училището и гимназията, които са решили да учат в чужбина и след това се връщат. Това, което са научили, може да го развиват и прилагат и в България. Това тепърва предстои.
В каква насока се развиваш ти самата?
Уча в Софийския университет, магистратура, специалност „Международни организации и многостранна дипломация“, но се завършва като магистър по международни отношения. Сега започвам втори курс и обмислям темата на магистратурата ми да е отношенията между Корея и Европейския съюз.
С този великолепен български би могла да работиш като преводач.
Бях преводач на една делегация, която идва в София. В момента има затопляне на отношенията между Северна и Южна Корея и има отделна правителствена част, отдел в правителството, който се занимава само с обединението. Така че делегация от Южна Корея проведе разговори с представители на българското правителство.
Какво ти харесва на живота в София?
Харесва ми природата, както вече споменах. Освен това може да ти се стори странно, но хората тук ми изглеждат много спокойни. Животът в София е много по-спокоен в сравнение с този в Сеул. Населението му е колкото населението на цяла България. Тук хората,въпреки че имат собствените си проблеми и са задълбочени в тях, се разхождат, имат си забавления.
Да, вдигаш телефона и казваш: „Аз съм еди-къде си, ела да пием кафе“.
Това на мен много ми харесва в София. Харесва ми и черният хумор и иронията на българите. (Смях) Харесва ми как хората, когато говорят за някого иронично, не го правят с цел да го очернят, а просто така, вътре в самия диалог. Културата на общуването тук повече ми харесва. Струва ми се някак по-цветна, по-интересна. (Смях)
Прочети още ТУК
ПРОЕКТИ
„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.
Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!