„По стъпките на Първото българско царство” за мен и моето семейство започна след изненадващ разговор на 1 юни със Славчо Пеев, от когото разбрах, че печеля 3-дневна екскурзия за цялото семейство, предоставена от играта „Букварино”. Още в същия ден екипът на „Сдружение Азбукари” и компания „Лактима” осъществиха връзка с нас и започна планирането на историческата ни обиколка. Въпреки, че още не бяхме осъзнали какъв подарък ни направи играта „Букварино”, останахме очаровани от любезното и приятелско отношение на всички от екипа.

След многократни разговори за съгласуване на пътуването и самата програма, екипът на „Азбукари” и компания „Лактима” организира безупречно нашата екскурзия по стъпките на българската история, като я съобрази изцяло с нас. С голямо нетърпение дочакахме 18.06.2015 г. началото на нашето приключение по стъпките на българската история. След дългия преход от старопрестолния град Видин се пренесохме в Шумен – мястото на старите български столици Плиска и Велики Преслав и магнетичната Мадара, мястото, от където започва България. Eстествено, първо се насладихме на най-вкусните катми и изпихме по една ободряваща напитка в най-дългото кафе в света (участъка от хотел „Мадара“ до Руски паметник). Община Шумен била кандидатствала за “Рекордите на Гинес” с проект „Най-дългото кафене”, както ни обясниха местните жители. Заредени с добро настроение се настанихме в хотел „Миналият век”, който екипът на „Азбукари” и компания „Лактима” бе избрал за нас. Хотелът се намира във Възрожденският квартал.

Къщата е паметник на културата от епохата на Възраждането – тя е била дом на Рачко Рачев, основоположник на педагогическото образование в Шумен. Бяхме посрещнати много сърдечно от служителите на хотела, които първи ни нарекоха „Семейството на „Букварино”. През целия ни престой в хотела бяхме обгрижвани с много внимание, а интериорът в стар градски стил ни накара да се потопим в миналото. Нетърпеливи да започнем разходката си се отправихме към Историко-археологичен резерват Шуменска крепост. Шуменската крепост е една от най-известните забележителности в България и региона на град Шумен. Крепостта е разположена на Шуменското плато, построена е вероятно още от траките, като е достроявана и възстановявана от римляни, византийци и българи. Изграждана е на три пъти, като през различните епохи кулите по крепостните стени са били с различна форма – шестоъгълни, квадратни и кръгли. В района на крепостта има останки от 12 църкви и храма, някои от които изграждани един върху друг. Има останки от ранновизантийска обществена баня с хипокалусно (подово) отопление и канал за отвеждане на мръсната вода. В една от църквите има запазени останки от изсечен в скалата купел за кръщаване.

По време на Първото българско царство укреплението е играло важна роля поради близостта му до старите български столици Плиска и Преслав. При Второто българско царство град Шумен се е превърнал във важен икономически и културен център за държавата. Град Шумен се е намирал зад стените на крепостта, която е била сложен комплекс от сгради и военни съоръжения. Крепостта е съществувала и през първите години на османското владичество, като при превземането й от османците не е била разрушена. През 1444 г. кръстоносците на Владислав III Ягело, обаче я разрушават и опожаряват и оттогава Шуменската крепост е опустяла и изоставена. С най-голям интерес разгледахме възстановената кула от крепостта, от която се разкрива красива гледка към град Шумен и природния парк Шуменско плато. При обиколката на крепостта бяхме очаровани от изключително изчерпателната и увлекателна беседа, изнесена ни от осигурения от „Сдружение Азбукари” и компания „Лактима” екскурзовод. „Хубавият чичко” (както го наричаше моето дете Зори) разказваше интересна и духовита история за всяко камъче, което посочвахме. Освен това беше много любезен, усмихнат и най-вече търпелив към многобройните ни въпроси.

След завладяващите истории и факти, които научихме посетихме смайващия с мащаба си паметник „Създатели на българската държава“. Паметникът е архитектурен комплекс, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Връзката между град Шумен и монумента се извършва по 1300 стъпала, която ние не ползвахме. По думите на придружаващата ни екскурзоводка, монументът е разположен на „Илчов баир”, като е изграден в пресечната точка на гр. Плиска, гр. Велики Преслав и Мадарският конник. Висок е 50 м и е най-големия паметник в Европа. Построен е през 1981 г., като са използвани 50 хил. м3 бетон. Представлява ансамбъл от 8 бетонни блокове, оформящи вътре кухина представляваща две полузали с преход между тях, символизиращи етапите на възникването и утвърждаването на държавността. Отвън върху челния бетонов блок е поставена статуя на лъв. Лъвът е разположен на 52 м височина и тежи 1000 тона. Лъвът е приет за национален герб още по времето на Първата Българска държава. Първата полузала изобразява времето на създаването на държавата – от езичесвото до христианско време. В композицията се намират фигури на българските владетели хан Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг. Най-голямо впечатление прави статуята на хан Аспарух с коня, кучето и забитият меч, показващ мястото, от където започва България. В прехода между първа и втора полузала от два бетонни блока е притиснат Цар Борис I. Това символизира вътрешната борба и катарзиза за него самия и за държавата с акта на приемането на християнството. Между бетонните блокове във височината над главата на фигурата на Цар Борис I се оформя въздушен кръст.

Приемането на християнството е, не само, религиозен акт, но играе и роля за окончателното събиране на прабългарите и славяните в един народ. Във втората полузала „Златният век“ е разположена фигурата на Симеон I, заедно със символите на държавността – корона и царски жезъл. До него са разположени статуите на Климент, Наум и Ангеларий, боляри и войни. Срещу композицията на Симеон I са разположени три цветни мозаечни пана. Всяко от телата, на които са монтирани мозайките, е под различен ъгъл – 45º, 60 º и 90º. За направата им са използвани 8 милиона каменни плочки. В първото пано е представена руническата писменост, „чертите и резките“, използвани от прабългарите, сред които се отличава знакът на Тангра. При второто пано е изобразена глаголицата, а на третото пано кирилицата. Изпълнени с възхищение от начина, по който е пресъздаден разцвета на Първата българска държава и омаяни от интересната беседа, сътворена от сладкодумната екскурзоводка от информационния център към мемориала, се отправихме към Регионалния исторически музей на Шумен.

Останахме приятно изненадани от факта, че макар и да бяхме пропуснали уговорения час за посещение, служителите на Регионалния исторически музей очакваха „Семейството на Букварино” от Видин. Посрещнаха ни с усмивка, като дълго чакани гости, въпреки, че бе края на работния ден и това, че ние бяхме вече „леко” уморени. Противно на очакванията ни, успяхме да разгледаме всичките осем експозиционни зали на музея, без дори да усетим умора, благодарение на изключително увлекателният начин, по който ни бе поднесена беседата от екскурзовода. Научихме, че първата музейна сбирка е уредена в Мъжкото класно училище през 1857 г. от възрожденския учител Сава Доброплодни. Тя съдържала събраните от него и учениците му археологически находки в руините на старата столица Преслав. Сега Регионалният исторически музей съхранява над 150 000 движими паметника на културата, от които 15 000 са показани в залите на музея. За пълна обиколка на музея са необходими между 3,5 и 4 часа. В зала “Праистория” са представени глинени модели на жилища и части от опожарена мазилка, които дават представа за начините им на изграждане, оръдия на труда и оръжия от камък, кремък, рог, кост и мед, които свидетелстват за развитието на земеделие и скотовъдство, лов и риболов и показват уменията на древните майстори. С влизането в зала “Античност” първо видяхме уникална тракийска гробница от ІV в. пр.Хр., която впечатлява с фасадата си и е пренесена от надгробна могила от близко село.

В зала „Средновековие” е отделено специално място на възникването на град Шумен. Изложени са два уникални култови паметника, известни в науката като “Каменни баби”, единствени на Балканския полуостров, както и оригинали на световноизвестната цветна декоративна керамика за подови настилки, стенни пана, икони от рисувана керамика и накити. В зала „Възраждане” са изложени много експонати, свързани с шуменските училища, учебни програми с изучаваните предмети, снимки на изтъкнати шуменски учители, между които Сава Доброплодни, Д. Войников, П. Волов, и др., издадени от тях учебници, училищни правилници и свидетелства за завършено образование. В зала „Християнска култура” са показани част от най-богатите сбирки, съхранявани в Регионалния исторически музей в гр. Шумен – икони, църковна утвар и богослужебни книги, които са събирани в продължение на повече от сто години. Зала „Съкровищница” съхранява най-голямата в страната колекция от български и византийски оловни печати. Има богата сбирка от златни накити, копчета, коланната гарнитура със златни накрайници и др. Колекцията „Български средновековни монети” включва над 150 екземпляра от почти всички български средновековни владетели, осъществили свое собствено монетосечене. В централните витрини на залата е експонирана колекция златни монети. В тази зала е изложена и част от колекцията от огнестрелно и хладно оръжие от ХVІ – ХІХ в. Видяхме отблизо стила на изработка на старите майстори – филигран и кавказко сребро.

Под вещото ръководство и непрекъснати насоки от екскурзовода успяхме да се докоснем до най-ценното от несметните богатства на Регионалния исторически музей. Наситени с впечатления и събрали много информация се върнахме в хотела, но изненадите не бяха свършили. Грижейки се, историческата ни разходка да протече максимално добре, компания „Лактима“ бе осигурила голямо количество от свежите си млечно-кисели напитки от новата серия „Букварино“ с вкус на ягода, горски плодове, кайсия и банан. След бързо разпределяне на бутилките по цвят на капачките от Зори и категорична забрана да консумираме без нейно разрешение се отдадохме на заслужена почивка в уютния ресторант на хотела. Докато вечеряхме в ресторант на хотела ни очакваше поредната изненада. Запознахме се с част от екипа на „Сдружение Азбукари”, но не успяхме да дочакаме кака Цвети.

Следва продължение…

Разказът е на първия победител от томболата на www.bukvarino.bg – Виолета Николова