гл. ас. д-р Мария Валявичарска – Караиванова

СУ „Св. Климент Охридски“, София

mvalyavicharska@fppse.uni-sofia.bg

Разработката предлага информация за равнището на често срещаните зависимости сред децата и младежите в България. Изследването беше проведено по време на изпълнение на Проект „Интелект срещу зависимостите“ на „Сдружение Азбукари“, осъществен с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от закона за хазарта (2023-2025).

Темата за зависимостите касае голяма част от обществото както в професионален, от гледна точка на науката, така и в личен план, когато става дума за отглеждане на деца в застрашаващи условия и твърде модернизиращ се свят. Все по-чести стават смъртните случаи в следствие на прекомерна употреба на алкохол, прием в болници в тежко състояние след прием на райски газ, установена употреба на тютюневи средства сред децата и младежите, както и доста опасни тенденции в областта на модата, която се проявява с новия тренд – тенорексия. Енергийните напитки и кофеиновата зависимост, както и последиците от употребата им също не закъсняват и запълват негативната статистиката на лечебните заведения у нас. Не на последно място сред зависимостите, които пряко касаят подрастващите, се нареждат и хранителните зависимости и техните последици като анорексия и булимия.

При изпълнението на дейностите по проекта, наша основна цел беше да създадем въпросник за самооценка на зависимости и рискови поведения, чрез която да се доближим максимално близо до истината за равнището на зависимостта сред младежите.

Тълкуванието на думата „зависимост“ според тълковния речник на БАН е „подчиненост на чужда воля или власт“ или „психическа или физическа необходимост от определено вещество, обикн. алкохол, цигари, наркотици, някои лекарства и др. или от определени занимания – хазарт, секс, шопинг и др., поради привикване; пристрастяване“ (Речник на българския език, БАН). Подрастващите и младежите са най-склонни към изпадане в зависимост към различни субстанции или действия, тъй като в този период нямат ясно изградена и устойчива нервна система.

Според дефиницията на МКБ 11 зависимостите са определени като „Разстройства, дължащи се на употреба на вещества и пристрастяващо поведение, които са психични и поведенчески разстройства и се развиват в резултат на употребата предимно на психоактивни вещества, включително лекарства, или специфични повтарящи се поведения“ (МКБ 11, 2022). Интересното в изследването, което проведохме е, че успяхме да докажем становището на МКБ 11, но и да надградим, тъй като се наблюдават зависимости и към дигиталните устройства, храни и прекомерно и нездравословното придобиване на тен, например.

През 2014 година в свой труд Петър Вълков казва, че „депресивните симптоми са сред характеристиките, които най-много са свързани със злоупотребата и зависимостта към психоактивни вещества“ (Вълков, 2014). На същото място цитира изследване, проведено в САЩ през 2008 година, чиито резултати сочат, че „наличието на депресивно настроение през детството е предиктор за ранно начало на употреба на алкохол сред момчетата“ (Вълков,2014). Като се имат предвид психо-емоционалните специфики на пубертета, хормоналния дисбаланс в подрастващите, то депресивните състояния могат да бъдат разглеждани като един от най-често срещаните предиктори на зависимостите, което от своя страна за пореден път затвърждава силната необходимост от добри психолози в училищата, както и от повишаване на родителската култура по отношение на посещенията при този вид специалисти. Тези специалисти са от особено значение, тъй като „симптомите, свързани с депресията, тревожността и контрола върху импулсите, могат да предхождат злоупотребата с вещества и представляват специфичен рисков фактор за формиране на зависимост“, а за разпознаването и анализа на тези симптоми е нужен виско квалифициран специалист. (Вълков, 2014)

Изследването беше проведено с 232 респондента на възраст 15-22г и включваше изследване на пристрастяването към тютюневи изделия, алкохол, кофеинова зависимост, зависимост от технологии, райски газ, храни, хазарт и тенорексия – прекомерно и нездравословно придобиване на тен. При представянето на резултатите авторът прави уговорка, че представените данни са от анонимно проучване, но въпреки това има голяма вероятност изследваните ученици да са изпитвали неудобство и на места реалните резултати по отношение на зависимостите да са много по-високи от посочените.

Първата тема е свързана с никотиновата зависимост. Според СЗО „тя е причина за над 8 милиона заболявания годишно по света и убива до половината от употребяващите тютюн, които не се отказват“ (WHO, 2022). Изследванията сочат, че към 2025г. в световен мащаб има 1,3 милиарда активни пушачи. През 2025г. Hofman, Janecka, Nadolny at all (2025) провеждат изследване върху различните програми и медикаменти за отказване от тютюнопушенето и установяват, че „пристрастяващите свойства на никотина са толкова силни, че правят отказването от тютюнопушенето трудно, въпреки широко разпространената осведоменост за неговите рискове.

Ефективното лечение изисква цялостен подход, комбиниращ поведенческа подкрепа и фармакотерапия“. Затова е добре рисковете от тютюнева зависимост да бъдат снижени до минимум, особено в училищата, където обикновено младежите посягат към цигара за пръв път. От изследваните от нас лица се установява, че 85 от тях (36.6%) са активни пушачи, които освен всичко изпитват трудност в опитите си да ги откажат. 85 младежи от общо 232 не е никак малка бройка. Тези данни изискват допълнителна намеса с цел интервенция и предотвратяване на появата на зависимостта.

На следващо място беше важно за нас да проверим какво е равнището на употреба на алкохол сред тази възрастова група. Тук данните са по-обнадеждаващи, отколкото при употребата на тютюневи изделия. Само 38 (16,4%) от изследваните са дали позитивен отговор на факта, че са употребявали алкохол и че това им е донесло удоволствие. За 2022г. броят на хората, зависими от алкохол или наркотици в България е между 200 000 и 300 000 души – приблизително 3% до 4,5% от населението. Въпреки, че получените от нас данни сред младежите не са шокиращи, шокиращ остава фактът, че не са запознати с разликата между това да употребяваш алкохол и това да си зависим от него. Оказва се, че младежите не са запознати и с рисковите фактори като генетична предразположеност. В почти 90% от срещите ни с тях се установи, че те не мислят, че след прекомерна и честа употреба на алкохол биха могли да влязат в групата на рисковите към развиване на алкохолизъм. Липсата на знание и осведоменост по този въпрос сред младежите може да се възприеме като риск.

Според Божилов (2024), най-често младежите посягат към алкохола в следните случаи:

– Експериментиращо поведение, подражание, търсене на идентичност;

– Скука, чувство за неразбиране, бягство от проблеми;

– Натиск от връстници, неувереност, протест;

– Нужда от внимание („Ако не мога да получа внимание, когато съм добър, то ще го получа, когато съм лош.“).

Кофеиновата зависимост е една от най-подценяваните зависимости сред нас. Когато младежите чуят кофеин, първата асоциация, която правят е с употребата на кафе. Това от своя страна омаловажава чувството им за сериозност по въпроса, тъй като почти всички около тях в ежедневието си консумират кафе, дори в големи количества. Тревожното в тази тема не е само кафето, а всички енергийни напитки, създадени въз основа на кофеина. Оказва се, че макар да са забранени за продажба на лица под 18г., младежите спокойно и необезпокоявано ги купуват и консумират – 99 изследвани (42.7%) признават, че ежедневно консумират за да се чувстват „будни и активни“. Статистиката е демонстрираща проблем, тъй като както беше споменато по-горе изследваните лица са на възраст между 15-22г., която възраст категорично не предполага мудност, обезсиленост или крайна необходимост от външни стимуланти.

Теа Александрова, Снежина Лазова и Ирен Цочева са педиатри в столичното болнично заведение УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”. През 2019г. публикуват свое изследване, свързано с употребата на енергийни напитки сред децата, както и статистика за прием на деца в тежко състояние след употреба. Тяхната дефиниция за енергийна напитка е „всяка безалкохолна напитка с високо съдържание на кофеин и други стимулиращи съставки, като таурин, карнитин, гуарана, женшен и др., а в някои случаи и витамини.“ (Александрова, Лазова, Цочева, 2019).

Оказва се, че съдържанието на кофеин в една енергийна напитка, не е повече от това в чаша кафе, но убийствена всъщност е комбинацията между газираността на напитката, която „от своя страна ускорява навлизането на кофеин в кръвта“ и останалите й съставки. И освен, че наистина повишават бодростта, оказва се също така, че „нежеланите ефекти на кофеина са и в понижаване контрола на фината моторика“ (Александрова, Лазова, Цочева, 2019). Като други странични ефекти, лекарите посочват, че консумацията често води до сърдечен арест и внезапна сърдечна смърт. Най-малкият приет пациент, който постъпва по спешност след прием на енергийна напитка, е на 11г.

Следващата зависимост, силно разпространена сред всички възрасти в 21 век, е дигиталната зависимост. Kimberly Young от университета в Писбърг е първият учен, който разкрива зависимостта към интернет. В своя статия от 1996г. пише, че „някои онлайн потребители се пристрастяват към интернет по подобен начин, по който други се пристрастяват към наркотици или алкохол, което води до академични, социални и професионални нарушения“. (Young, 1996).

Друга дефиниция на дигиталната зависимост принадлежи на Griffiths (2020) „Технологичните зависимости са нехимични (поведенчески) зависимости, които включват взаимодействие между човек и машина.“

От друга страна СЗО (2019) във връзка със зависимостите от видео игри казва: „разстройството, свързано с играта, се характеризира с нарушен контрол върху игрите, като се дава все по-голям приоритет пред други дейности, до степен, в която игрите имат предимство пред други интереси и ежедневни дейности…“

Ето защо дигиталната зависимост не бива да бъде подценявана, макар, че разпространението на технологиите и реалната им употреба и в образованието са факт неотскоро.

Резултатите, които получихме по темата не са обнадеждаващи и демонстрират високо равнище на пристрастяване. От 232 младежи, 157 (67.7%) признават, че прекарват страшно много време в социалните мрежи и в игри, дори когато знаят, че имат много по-важни и спешни ангажименти. Освен това, 82% от тях отбелязват, че използват дигиталните си устройства най-често, когато искат да избегнат стрес или скука. Добрата новина е, че в отговорите им не се забелязва сериозна тенденция да опитват да демонстрират себе си в социалните мрежи и всъщност причината да използват устройствата си с цел да проверяват реакции на одобрение или неодобрение на свои снимки и статуси, не е една от първопричините за онлайн сърфиране. 24% от младежите казват, че се чувстват зле, дискомфортно, ако нямат възможност да общуват с приятелите си онлайн.

Данните ни насочват към едно генерално обмисляне на начините, по които смятаме да дигитализираме образованието, тъй като от добро намерение с модернистичен и технологично напредничав характер, можем без да искаме да постигнем още по-високо равнище на зависимост към технологиите.

Не на последно място в изследването ни беше включена и така актуалната тема в медиите за употребата на райски газ.

По време на обученията срещу зависимостите, когато имахме възможността да общуваме на живо с тях, а не само да попълват теста, се оказа, че имат изключително ниско равнище на запознатост с тази химическа субстанция. Райският газ (N2O), в чистия вид, в който се продава, има изключително вредно влияние върху организма, а липсата на знание за неговото производство и употреба, както и за последиците, води до още по-голям риск за подрастващите.

Оказа се, че най-голямата заблуда сред тях е фактът, че са запознати с употребата на райския газ в медицината, което на първично ниво ги кара да се чувстват изключително спокойни. Това, което се оказа обаче, че не знаят, е че за целите на медицината се прилага в съотношение 30%:70% кислород. Тоест, той е силно разреден, за разлика от чистото му състояние в балоните, в които се продава.

В свое интервю за онлайн медия, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова казва, че „райският газ може да доведе до трайни увреждания. Има потенциална активност да създаде зависимост и то психическа“ (2022). Оказва се, че е много по-опасен за младите организми, отколкото за по-възрастните, тъй като „веществото атакува мозъка, а той е крехък и незащитен“.

През месец януари, 2025г., лекари от пловдивска болница съобщават за все по-чест прием на младежи след тежки изгаряния от райски газ. Последиците са изключително сериозни, тъй като „травмата от измръзване от райския газ може да се сравни с изгаряне от горещо олио или от опарване с вряла вода. Лечението доста често е дълго, тъй като са дълбоки пораженията и се стига до оперативна намеса“ (д-р Мегенов, 2025)

През 2023г. в Австрия се провежда изследване от четирима невролози Ruijter, Mooij, Bruijnes, Oosterhout, които при изследване на 251 пациента, употребяващи райски газ, се стига най-често до „полиневропатия (78%), миелопатия (41%) и енцефалопатия (14%), а абсолютен дефицит на витамин B12 е установен в 40% от случаите.“ (Ruijter, Mooij, Bruijnes, Oosterhout, 2024).

В нашето изследване установихме, че 157 (67.7%) от респондентите познават много добре субстанцията и са попадали на нея по заведенията. От тях 40 са употребявали, като 28% от основните 232 участници признават, че употребяват, защото се чувстват по-уверени и по-социални. 70 младежи заявяват, че е честа практика да се чувстват виновни, тъй като се налага да лъжат родителите си за употребата.

Предпоследната зависимост, на която имахме възможност да се спрем в изследването е хранителната зависимост. Тук не сме се спирали подробно на теми като анорексия или булимия, но сме обърнали голямо внимание на хранителните навици на младежите и на специфичните зависимости към определени храни.

Открихме, че 83 от изследваните заявяват, че изключително често имат навика да прекаляват с консумираното количество храна и продължават да се хранят, дори когато са сити, като това се случва в ситуации на стрес или когато са отегчени. В този ред на мисли 134 участници ни казаха, че мислят изключително често за отслабване, дори когато близкото им обкръжение ги засипва с комплименти за външния им вид. 47% ни споделят, че избягват определени храни и умишлено се лишават от тях за да могат да намалят теглото си и 25% прекарват много дълго време в обмисляне на хранителен режим и как да намалят приема на калории. И въпреки това, отново 27% честно и откровено признават, че са склонни да похарчат и последния си лев за каква да е храна, ако са в състояние на стрес.

По отношение на типичното състояние за хората с хранителни нарушения и тук 41.8% се съгласяват, че изпитват много често чувство за вина след прием на определена храна или при поемане на прекомерно количество храна. 57,3% отбелязват, че обичат и имат нужда да приемат храни с високо съдържание на захар. Тук добрата новина е, че едва 27% изпитват абстинентна тревожност, ако не могат веднага да получат конкретна храна или напитка, към която самите те определят, че е вредна, но имат афинитет.

На последно място в организираното от обучение срещу зависимостите оставихме пространство и за най-новата и модна зависимост, а именно тенорексията. Това не е официално медицинско разстройство, но терминът е използван в популярната култура и от някои дерматолози и психолози за описване на компулсивно поведение, свързано със слънчеви бани или солариум. При това състояние, човек започва да изпитва неудовлетвореност от естествения си цвят на кожата и започва да вярва, че тъмния загар го прави по-красив или здрав. Проблемът тук е, че е зависимият от слънчевите бани сериозно пренебрегва риска от прекомерно излагане на лъчи, а психическите състояния излизат наяве веднага щом цветът на кожата започне да изсветлява.

В миналото бялата кожа е била символ на аристократизъм и се е ценяла особено високо от кралските особи. В тези времена наличието на тен е било свързано с работническата класа, на която се е налагало да се излага на слънце и да се труди на полето. Днес това не е така. Тъмния загар на кожата е символ на високо материално състояние, което позволява на човек да се отдава на чести почивки, свързани със слънчеви бани. Ето защо по-рано беше споменато, че става дума за тенденция в модата, а не за ново, научно обусловено състояние. Въпреки това, тенденцията на все по-често срещани кожни заболявания сочи, че проблем в тази посока има, особено сред младите хора.

Алтернатива на зависимостите

Като алтернатива на зависимостите по проведения проект бяха представени спорта и здравословния начин на живот. Избрахме спорта, тъй като той „ е от полза за здравето по много начини: помага за изграждането и поддържането на здрав опорно-двигателен апарат, контролира теглото, намалява процента телесни мазнини и предотвратява или забавя развитието на хронични заболявания. Освен върху физическото състояние, спортните занимания оказват положително въздействие и върху психологическото благосъстояние, като намаляват тревожността, депресията и стреса“ (Гутева, 2024)

Спортът и физическата активност се разглеждат от редица научни изследвания като ефективна алтернатива и терапевтичен инструмент при лечението и превенцията на различни форми на зависимости – както към психоактивни вещества (алкохол, наркотици, никотин), така и към поведенчески зависимости (хазарт, интернет, храна и др.)Този факт има и научно обяснение. Физическата активност повишава нивата на допамин, серотонин и ендорфините, които са невротрансмитери, а по-интересното е че активират тези центрове в мозъка, които са също активирани и при употреба на различни опиати. Също така спортът доказано понижава нивата на кортизол , който е приет като хормон на стреса.

Зависимостите в училищна възраст стават все по-разпространени. Целта на провеждането на проекта не беше да посочи с пръст виновник за създалата се ситуация, а да запознае младежите с високорисковите зависимости чрез различни срещи и презентации на тези теми. Оказа се, че младежите са запознати с всички възможни опиати на пазара, както и с рисковите субстанции, но за сметка на това не са напълно наясно колко тях на пръв поглед са безобидни, а могат да доведат до смърт или тежки физически и психически състояния.

Ние, представителите и участващите в проекта считаме, че превенцията е по-доброто решение от терапията или лечението на зависимостта, тъй като първото дава гаранция за по-висок резултат и предотвратява евентуалната необходимост от терапевтична дейност. Превенцията трябва да бъде извършвана в семействата, в училището и задължително в обществото. Напоследък все по-често ставаме свидетели на публични реклами за хазарт, енергийни напитки и тютюневи изделия, които най-безмилостно отправят покана към най-неузрялата и рискова част от нашето общество – децата.

Публикацията и библиографията към нея могат да бъдат прочетени в изданието „Детето и детският свят“. Сборник с доклади от Национална научнопрактическа конференция. 2025