Пиша този текст късно вечерта, защото знам, че повечето от Вас са наблегнали на ракията и доброто мезе. Ей така за спорта и псувате държавата, политиците, съседът, който си изхвърля боклука през прозореца и всички останали по азбучен ред. Свикнахме през годините с този начин на живот.

Чалгата и липсата на елементарни морални ценности дори го наложиха, като нещо редно и напълно нормално. Може би е дошло време да се замислим, че трябва да променим мисленето си. Защото от промяната в мисленето са започнали всички революции, всички творчески иновации, които са променили хода на човешката история. Нека да дадем шанс на доброто в нас, нека да дадем шанс на достойните българи да развиват своята дейност.

Виждам, че много хора сега споделят писмото на Цвета Кирилова до Лютви Местан. Това добре, но защо не се сещате по-често да подкрепяте нея и другите достойни българи. Защо не се позаинтересувате от дейността на „Сдружение Азбукари“. Защо не помислите върху нейните многобройни предложения, които можете да откриете в редица медии и нейния личен профил във Фейсбук. Дами и господа, защо не се замислите, че добрите хора трябва да имат подкрепа.

Замислете се, че когато някой се опитва да направи нещо полезно, то гражданското общество трябва да го подкрепя. Гражданското общество не може да се породи от нищото, то трябва да се изгради от нас хората. Не само като пишем във Фейсбук, а с реални действия. Аз от скоро съм във Фейсбук и виждам, че има много мислещи хора, на които трябва да се подаде ръка. Очаквам Вашите предложения и за други достойни българи. Има ги, просто трябва да ги открием и да им дадем шанс.

Николай Петров, Фейсбук