Понятието „родолюбие“ не фигурира в Новия училищен закон за предучилищно и училищно образование, казва авторът на „Българската сага“.

„Бедствието на нашето общество е, че сме оставили всичко на институциите, че проявяваме малодушие и конформизъм, че помним мъдростта, наследена от „османското присъствие“: „Преклонена глава сабя не я сече“. Непробиваемата цензура и самозащитната автоцензура довършват картинката на „плуралистичното и демократично“ наше общество, регулирано и от толерираната и спонсорирана активност на десетки чужди НПО-та“, казва педагогът, краевед и изследовател на българската история.

Детелина Денчева е педагог с богати и разностранни литературни интереси.  Автор на книги в областта на лириката, документалистиката, краезнанието и историята, и на публицистични статии и материали в специализирани издания по проблемите на съвременното българско образование.

Има публикации в антологиите: “Още стихове за вечните неща”, “Между въздишките на пеперудите”,  алманах “Ирин Пирин”, документалната поредица “Нашата младост и зрялост”, алманах за литература и публицистика “Огнища”, както и в превод на сърбохърватски. Вдъхновител и съставител на две антологии на пернишката поезия: “Галерия към слънцето” и “Духът, който ни сродява”.

Съставител на историческия алманах „Сакралността на миналото или Българската сага“ – исторически сборник, паралелен хронологичен справочник, свидетелства на епохата и още нещо…”, излязъл през 2015 г. Член е на Международната академия по българознание, иновации и култура (МАБИК) и на Института на свободните изследователи “Хисторион” (ИСИХ). Наградена е с Диплом на Организацията на обединените българи (ООБ) със званието „Заслужил деятел на общобългарската общност”, 2017 г.

-Госпожо Денчева, в обзорната си статия „Образът на кан Тервел и българските владетели в учебниците по „История и цивилизация” вие правите детайлен анализ на тези учебници. Като че ли най-болезнено се приема от цялата българска общественост замяната на термините „турско (османско) робство“ с „османско присъствие“?

-Цялото българско общество изригна срещу това конщунство, срещу този нагъл и безочлив опит да се наложи подобен термин за най-мрачните и жестоки векове, преживени от народа ни. Няма как българският народ, който пет века е бил систематично унищожаван и подлаган на геноцид, да приеме подобна гавра със съдбата на своите предци – да се замени терминът „робство“ с „присъствие“ и „сплитащи се култури“, както пишеше в един от учебниците. Ислямът и християнството били „две сплитащи се и допълващи се култури“. Да застанеш пред очите на децата и да говориш на такава тема, това е истинско кощунство, унижение и срам.

Масовата народна памет, фактите, легендите, песните, десетките свидетелства на западноевропейски пътешественици като текст, гравюри и снимки, нашите възрожденци говорят достатъчно красноречиво за характера на това „присъствие“. Те са истинската история на нашия народ.

В учебниците по история и цивилизация се използват вече няколко други термина, защото се видя, че „присъствието“ не може да мине по никакъв начин. Сега в учебниците пише „иго“ и „османско владичество“.

-По този повод се чуха изказвания от рода на „За какво робство говорим, когато османците са дали свобода на българите да запазят своята собственост, да притежават земи“, тоест да има чорбаджии.

-Тези изказвания отново говорят за времето, в което живеем – за превеса на материалното, което убива духа. Да се определя времето на турското владичество с материално измерение, е повече от гавра и кощунство, то е все едно да се изхрачиш на гроба на своите предци!

Този исторически период е най-мракобесният и жесток опит за насилствено физическо, духовно, нравствено и  културно заличаване на нашата народност и лишаването й от възможността да живее по своя собствен ценностен модел.

Не може да се говори за имотни фактори през тези пет века, без да се обърне внимание преди всичко на духа на епохата, на това, какво е причинило османското владичество, а то е, че е върнало с векове назад нашето естествено развитие.

Доказано е, че фреските в Боянската и Земенската църква са първият полъх на европейския Ренесанс. С идването на османците се спира това развитие, и то за цели пет века!

Ние все още не можем да се отърсим и преодолеем от последиците на  това, което  е причинено през този огромен времеви период на цялостното ни развитие. Това е епоха на перманентен геноцид и тъпкане на същността и духа на една нация.

Точно затова френският учен Луи Леже възкликва с удивление: „Българското възраждане е едно от чудесата на 19 век!“. За чудо не се говори, когато всичко е на плоскостта на обичайното и нормалното, нали? Българският народ е народ творец, народ на духа, както казва акад. Д. Лихачов, и той има силите винаги да възкръсва като Феникс от пепелта на унищожението и унижението.

В епохата на българското Възраждане този Български Дух създава хиляди училища и читалища преди да има своя независима държава. Именно те са темелите, върху които тя бе изградена. Може би  днес, повече от всякога, трябва да си припомним онази висока нравствена ценност, която постави в онези тъмни и жестоки времена над  входните паянтови  училищни врати  думите „Помогни ми да те възвися“. Дали днес го правим?!

-Не само не го правим, но и преследваме тези, които искат да възкресят истинската ни история. Изследователят Павел Серафимов в интервюто за „Азбукари“ сподели, че дори е получавал смъртни заплахи заради това, че „преобръща историята с главата нагоре“, както той казва.

-Напълно  разбирам и допускам, че нещата стоят точно така. Павел Серафимов е истински научен и обществен феномен, който със своите задълбочени интердисциплинарни научни изследвания на българската древност и силно обществено присъствие и подкрепа се оказа „трън в очите“ за много казионни историци.

Той е едно високо и гордо изправено дърво, което привлича мълнии! Хиляди българи тук и зад граница, обаче се възхищават от огромната му ерудиция, работоспособност и всеотдайност в защита на българската национална кауза!

Той е пример за подражание и вдъхновение, на надежда, че не всичко е загубено, щом истината вече звучи на висок глас! Заедно със сдружение „Азбукари“, той издаде една наистина удивителна и истински българска история под заглавие „История на славните българи“, прекрасно оформена и вълнуващо разказана.

Тя ни отправя в праисторията и зората на цивилизацията, там, където са  нашите истински корени и традиции, преминава през античността и величието на българите, наречени „траки“ и стига до харизматичните български владетели и създатели на българската държава.

Горещо препоръчвам тази  книга, разказваща, доказваща и показваща древното ни и съзидателно минало, дало отражение и цивилизационен импулс на развитие на всички култури, хронологично възникнали след нея. Родителите, бабите и дядовците нека не забравят, че най-добрият и ценен подарък, който могат да направят за своите деца и внуци не е последният модел смартфон, а хубавата книга, каквато е „Историята на славните българи“.

Виж още: „История на славните българи“ – щитът на българщината

Научните доказателства и изводи на г-н Серафимов са повече от основателни, аргументирани и категорични, а езикът и стилът на писане  е изключително увлекателен, жив и искрен. Много малко са хората, литератори или не, които със своето писано слово вълнуват и убеждават по подобен начин.

Неговият блог „Спароток“ се следи от хиляди българи, вълнуващи се от истината за древната ни история. Вече немалко български изследователи, на базата на интердисциплинарния подход стигат до нейните дълбоки и сакрални корени. Надявам се, че низките човешки страсти като злоба, завист и нетърпимост няма да го засегнат по никакъв начин.

Виж още:

Павел Серафимов: България е люлка на най-древната цивилизация

Павел Серафимов: На националната кауза е нужен ярък водач

-Споменахте за ценните подаръци на родителите. Спомням си моето детство, когато заедно с родителите и брат ми пътувахме през почивните дни до Шипка и други свети за българина места. Ако бащите не хванат за ръка своите деца и не ги заведат по местата на българската историческа и бойна слава, да им сложат знаме в ръцете, няма кой друг да го направи, така излиза.

-Разбира се, това е начинът – личният пример! Само тогава нещата се възприемат като важни и истински от децата. Да, очевидно е, че всичко е оставено на семейството и на „първите седем години“. Това е нивото на оформяне на детската личност – семейната среда.

Понятието „възпитание“ и „родолюбие“ не фигурира в Новия училищен закон за предучилищно и училищно образование. Вероятно в бъдеще може би ще се отиде и по-далече, ако политическия елит реши, въпреки непримиримата обществена съпротива, да приеме под диктата на ЕС ратифицирането на толкова спорната, престъпна и ненужна Инстанбулска конвенция, налагаща джендърската идеология и образование, която де факто отхвърля природната детерминираност на човека като биология.

Силно вярвам в съпротивителните сили на нашето общество, защото в противен случай не ни чака нищо добро, а пълен и явен крах на всичко, което наричаме традиционни български ценности и нормални човешки и семейни взаимоотношения.

Ако не искаме да загубим децата си в прекия и преносен смисъл, това не бива да се допусни от обществото ни по никакъв начин.

Виж още: Настояваме за незабавна корекция на учебниците по „История и цивилизация“!

-Председателят на „Сдружение Азбукари“ Цвета Кирилова в статия настоява за незабавната корекция на учебниците по „История и цивилизация“.Очаквате ли да се надигне по-сериозна вълна на недоволство от страна на родителите заради неадекватното учебно съдържание?

-Всички реагираме по един или друг начин, но си оставаме с констатациите – гледаме отстрани. У хората отсъства увереността, че могат да направят реална и решителна стъпка към промяна. Някои смятат, че народът ни е обезкървен и изпаднал в коматозно състояние, все пак повече от 3 милиона напуснаха страната ни.

Аз самата като общественик и творец имам малко по-друга нагласа, но трябва да Ви призная, че като човек, който вижда нещата отвътре, който общува всекидневно с учениците си „очи в очи“, ми се струва трудно.

Родителите са поставени в изключително стресова ситуация. Те нямат време дори да разговарят с децата си, какво остава да им разглеждат и анализират учебниците и да им представят и друга гледна точка. Но всъщност това е бедствието на нашето общество – че сме оставили всичко на институциите, че проявяваме малодушие и конформизъм, че помним мъдростта, наследена от „османското присъствие“: „Преклонена глава сабя не я сече“. Непробиваемата цензура и самозащитната автоцензура довършват картинката на „плуралистично и демократично“ наше общество, регулирано и от толерираната и спонсорирана активност на десетки чужди НПО-та.

Моето послание е нека помним мъдрото предупреждение, което ни остави акад. Николай Хайтов: „Загубим ли България, загубили сме всичко!“ Всъщност, нашата собствена активност и тази на многобройните сдружения, групи и инициативи, които се зараждат във фейсбук, както и осъществяваните от тях национални събори и фестивали са истинският контрапункт и надежда, че България и българите винаги ги е имало и ще ги има!

Пример в това отношение е и дейността на сдружение „Азбукари“, които категорично заявяват: „България е нашата кауза!“ Миналото и бъдещето да ни принадлежат, но само тогава, когато опазим нашето национално самочувствие и гордост, и когато си дадем сметка, че ни чака огромна съзидателна дейност в името на България.

Виж още:

Детелина Денчева: Децата ни не учат,че кан Тервел е спасителят на Европа

Детелина Денчева: Учебниците по „История и цивилизация“ са сухи и скучни