Pro bono

Даряване на професионализъм

Съществуват най-различни начини да помагаме на другите. В благотворителните дейности, освен с пари, дрехи или храна, можем да се включим и като отдаваме безвъзмездно професионалните си умения.

Pro bono е словосъчетанието, което се използва, за да характеризира дейности, вършени от специалисти в определена област на доброволни начала. Произлиза от латинския израз „pro bono publico“ и буквално означава: „за обществено благо“. Често срещана практика в Древен Рим, в съвременността този тип благотворителност е много разпространена, макар у нас все още бавно да набира скорост.

За разлика от доброволчеството, дейността pro bono е свързана не просто с полагане на какъвто и да е труд без заплащане, а конкретно с отдаване на специализиран такъв в услуга на нуждаещите се. С други думи, отделяне на лично време и опит за хора, които не биха могли да си позволят професионални услуги. Най-често с такава дейност се заемат адвокатски кантори и лекари.

Извън структурите на някаква организация и тесните рамки на фирмения имидж зад дейността pro bono стои нещо съвсем простичко – желанието да помогнеш с каквото можеш и да добавиш стойност, по начина, по който го правиш всеки ден, но без да получаваш пари в замяна.

„Жест от тези, които имат уменията, до тези, които имат нуждата“

Pro bono може да се върши не само по отношение на правната или медицинска помощ. По света все по-популярен става благотворителният принос на специалисти от областта на маркетинга, технологиите, дизайна и услугите.
Професионалисти от различни области застават зад каузи, проекти и малки общности, които имат ограничен бюджет и скромни възможности. Така тези, които помагат, събират опит в непознати иначе за тях сфери, а тези, които получават помощ, имат възможността да получат добър старт за начинанията си и да увеличат шансовете си да бъдат забелязани.

Работа pro bono – каква и как?

Всеки от нас е работил безвъзмездно, било за някой роднина, познат, съсед или пък съвсем в началото на кариерата си, когато е доказвал на света, колко е специален. В основата на дейността pro bono стои същият дух, но пренесен на ниво по-големи общности.
Затова и почти всеки може да работи pro bono. Не е нужно това да бъде част от някакъв специализиран проект, можем просто да помагаме с професионалните си умения на някоя организация или на хора неформално, когато имаме време и възможност за това. Например с преподавателска дейност, с дейности от сферата на услугите, както се казва: «който с каквото може». Като тук е добре да заменим «може» с „може най-добре“

Естествено, че човек не може постоянно да се занимава с безплатни дейности, но дори малка част от времето, отделено за благотворителна помощ, е безценно и понякога означава много повече от парична помощ за благотворителните организации или проектите.
В зависимост от уменията, знанията или опита, с които разполагаме, можем да отделяме по няколко часа на седмица или на месец, в които услугите ни са pro bono и помагат на каузи, в които вярваме. Вярно, много от организациите у нас не изброяват специализираната нужда от помощ, която имат, но това не пречи, ако решим сами да предложим уменията си.

И когато някой попита защо, отговорът е прост, но позабравен: pro bono.
Автор: Теодора Петкова

За да станете част от Pro Bono екипа на „Сдружение Азбукари“ може да се запознаете с правилата и насоките за кандидатстване, както и да изтеглите формуляра, чрез който може да заявите участието си в програмата!

Ще Ви представяме последователно разказите на нашите приятели, които практикуват PRO BONO

Запознайте се с Георги! Надзирателят на Азбукарите и отговорникът по сигурността на големите и малките деца

Живея в малкия български град Ловеч. Винаги съм бил човек с активна гражданска позиция, но истински започнах да чувствам, че съм полезен на страната си, след като станах член на „Сдружение Азбукари“. Така и получих шанса да познавам Цвета Кирилова – председателят на сдружението. До преди да я срещна за мен тя бе просто красивата водеща на емисиите новини по „Нова телевизия“. Когато се запознахме тя вече се беше отказала от телевизионната си кариера и беше създала магията наречена Азбукари. Тъкмо по това време тя беше написала своето „кърваво писмо“до Лютви Местан, в отговор на поредния акт на политически цинизъм от ДПС. Възхищавах се на всичко, което беше написала, това беше нещо, което всички искахме да кажем като народ. Така дойде и първата ни среща на живо. Наблюдавах я внимателно като взе да ми разказва с какво точно се занимава „Сдружение Азбукари“. Усетих с душата си, че е дълбоко амбицирана да работи за напредъка на родината ни. Зарази ме мигновено с ентусиазма и позитивизма си. От всяка нейна дума струеше доброта. Не се и поколебах да й се доверя. Това щеше да е едно от най-правилните решения в моя живот.

Не мина много и се случи трагедията с наводненията в гр. Мизия, където хиляди хора загубиха домовете си. „Сдружение Азбукари“ организираха дарителска кампания и трябваше всички събрани помощи да бъдат раздадени в града. Исках да се включа и да помагам с каквото мога на Цвети и нейния екип. Пътуването беше безкрайно тежко в непрогледна мъгла. Пристигайки в Мизия за първи път в живота си се сблъсквах с толкова много човешка болка и мъка. Започнахме да пакетираме даренията за хората. Бях щастлив да бъда част от екип от толкова енергични млади хора, които работеха от душа и сърце в помощ на бедстващите в района. Миговете, когато Цвети раздаваше готовите пакети на жителите на Мизия никога не могат да се изтрият от паметта ми. Хората я прегръщаха като единствен символ на надеждата в този момент. Очите й бяха пълни със сълзи, както и на всички нас, които видяхме ужаса и липсата на бъдеще след потопа. Тръгвайки си от там изпитвах удовлетворение, че с малко, но съм помогнал на тези хора.

Минаха няколко месеца. В навечерието на Коледа в град Велико Търново беше открита детската площадка на Азбукари. Едно уникално по рода си съоръжение, което се превърна в истински оазис на детското щастие. Заслугата за да я има отново беше нейна и на екипа й. Когато дойде датата на откриването й, веднага тръгнах към Търново. То се превърна в истински детски празник въпреки минусовите температури. Знаех колко трудно беше изградена площадката, но стотиците детски усмивки придаваха смисъл на всеки положен труд. Когато премина официалната част успяхме да поговорим с Цвети. Ръцете й трепереха от жестокия студ, но в очите и грееше щастие, че този красив проект вече беше осъществен. Всеки път, когато се включвах в някоя инициатива, усещах зареждащата енергия, когато правиш нещо добро и полезно за страната си.

Така започна моята история на Азбукар. Вярвам, че това е само началото. За мен тази дума се превърна в начин на живот. Научих се, че това да вършиш добри дела не означава просто да се включиш в дадена кампания, а в своето ежедневие да бъдеш един положителен пример и за околните. Вече една година съм част от екипа на Азбукари и се чувствам благословен от този факт. Аз направих своя избор. Елате и Вие в нашия свят изпълнен с отдаденост и работа за по-доброто бъдеще на майка България!

Запознайте се с Петя, икономист, който помага на малки и големи

Здравейте, аз съм Петя и с радост съм част от Pro Bono мисията на „Сдружение Азбукари“. Дейността на Азбукари е насочена към подкрепа и развитие на една по- добра заобикаляща ни реалност.
„Сдружение Азбукари“ и съмишленици организирахме Коледен концерт под наслов „Да възродим духа на българите в Мизия“. Това е посланието, което отправи организацията и съмишлениците. Съчувствието и нашата съпричастност с тревогите на българския народ, пострадал от тежките наводнения в Мизия не стихват, месеци след злополучните събития. На 17.12.2014 г. се включих лично в инициативата и мисията на „Сдружение Азбукари“. Обиколихме и посетихме най-засегнатите точки в град Мизия. Раздадохме дарения и посетихме детската градина, разговаряхме и се докоснахме до мъката и болката на хората, пострадали от тежките наводнения. Като в перспектива инициативата няма да е единствена, ще бъде последвана от редица инициативи.
Следващата дейност, в която се включих лично беше по повод 8 март – Световен ден на жената. „Сдружение Азбукари“ организира специално събитие за медицинските сестри на Александровска болница. По повод женския празник – 8 март, зарадвахме и засвидетелствахме уважение към жените на България. Постиженията на жените в политическата, икономическата и социалната сфера са много. Не случайно дамите са избрани да продължат поколението, те са по-издръжливият и по-силния пол. По – устойчиво в природата е женското начало. Ето защо нежният пол заслужава голямо уважение, признателност и преклонение.
След това се роди идеята за иновативното образователно помагало „Букварино“. Участвах в официалната презентация на „Букварино“ в Национално историческия музей. Уникалната патриотична игра съдържа 60 карти, на които са изобразени исторически личности, 2 карти ключ и книжка – исторически лабиринт на познанието, с информация за 60-те личности изобразени на картите, има и две ученически тетрадки към комплекта. Иновативното помагало е помощник на малки и големи. Богато въображение, верен правопис, находчивости познание. То намира приложение в училища, школи, детски градини и занимални, езикови центрове, библиотеки, лагери, зелени училища, морски и планински ваканции.
На 1.06.2015 г. по повод Международния ден на детето Азбукарите и „Букварино“ зарадваха хлапетата. „Сдружение Азбукари“ организирахме празник на открито в парка на квартал „Гео Милев“ – гр. София. Паркът беше огласен от химна на Азбукари. С песни, музика, танци, игри, подаръци малките откриватели се забавляваха. Беше организирана и специална фотосесия. Изтеглихме и голямата награда от участниците на bukvarino.bg.
Аз като родител зная, че децата когато решат да изследват и черпят знания, няма кой да ги спре. Знанието открива нови хоризонти, грамотността създава самочувствие и разширява възможностите за личностно развитие.
Ако желаете да станете част от тази приказка без край, да прегърнете идеята „Вярвам в теб“, да подкрепите „Сдружение Азбукари“ – сте добре дошли!!!