През този ден историческата ни обиколка започна с Националния историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав“. Той включва реставрирани и консервирани части от разкопките на средновековния град Преслав и музей, в който се съхраняват част от откритите предмети. Археологическият музей е разположен върху руините на старата българска столица Велики Преслав, която е построена като град, достоен да съперничи на византийската столица Константинопол.

В музея са показани стотици артефакти, свидетелстващи за ежедневието и стопанството на старите преславски жители. С голям интерес разгледахме красивите макети, пресъздаващи града като столица, макета на Златната църква и богатата съкровищница, в която се пазят предметите от Преславското златно съкровище и голяма колекция от оловни печати. Най-силно бяхме впечатлени от изящната изработка на Двустранната (огледална) огърлица, изработена от злато, емайл, планински кристал и аметисти, която е открита случайно, при земеделски работи преди повече от четвърт век. Разходихме се и из руините на столичния град, разположени на огромната площ (3,5 кв.км). Видяхме отблизо Северната порта на вътрешния град, наричана „Железни врата“, руините на Преславския Дворец, където все още продължават археологическите проучвания. Разгледахме голям комплекс от сгради, базилика и луксозна баня, принадлежали към Преславската Патриаршия. От върха на Южната порта се насладихме на величествена гледка към цялата околност. Най-много време отделихме на руините на популярната Кръгла (Златна) църква. Храмът буди възхищение с кръглата си форма и оригиналната архитектура. Над купела за кръщение в църквата е бил открит надпис на Цар Симеон, а в предверието й е имало кладенец.

Екскурзията ни продължи в средновековния град Плиска, който е бил един от най-големите средновековни градове в Европа. Първо посетихме Националния историко-археологически резерват „Плиска“. Главният вход на резервата е Източната порта, която е била и главен вход на крепостта. Останките от крепостта са консервирани и са обособени като музей на открито. Разгледахме, намиращата се на около километър от входа „Голяма базилика” – най-големия християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ. Разходихме се около Тронната зала построена по времето на Хан Омуртаг, която е изпълнявала представителни функции на българските владетели. Навсякъде в района на крепостта видяхме зидове от големи дялани блокове с декоративни фуги, руини на бани, водопроводи и водохранилища. По алеята водеща към музея, имахме възможност да видим отблизо текущи разкопки на жилище от типа „полуземлянка“ с битова яма в него и други три ями, използвани за стопански нужди. На североизточния ъгъл на крепостта се намира музеят. Множество находки от крепостта са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица. Те бяха хронологически подредени, разделяйки живота на Плиска на два основни периода – езически и християнски. Зори бе най-въодушевена от макетите на двата двореца (Крумов дворец и Омуртагов дворец), макета на Голямата базилика и изложеното облекло. Голямо впечатление ни направиха и прабългарските юрти, които бяха ситуирани пред музея.

Удължихме екскурзията си в гр. Плиска с посещение на културно-историческия комплекс, наречен „Дворът на кирилицата”. В комплекса има изграден паметник на Свети Цар Борис I като срещу него, под 12-метров кръст са поставени скулптурни фигури на Св.Св. Кирил и Методий. Буквите от българската азбука, всяка една с размери над 2 метра, са разположени в двора между двата паметника. Подредбата им не е по азбучен ред, първите поставени букви изписват името на старата българска столица Плиска. Всяка буква е ръчна изработка и са дело на 12 арменски майстори. В двора има още параклис и картинна галерия, която проследява историята на покръстването на българите, като в експозицията са представени картини на български художници. Снимахме се за спомен с буквата на „Сдружение Азбукари” и компания „Лактима”.

Вдъхновени от видяното, решихме да се върнем в гр. Шумен за да разгледаме Шериф Халил паша джамия, известна повече като Томбул джамия. Тя е най-голямата джамия на територията на България и втората по големина на Балканския полуостров. Строена през 1744 г. с дарение на Шериф Халил паша, тя е представлявала комплекс от молитвена сграда, медресе (духовно училище) и библиотека, съхранявала около 5000 тома книги и ръкописи на арабски език. При изграждането й за подпорни колони са били използвани колоните от двореца на първите български ханове от крепостта в Плиска. Смята се, че голяма част от руините на двореца в Плиска са били запазени и видими по времето, когато е строена джамията и че руините са унищожени и разграбени след това.

Очаквайте продължение…

Разказът е на първия победител от томболата на www.bukvarino.bg – Виолета Николова.