Село Руня е сгушено в Дряновския балкан и в него живеят около 30 души. Сред тях има и англичанин от Манчестър – Анди Бърт, който е пленен от красотата на мястото и решава да се установи трайно в него, като създава къща за гости, а по-късно среща и своята половинка – Петя Деневска, с която имат вече 6-годишен син. Детето е най-малкият жител на село Руня. Примерът им заразил и други чужденци, които започват да се заселват в китното кътче на България.

Неотдавна у местните хора се заражда нова надежда за възраждане на динамиката на живота в родното им място. Искрата на добрите събития пламва от дейностите и инициативите на местното читалище „Селянин 1902“, начело на което преди 4 години застава Румен Атанасов. Руня е родното село на майка му, в което се връща, стяга наследствената къща, а след това мотивира местните хора да започнат ремонт на уникалната сграда на местното читалище. С дружни сили е обновена първо една стая, после и салонът, който се превръща в любимо място за хората. В него се наслаждават на театрална постановка и прожекция на филм, събират се, за да отпразнуват рожден ден или празник за цялата общност, тук учат децата да изработват красиви картички, сувенири, сурвакници от истински дрян, мартеници. Целият екип на читалището работи безвъзмездно в името на общото въздигане – както някога, през Възраждането, когато читалищата са разпалвали пламъка на българщината и просветата.

Най-голямата инициатива на местните хора е изграждането на паметник на загиналите от село Руня във войните за национално обединение на България, който ще бъде открит официално през май месец 2020 г. Как се пази българщината и се увличат младите хора, дори чужденците в родолюбиви и патриотични каузи, разказа специално за „Сдружение Азбукари“ Румен Атанасов.

Г-н Атанасов, кой сте вие?

Роден съм на 30 май 1960 година. Дълги години бях офицер от българските военно-въздушни сили, след това напуснах армията и станах съдружник в търговско дружество. През 2016 година бях избран за председател на читалище „Селянин 1902“ в село Руня, Община Дряново, което е родното място на майка му. Дядо ми е построил къща на два етажа през 1928 година. Когато той си отиде от този свят, я наследихме с брат ми и я реновирахме. Опитваме се да запазим традициите и да ги покажем на следващите поколения. Аз съм женен, имам двама синове близнаци – единият е семеен и вече съм дядо. Единственото нещо, което човек може да каже, че има, това са децата и внуците. Всичко останало – къщи, коли, вили, са вещи, които ползваш, докато Господ не те повика при себе си.

Как се стигна до това да се върнете в село Руня и да бъдете избран за председател на местното читалище?

Местните хора ме убедиха, макар че аз първоначално се колебаех дали да приема това предизвикателство, защото е коренно различна дейност от досегашната ми. Отговорна работа е и изисква средства, за да направиш това, което искаш. Трябваше някой да прояви инициатива, да обедини хората с благородна кауза. Нашите предци са направили много за това място. Селото започва да се развива след Освобождението от турско робство. Като на повечето места в страната, хората са построили училище и читалище – за църква не им е стигнало времето, защото е дошла 1944 година и тогава приоритетите са били други. Но са направили прекрасни неща с много любов и желание. И са отделяли от залъка си, за да се случат. Всичко това за мен е кощунствено да се загуби. Училищата държавата ги продаде – такъв е случаят и с нашето. Някой го е купил – не се знае кой, сградата така стои, но читалището запазихме. Сградата като архитектура е прекрасна – смея да твърдя, че в Община Дрянова, а и не само в нея, няма такава сграда.

Кога е създадено читалището?

Читалището е създадено 1902 година и е наречено „Селянин“ – това не е обидна дума. То е средище, в което дълги години се събират хората. И така е до момента, в който много местни жители отиват в градовете и тук се получава вакуум. Лека-полека селата се обезлюдяват. Нашето читалище не е спирало да функционира, но в много малък обем дейности – хората са се събирали за празници, рождени дни и до там. Дълги години читалището в село Руня не е получавало една стотинка субсидия от държавата. Като станах председател, започнах да се интересувам защо се случва така. Разговарях с предходния кмет и заявих, че държа читалището да получава средства, въпреки че аз успях да осигуря доста средства от дарители. И през 2018 година за пръв път получихме една субсидия. Имахме намерение да назначим на половин щат секретаря Петя Деневска – тя и съпругът й Анди Бърт от Англия са най-младото семейство, имат и момченце на 6 години. Тя отказа в името на това средствата да остават за развитие на читалището – много благороден жест от нейна страна. Ще спомена, че всички работим в читалището без заплащане и правим всичко, което можем. В читалищното настоятелство влизат още Ирена Сапунджиева, Красимир Бурмов – той е роден и израснал в селото, един достоен българин, който продължава да живее със семейството си тук. Имат овцеферма с 1000 овце и полагат огромен труд. Мои приятели също помагат с дарения – за 3 години успях да осигуря около 9 000 лева от дарения. Продължаваме да работим.

Успяхте да ремонтирате красивата сграда на читалището. В какво състояние я заварихте?

През 2017 година започнахме с една малка стаичка, в която 50 години нищо не беше правено – някога беше фелдшерски кабинет, в който преглеждаха хората. Ние я ремонтирахме изцяло с доброволен труд и тя стана едно прекрасно място. Изциклихме дюшемето, боядисахме, сложихме красиво старо бюро, имаме компютър и принтер, които са ни дарени от приятели и хора, които искат да ни помогнат. Тази стая е канцеларията на ръководството. После решихме, че цялата сграда се нуждае от ремонт. Обърнахме се към Общината да ни съдействат за ремонт на покрива и частично решихме проблема. През януари 2019 г започнахме ремонт на долния етаж на сградата, която е много интересна. Тя е вкопана в земята, на два етажа –  първият етаж е с денивелация 4 метра, едната стена е изцяло в земята. Появяваше се вода и започнахме с отводняване. Успяхме да вдъхнем нов живот на салона, който също е на първия етаж. През 2017 година направихме прожекция на филм в читалището – това беше прекрасно събитие. Следващата година тук се игра прекрасната театрална постановка „Речта на селския кмет“ от Румен Леонидов с режисьор Елин Рахнев. Актьорът Диян Мачев беше прекрасен, получи се истински празник за хората, въпреки че условията не бяха много добри. Това ни подтикна да предприемем ремонта. Той вече е факт и имаме много добри условия за организиране на различни мероприятия. Посрещнахме заедно 2020 година в читалището.

Успявате да увлечете много хора с добрите си дела.

Като се прави нещо положително, хората се ангажират, това ги обединява и повдига духа им. За нашето село важи поговорката „Бог – високо, цар – далеко“. Нямаме кмет, постоянно живеещите сме около 33-ма, но по празници се събираме двойно и тройно повече, през лятото – също. Може да сме малко хора, но се познаваме, поздравяваме се и си помагаме. Организираме се за почистване на площада, на гробищния парк и за други акции. Имаме доста идеи за подобряване средата ни на живот. Много се гордея с това, че изградихме паметник на загиналите жители от селото във войните за национално обединение на България – Балканската, Междусъюзническата и Втората световна.

Чудесно! Това инициатива на читалището ли е?

Това беше желание на по-възрастните хора. Аз го приех като предизвикателство, читалищното настоятелство подкрепи идеята и извървяхме целия път от получаване на разрешение от министъра на отбраната, съгласуване с Областна администрация – Габрово, кметство на Община и т.н. до реализацията. Въпреки всички трудности, които трябваше да преодолеем, паметникът е изграден. Планираме да го открием официално през май месец 2020 година – предвиждаме сериозни мероприятия. Паметникът стана много добре, изработен е изцяло с наш труд, камъните са от селото. В голям камък е вградена гранитна плоча, която поръчахме да ни направят във Велико Търново. На нея е изписано: „Вечна памет на героите“ с правописа до 40-те години на ХХ век и отдолу са изброени имената им. Искахме да е със стария правопис, за да носи духа на времето и потомците да го усетят. Това е най-стойностната ни инициатива, която ще пребъде и след нас.

Какво Ви предстои в най-близко бъдеще?

Продължаваме да развиваме читалищната дейност. Организираме годишнини на жители на селото, традиционните български празници. На Гергьовден правим много сериозно мероприятие, което се посещава и от много гости. Имаме овцевъди, с които се гордеем.

Районът около село Руня е наситен с история.

Да, така е. Южно от нашето село започва Тревненският преход, който минава през Централен балкан, свързващ Севера и Юга до Освобождението на България от турско робство. В този район е действал Филип Тотю – има негов паметник във Вонеща вода. Турците, като са натоварели керваните със събрания данък от населението, и той ги е нападал. В този район през 1191 година се е водила битката, която поставя началото на Второто българско царство. До Освобождението село Руня не е могло да се развие, защото гарнизоните, които са пазели прохода, са безчинствали и хората не са могли да създадат семейства. Но от нашия район има хора, които са служили в Гвардейска елитна част по времето на цар Борис III. Селото се слави с много добрите си майстори, които са работили. Къщите са правени изцяло от дърво и камък – много са красиви, всички, които искат, могат да се убедят в това.

Как стана така, че англичанинът от Манчестър Анди Бърт се влюби в селото Ви, купи си имот и се установи трайно тук заедно със съпругата си Петя Деневска, която е секретар на читалището? Те имат и 6-годишен син.

Анди дойде в селото преди Петя – тя е от село Ресен. Запознават се във Велико Търново, но Анди много харесва село Руня, купува си имот и го обновява. Създаде къща за гости, която е прекрасна. Петя е голяма кулинарка и отлична домакиня и майка. Отдадена е много на всичко, което прави, милее за традициите и изобщо нещата да се правят така, както подобава на българите. Анди се е побългарил, всичко му харесва много, кани англичани и други чужденци, които остават очаровани от всичко. Петя прави кулинарни занимания за чужденци – събира ги, показва им как се меси питка, как се прави баница, разни български гозби.

Вероятно в бъдеще много други чужденци ще изберат село Руня за свое кътче за живот.

Ами те са по-умни от нас. В село Руня имаме две семейства германци, англичани купиха още 3-4 къщи. Те оценяват всичко, а ние не ценим това, което имаме. Но аз смея да твърдя, че в село Руня обърнахме тенденцията от постепенно замиране към съживяване. Мога да дам пример с моето семейство. Синовете ми започнаха да идват с голямо желание на село, техни приятели, които са идвали, остават очаровани. Това е смисълът – младите хора да видят, да усетят духа. Аз съм запазил в дома си огнището и други предмети от бита, които предизвикват интереса на младите хора и ги предизвикват да се върнат назад във времето и да се поинтересуват. Къщата ни се обитава вече 6-то поколение – това е моята внучка. Уж е много, а са само 90 години. Но когато скъсаш нишката с произхода си, това е пагубно. Много е важно да се помни произходът – както в личен план, така и в национален. Така мислим ние, но има хора, които управляват държавата и не мислят по този начин. Ние не можем да решим всички проблеми, но можем да направим това, което зависи от нас – в това малко населено място, каквото е село Руня. Нещата са възможни. Трудно е без пари, но е важно човек да има желание. И всичко се постига. Само за 3 години направихме толкова много неща! На 16 май 2020 година сме планирали да отбележим 230 години от основаването на селото. Искаме да издадем книга за историята му – надяваме се да стане тази година. През 2018 г направихме един впечатляващ турнир по табла – получи се страхотно! Преиздадохме един Устав на табладжията, който е от 1931 година. Стана много мило. И младите се палят. Обръщаме специално внимание на децата, когато идват на гости при своите роднини. Трета години ги събираме, учим ги да изработват картички, за Коледа правят истински сурвакници от дрян, водим ги да помагат в овцефермата, да нахранят агънцата и да видят кое как се прави. Стремим се да съхраним всичко и да го покажем на следващите поколения, защото трябва да пребъдем.

Имате ли стари предмети и носии, които пазите в читалището?

Имаме една стара риза, стар стан, както и други стари предмети, с които сме решили да направим етнографска сбирка в читалището. Сигурен съм, че това ще е най-хубавото място в сградата. Имаме и много стари снимки, които разказват историята на селото.

Прекрасно е, че читалищната дейност в село Руня се възражда, а около нея – и цялото селище. Читалищата винаги са носели пламъчето на духовността в България.

Ние трябва да направим така, че България да бъде над всичко, както е било винаги. Моята партия е България. Всеки, който прави добро за България, го адмирирам, всеки, който прави лошо за България, го ненавиждам. Според мен, това трябва да е мисленето на всеки българин. Без история няма бъдеще! Да бъдем будни и да правим така, че да възпитаваме децата си в духа на миналото и на ценностите на нашите предци!

Автор: Даниела Дочева