Обръщение на историка Павел Серафимов по повод откриването на стаята „Креативни мислители“ във Велико Търново. Да си млад е прекрасно! Животът е пред теб, ти можеш да се превърнеш в ковач на собствената си съдба. Можеш да поемеш по свой, нов път, който е неутъпкан, със сигурност труден, но пък водещ към добро. Да си българин е повод за гордост! Нашите деди са били винаги народ на светлината, първи са излезли от мрака на примитивното и са се превърнали в благородници.

Вместо да използват дарбите и уменията си, за да поробят и използват други хора, нашите предци са раздавали знания. Споделяли са всичко, което им е било известно и не само са правили живота на другите по-лесен, но са трансформирали и душите им, давали са им човечност, учили са ги как да се докоснат до божественото. Не е никак случайно, че още в най-дълбока древност дедите ни са били наричани най-смелия, но и праведен народ, пред чиято святост са се прекланяли мнозина. Предците ни са умеели да пазят Родината, но са били в състояние и да простят на враговете си. Това е най-благородното, но и най-трудното, то се отдава само на силни и чисти хора, на такива, които са уверени в себе си и в пътя, който са поели. Велики царства са се издигали и падали. Въпреки своите постижения те са изчезвали от историята, но ние сме оцелели защото нашите деди са оставали верни на себе си. Никой завоевател не е успял да ни промени.

Преживели сме няколко жестоки подтисничества, земята ни често е напоявана с българска кръв, но напук на всичко никому не се е отдавало да ни сломи. Дори в най-тъмните дни се е намирал герой, който да се изправи и да вдъхне смелост на сънародниците си. Дори и в най-безизходните ситуации са се появавали смелчаци, които да намерят разрешение. Възкресението се е превърнало в типично качество на българите. Правили сме невъзможното възстановявайки държавата си от пепелища отново и отново. Сякаш сам Бог ни е помагал да се издигнем над своите врагове, да ги победим и да се запазим. Не случайно учени като Дмитрий Лихачов наричат България Държава на Духа, най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света.

България е като жива отломка от старата европейска култура, най-древната отломка и поради това трябва да бъде съхранена, за да е не просто отломка от миналото, а и първата от бъдещето, първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето. Ние сме предизвикали и възхищението на чужденци като Джон Рийд, който нарича България – страна на истинските хора. Ноъл Бъкстон пък казва за нас-“За българина е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие… “Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите имат уникални качества на тялото и духа…” Българинът може всичко, запомнете това! Прекланям се пред мъдростта на една жена, която е прозряла това.

Никога няма да ми омръзне да чета думите на Иваничка Георгиева, която е дала една от най-сполучливите характеристики на нашия народ. Запомнете тези думи добре! “Особено важна черта в етнопсихологическата характеристика на българина е неговата увереност и оптимизъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да бъде победено от човека. Последният е способен да намери винаги някакъв изход: да го унищожи, а когато не може – да го надхитри, да го излъже, да го заблуди, и ако всичко това не помага – да го умилостиви. Човекът е този, който благодарение на своя ум и съобразителност в края на краищата ще победи. Българинът винаги поставя себе си по-високо от демоничните и митични същества: змеят е лековерен, вампирът е глупав, орисниците могат да бъдат заблудени, самодивите умилостивени.

За него и дяволът не е така страшен, защото може да бъде надхитрен. Изключение не е направено и за господ, който понякога е несъобразителен и не винаги всесилен. Обобщен израз на тази идея откриваме в любимия народен герой Крали Марко. Той така вярвал, че би могъл да повдигне земята, че дръзнал да премери силата си с бога: „Господ да спадне от небето, с него ще се борим.“ Да си млад е прекрасно! Да си българин е повод за гордост! А да се намираш в началото на живота си и да си българин е благословия! Поемете по пътя на познанието и светината. Поемете по пътя на доброто и бъдете поредните, които ще прославят името България!