Да поговорим за благотворителност!

Какво ще кажете…, но преди това да ви се представя. Казвам се Цвета Кирилова и съм председател на „Сдружение Азбукри“. Журналист съм и вероятно съм ви информирала за новините от страната и света от малкия екран. Не е Коледа, за да си говорим за добро, нали? А и не бива да го правим само по празници. Някак изглежда лицемерно да зарадваме човек в нужда заради настъпваща специална дата. Та нали, ако искаме този човек да бъде щастлив, тогава не бихме спестявали грижата и любовта си през повече дни от годината си.

Мисля си коя е най – точната дефиниция за истинската благотворителност? Да живееш с добродетели, с чувство за мир, с устрем да помагаш, изложен на вулкани от вътрешни вълнения или да правиш краткотраен жест, да се самосъхраняваш и да предпазваш себе си от разклащащи емоции. У нас днес не е лесно за се говори по тази тема. Когато реша да я подхвана, някак се задъхвам преди да излея изобилие от размишления. Спъвам речта си, заради безразличието на хората. А иначе мога да разкажа много…

Да опиша какво изпитах, когато влязох за първи път в дом за деца, лишени от родителска грижа и как си тръгнах после оттам. Безмълвна в ролята на целеустремен шофьор, а вътре в мен вилнее буря. Там има много съдби, приютени в едно общо гнездо. И не е възможно да не получиш прегръдка, усмивка и спонтанна реакция. Тези жестове така разтърсват, че споменът остава завинаги. После всеки следващ се нанизва в поредица. Сред тях има и толкова смях, веселие и удивителни ситуации. Всъщност думата ми беше за добрите дела, които не бива да правим един път в годината. Бих искала да изпитваме потребност всеки ден да усмихваме човек, намиращ се в изолация или в сложна ситуация. Бих искала да променяме нагласите ни към хората в неравностойно положение и да осъзнаваме, че начинът, по който гледаме на уязвимите групи, определя нивото на нашата цивилизованост. В развитите общества думите толерантност, благотворителност, чувствителност, хуманност са на почит. Затова смятам, че и ние не бива да отстъпваме по този показател и е редно да се замислим не се ли затворихме повече в собствената си душевна крепост. Не станахме ли по-хладнокръвни и безразлични към чуждите тегоби. Не отклоняваме ли съвсем съзнателно везните на правото, за да настроим хармонията в посока на своите права, без да се замисляме за чуждите.

Знаете ли…, създаването на неправителствената организация „Сдружение Азбукари“, поддържането на вътрешната й енергия и здравословен живот не е никак лесна задача, признавам си. Изисква се влагане на много любов към хората, всеотдайност и някой път саможертва. Нашият екип превърна организацията в емблема на доброто. Ние се обединихме, за да налагаме благородни дела в начина ни на живот и в средата, в която всекидневно намираме сили да се борим.

Днес Азбукарите имаме нова кауза. Искаме да обединим колкото се може повече съмишленици и с тяхна подкрепа да изградим детска площадка, подходяща и за деца в неравностойно положение във Велико Търново. За тази цел направихме Национална кампания, под мотото „Вярвам в теб“, за да продължим да търсим отговорността на едно по – толерантно общество. Зная, че можем.

Потвърждението, че в България могат да се случват и много хубави неща за нашите деца дойде, когато успешно реализирахме проекта за изграждане на първата в България комбинирата, обществена детска площадка, адаптирана и за деца с увреждания в Южния парк в София. С тази постъпка нашарихме по лицата на децата толкова усмивки. Бих искала да призова гражданите и бизнеса да ни подадат ръка отново, за да зарадваме и децата на град Велико Търново. Проект, който обещава да бъде събирателен образ на сплотеното общество в името на българските деца. Смятам, че подобен жест би послужил като пример за подражание за всички, които все още нямат изградено отношение към благотворителността.

Нека заедно да направим България едно по – добро място за живот. Какво ще кажете? Азбукарите искаме да няма дискриминирани деца и във всяко кътче на родината ни хлапетата да получат право на игра. Отправям предизвикателството към всеки един човек, защото, когато говорим за деца трябва да обединяваме, а не да разединяваме усилията си. Да съграждаме, а не да рушим, защото утре нашите деца ще имат свои деца. Аз „Вярвам в теб“, уважаеми читателю, защото мисията на „Сдружение Азбукари“ е да прави добро подир добро!

Източник: http://www.bliasak.bg