Едно интервю на Диньо Господинов, Онлайн Парламент

Цвета Кирилова е председател на „Сдружение Азбукари“. Неправителствената организация е насочила своята дейност предимно в работа с деца. Основна част от работата на сдружението е с деца в неравностойно положение, които имат специални потребности. Проектът на Азбукарите за изграждане на първата обществена детска площадка за игра и обучение, адаптирана и за деца със специални потребности, привлече голям обществен интерес с благородната си цел.

– Здравейте г-жо Кирилова, на колко години стана Сдружение «Азбукари» ?

 – „Сдружение Азбукари“ е млада организация, създадена от хора с гражданска позиция, обединена от философията да се помага. Поради тази причина група журналисти, увлечени в идеи и размишления, решихме да се вречем официално пред закона преди година. Така създадохме неправителствената организация с дейност в обществена полза с цел да подкрепяме изявата на хората със специални потребности, да подпомагаме процесите на интеграция и да насърчаваме даровитите деца. Всички заслужават признание, и подкрепа.

 – Как възникна идеята за неговото създаване ?

– Идеята за приобщаването ни в семейството на неправителствените организации се роди спонтанно, за да продължим да мотивираме повече хора да разгърнат идеята на толерантността, смисъла на благотворителността, подкрепата, помощта и т.н. Ще Ви разкажа след малко за най – съществената.

– Какви инициативи имате до този момент ?

– Дотук разгърнахме около 20 инициативи и всяка постигна конкретен резултат. Успяхме да посадим плачеща брезичка в Южния парк, с вярата, че корените й ще станат дълбоки и големи. Тя символизира помиряването на враговете и създаването на повече приятелства. Ще краси парка, децата ще й се радват, а след време най – малките ще се крият под сянката й. Учихме дечица с проблеми на опорно – двигателния апарат на играта петанк. Търсихме начини как тази игра, а и други, може да бъде адаптирана и за хора с увреждания. Показахме как конната езда със специално обучени кончета оказва благотворно влияние върху състоянието на децата с физически проблем. Изнесохме и няколко концерта в различни домове за деца в страната. Учихме деца, лишени от родителска грижа, как да карат ски.

– Какво предстои на Азбукарите и какво да очакваме?

– Стъпките на «Сдружение Азбукари» са различни и всяка има отношение към проблемите на хората, към трудностите в ежедневието. Набелязали сме си още много и дълги пътеки, които искаме да обходим и да покажем на обществото, че сме нестандартни в изявата си, за да провокираме, за да търсим съпричастие, за да въздействаме така, че у всеки, който е помогнал да остава една приятна нотка, че днес е дарил едно добро на човек в нужда. Всъщност, нашите инициативи са част от нещо голямо, хуманни са. Те търсят на преден план да се да се изяви културата, образованието, спорта, знанието. Опитваме се да провокираме хората да покажат доброто в себе си макар, че светът днес изглежда за мнозина повече материален, комерсиален и дори агресивен.

Сега пред нас стои изпълнението на голямата ни инициатива тази година, а именно второто издание на Детския фестивал „Вярвам в теб!“, който ще се проведе на 1 и 2 юни. Изобщо идеята за този мащабен детски празник се роди по време на разговор за необходимостта от социални промени. С моята партньорка Боряна Петрова, която също е журналист, обсъждахме надълго и нашироко индивидуалните ни идеи и решихме да обединим всичко в едно цяло. За празника на детето ще направим отново пъстро събитие за музика, спорт, театър и забава на Голямата поляна в Южния парк. Равносметката от миналата година, е че за три дни успяхме да обединим повече от 3 хиляди деца и техните семейства – всички те дойдоха без негативна нагласа, напротив – пожелаха да създават нов модел на толерантност. Всички хлапета се включиха организирано в музикалната програма, в спортния панел, който имаше нелеката задача да обедини деца със специфични потребности в отбори с други деца и да осъществим процеса на социална адаптация. За тази цел ни помогнаха специалисти от Националната спортна академия, както и музикални педагози, психолози и доброволци. Това беше най – трудната част. Същото направихме и с музикалната програма – социално включване и подкрепа. Дадохме възможност на хора с различни физически и ментални проблеми, да участват наравно с останалите във всеки елемент от надпреварата и развлечението. Стараем се с работата си да пречупим сегрегацията, дискриминацията и разединението.

– Работите с деца в неравностойно положение. Страда ли обществото ни от предразсъдъци към тях ? Какви са вашите наблюдения ?

– Разбира се, че съществуват…та нима не сте свидетели колко хора формират настроение по теми, на базата на чуждо изказано мнение, без да се постараят да намерят различната гледна точка или поне да изслушат отстрещната страна. В хода на нашата работа срещнахме и съпротива на родители,които ни задаваха въпроси – „Е, добре де, ние като си доведем нашите деца на Вашия фестивал, откъде-накъде да ги събираме с тези деца с проблеми?“ И този въпрос лично мен ме остави безмълвна. После си дадох сметка, че човек едва ли в ежедневието си се опитва да съпреживява конкретна ситуация,без да се сблъска челно с нея. Отговорих на конкретната дама, че макар и с физически проблеми, децата в конкретна област дори по – талантливи и от тези , които нямат проблем. Искам да има нов модел на мислене, не да уязвяваме и осмиваме, защото някой може да се окаже в ситуацията на уязвения. Животът е като часовника днес си на 12 часа, след време долу на 6 часа. И предизвикателствата са много. Хората са различни… За това и паралелно работим и по една трудоемка задача. Да подобрим градската среда и да създадем условие за забавление на децата със специфични нужди.

– Разкажете повече за първата за България адаптирана детска площадка, която изграждате в Южния парк в София ? Какво представлява съоръжението ?

– Искаме на 1 юни съвместно с фестивала да открием първата в България комбинирана, обществена детска площадка за игра и обучение, адаптирана и за деца със специални потребносити. Мястото отново е Южния парк. Елементите в нея ще имат образователен характер в помощ и на деца с интелектуален дефицит, като забавлението и играта също не отстъпват, но са втори по значимост. Искам да постигнем такава визия, че сякаш децата са в една малка класна стая, учат, взаимопомагат си, а в голямото междучасие играят. Този проект се оказа висока топка за нас, отнема много енергия, лично време, емоция, усилия, труд и какво ли още не. Важното е, че сме непреклонни да постигнем целта си. „Сдружение Азбукари“ иска да оставя нещо смислено след себе си. А това, че ще зарадваме децата е най – голямата награда. Разбира се, добрите идеи се случват с гражданска и институционална подкрепа. Търсим непрекъснато дарители и съпричастни на каузите ни съмишленици, защото финансирането е от хората за хората.

– Какво ви помага и какво създава пречки по пътя по който се движите, задавам този въпрос защото и най-благородните идеи често не се приемат еднозначно?

– Да, прави сте, че и най – благородните идеи не се приемат еднозначно…така е.. но поведението и мисленето ни към света е отражение на вътрешното ни аз. Каквито сме вътре, това проектираме и навън. И, ако някой реши във всичко да се съмнява, то той се съмнява най – вече в себе си и изпитанието е за негова сметка. Честно да Ви кажа, площадката е за децата, а аз далеч съм минала тази възрастова граница, че да се възползвам от нея … Това е в рамките на шегата. Искам нещата да се случат към по – добро и затова и екипът ни е от млади хора, които също искат да виждат промени, които ще оставят в наследство на децата си.

– Имате ли наблюдение върху това, каква е организацията в други европейски държави и как биват интегрирани деца и младежи със специфични потребности?

Наблюдението ми за другите европейски столици, поне в тези, които съм била, е че там обществото е толерантно към хората с увреждания и те са част от цялостния организъм на живот, работа и съществуване изобщо. Най – хубавото е, че поддържаме контакти и с организации извън страната ни и си сверяваме часовника.

– Силно впечатление ми направи, че сдружението насочва усилия и към надарени деца и към техните потребности, бихте ли разказали за работата си с тях?

– Искам нашето гражданско обединение да твори добри практики и те да стават за пример, да разширяваме приятелствата и увличаме все повече хора в начинанията ни. Една от нашите инициативи помогна и на надарените деца. Срещнахме националният отбор по роботика, свърх умни и амбицирани деца с министърът на здравеопазването, за да покажем на властта, че талантът им трябва да се насърчава. Още повече, че те са разработили проект на уникална гривна, която следи здравословното състояние на възрастни хора в риск и автоматично алармира на спешния телефон за помощ. Настояхме децата да получат подкрепа и чрез възможностите на ведомството да бъде намерен начин това откритие експериментално да бъде въведено в практиката. Даровитите деца за мен също са сред децата със специални потребности. Защото имат нужда от поле за изява на научните си достижения, защото се нуждаят от ресурс и материална база, за да разработват иновациите си.

– До къде искате да стигнете, какви са ви мечтите с „Азбукари“ ?

– Искам „Сдружение Азбукари“ да среща разбирането на институциите и обществото, и тези, които припознават идеите ни, да се възприемат като наши приятели. Искаме да помагаме, за да живеем по – достойно и направим заобикалящата ни среда по – поносима за всеки един за живот. А за останалите…просто ги молим да не ни пречат. Продължаваме напред, защото всеки ден получаваме одобрението на непознати хора и това ни устремява да работим в начертаната посока.

Източник: http://www.on-parliament.com