Той е височинен алпинист, вдъхновител, мотивационен лектор, продуцент на филми и пише книги за експедициите си. Но преди всичко е мечтател. Голямата му кауза е да докаже, че с вегански режим на хранене човек може да функционира прекрасно и да издържа на огромни натоварвания на физиката и психиката, каквито има при височинния алпинизъм. Затова оставя малко в страни професията си на агроном по растителна защита и се отправя към най-високите точки на планетата. За по-малко от 7 години успява да изкачи 10 върха с височина над 8000 метра (б.ред., на Еверест стъпва 2 пъти), става първият българин, покорил Седемте континентални първенци,и първияталпинист в света на вегански режим на хранене с такива постижения. Той е Атанас Скатов и провокира умовете и сърцата на хиляди хора по света със силата на своя дух. Без да е имал професионален опит във височинния алпинизъм и без да е спортувал до 2012 година, той отмества границите на зоната си на комфорт и доказва, че човешките възможности са неограничени.

С целенасоченост, вяра, позитивно мислене, воля и трудолюбие усмихнатият дългокос сливналия се приближава към сбъдването на поредната си голяма мечта – да покори всички 14 осемхилядника на Земята. По план този проект трябва да приключи в края на 2020 година, с което Скатов ще стане първият алпинист, донесъл т. нар. „Хималайска корона“ за България. С този експеримент той иска да провокира хората да се замислят какъв отпечатък оставят върху планетата и да докаже, че може прекрасно да се живее без животинска храна, която, по думите му, и без това в бъдеще ще е в недостатъчни количества, за да изхрани постоянно увеличаващото се човечество. Призивът му е хората да намалят поне с 50 % консумацията на животинска храна и да се грижат за природата.

Здравей, Наско! Съвсем скоро ти предстои поредно изпитание за тялото и духа – връх Дхаулагири (8172 м) в Непал, който е седми по височина на планетата.

Изкачил съм 9 върхове, останаха 5 от втория проект, чиято цел е да стъпя на 14-те осемхилядника на планетата. Първият проект беше да покоря 7-те континентални първенци, което вече е факт – дори станах първият българин, който го е постигнал. Все още няма българин, който да е изкачил 14-те осемхилядника на планетата – не, че го правя, за да стана първи, просто никой преди мен не го е постигнал, въпреки бляскавите български успехи във височинния алпинизъм преди 20-30 години. Но в планината е така – тя решава кой, кога и как да допусне.  Не са много върховете, които се качват през есента. Сред тях са Шиша Пангма в Хималаите и Дхаулагири в Непал. Шиша Пангма е в Китай и е затворен за качване тази есен и съвсем естествено идва възможността да се изкача на Дхаулагири. Аз съм бил вече там – през 2016 година. Стигал съм на 250 м под върха, но времето се развали. Познавам доста добре маршрута до 7 900 м и силно вярвам, че този път планината ще ме допусне.

Какво означава името Дхаулагири?

„Бялата планина“ означава.

Кога възнамеряваш да тръгнеш?

В началото на септември 2019 г. Има една седмица трекинг до Базовия лагер, после започва аклиматизация, изграждане на Лагер 1, слизам долу, почивам, изкачвам се, Лагер 1, Лагер 2, спя. Ако се чувствам добре и позволяват условията, се качвам в Лагер 3 и, живот и здраве, октомври месец ще са самите качвания на върха.

Успя ли да си осигуриш финансиране?

По-интересното е, че аз тази година бях през пролетта на осемхилядник, през лятото на осемхилядник и есента ще бъда – това се е случвало на малко алпинисти в света. След една подобна експедиция са нужни минимум 3-4 месеца за възстановяване. Аз вече бях на 3 осемхилядника тази година и имам един месец да се възстановя и да замина отново. Изключително съм щастлив, че имам тази възможност. Имам спонсор, който ме подкрепя тази година. Благодарение на него ще се случи и предстоящата експедиция.

Каза, че имаш малко време за възстановяване. Как успяваш, все пак?

Всеки организъм е различен – едни се възстановяват по-бързо, други по-бавно. Важно е доброто хранене – балансирано. Аз съм на веган меню. Най-добре се чувствам, когато консумирам големи количества плодове. В момента съм в Сливен и тук са най-вкусните праскови на планетата! В това съм убеден, защото съм бил на всички 7 континента, в 65 държави – такава праскова няма никъде – гарантирам! Сутрин закусвам по 1 килограм праскови – те са много хранителни. Освен това ям овесени ядки с конопено семе, орехи, бадеми, слънчогледово и тиквено семе, чиа – 20 съставки има. Заливам ги с гореща вода, добавям сок от агаве или кленов сироп, понякога ползвам мед. Най-важно е човек да открие за себе си коя храна му действа добре и да вярва, че тя му помага. Следобед отново се храня предимно с много зеленчуци – ориз, картофи, салати, фасул, нахут. В момента избягвам да поемам много мазнини, защото не тренирам активно. Тези от ядките са ми достатъчни. Сънят също е важен за възстановяването на организма – аз най-добре си почивам, когато спя по 10 часа на денонощие. Посещавам минерален басейн, за да релаксира мускулатурата ми, карам колело, плувам по малко, ходя и на планина.

Кога започваш със сериозното натоварване?

Трябва още малко да си почина, защото си дойдох в България съвсем скоро. След 15-20 август започвам по-сериозни натоварвания и имам 2 седмици за подготовка. Ще се концентрирам, ще се мобилизирам, ще се мотивирам и ще изкарам и тази експедиция, а след това ще почивам през ноември и декември 2019 г. Януари започвам да се подготвям за другите.

Как се променя храненето при натоварване?

Количеството на храната се увеличава, мазнините – също, започвам да приемам допълнителни протеини, много витамини, минерали. Всеки трябва за себе си да открие най-добрия хранителен режим. Аз съм от 7 години и половина на растителна диета и ми трябват допълнителни добавки.

Как се мотивираш за предстоящата експедиция?

Хиляди хора ме мотивират всеки ден. Пишат ми, че ми се възхищават и ме подкрепят. Това ме мотивира най-силно. Естествено, и моята кауза. Преди 20 години за първи път разбрах за проблема с парниковите газове и затоплянето на планетата – метан произвеждат основно селскостопанските животни от храносмилането си. Оттогава ме вълнува силно и въпросът за изхранването на човечеството, което се увеличава с много голяма скорост, а селскостопанските площи са ограничени и повечето от тях се използват за изхранване на животните. Едно от решенията на този нарастващ проблем е преминаването на растителна диета, или поне намаляване на животинските храни. След 20 години населението на планетата ще е двойно – ще станем 16 млрд, а площите ще са същите. Тогава няма да могат да се консумират тези количества месо и риба, сирена, кашкавали. Затова вече 7 години и половина съм на растителна диета, защото вярвам, че по този начин се намалява вредният ми отпечатък върху природата. Реших да изпреваря малко нещата и да проверя дали е възможно човек да е само на растителна диета. Оказа се, че не само е възможно, но мога и да се натоварвам в максимална степен, защото тези експедиции – особено над 8 хиляди метра, са изключително изтощителни, да не говорим, че там няма и достатъчно кислород. Моят апел към хората е да намалят консумацията на животински храни. Имам хиляди последователи – те ми пишат, че вече са спрели да употребяват месо и са много щастливи, макар че аз на никого не съм препоръчвал да става вегетарианец или веган. Аз смятам, че никой няма нужда от месо на тази планета, но всеки сам трябва да стигне до това, защото храненето е личен избор. Всеки сам си решава как да живее. В най-трудните ми мигове в планината аз си задавам въпроса защо правя това и когато си напомня каква е моята кауза, намирам сили да продължа.

Споделял си, че е важно да имаш позитивно мислене.

Абсолютно! То е най-важното. Трябва не само позитивно мислене, но и силна вяра в успеха – независимо дали си на експедиция, или се занимаваш с нещо друго. Позитивното мислене е задължително за всеки.

Какво мислиш за пожарите в Сибир?

Катастрофата е голяма – горят дърветата, умират животните. От дима се образуват много парникови газове и се получава огромно екологично замърсяване. Проблемът е много голям.

И ледниците се топят – и то с голяма скорост.

Преди 3 години бях на същата експедиция в Каракорум. Тогава съм се снимал до едно ледниково езеро, което сега е намаляло драстично. Направих си снимка и сега и съм ги публикувал и двете на страницата си във Фейсбук, за да се види, че разликата е огромна. Макар и от години да знаем за затоплянето на нашата планета и промяната на климата, когато го видиш с очите си, разбираш, че всичко е истина и не се знае още колко време ни остава до глобалната екологична катастрофа. В момента ледниците се топят и всичко изтича надолу. От години се случват тези неща, но напоследък темповете се засилиха доста. И през последните 10 години всеки следващ месец юли е най-топлият за последните 100 години, т.е. всяка година е все по-топла. Ако това нещо не спре, проблемите ще станат много големи. До 10-15 години те ще станат видими.

Но ти с личния си пример вдъхновяваш и провокираш много хора да следват мечтите си и да мислят за планетата. Написа много книги, в които подробно описваш експедициите си, както и своите разсъждения.

Да, тази година излезе петата ми книга „Над 8000 метра. Лхотце и Еверест на един дъх“, надявам се до края на годината да излезе и шестата – за връх Чо Ою, който е шестият по височина в света и влиза в състава на масива Еверест в Хималаите. Много хора харесват дейността ми, пишат ми всеки ден – естествено, това ме прави щастлив. Щом мога да помагам на други хора, какво ми трябва повече? Значи има смисъл всичко, което правя.

Правиш и много вдъхновяващи срещи с хората на живо.

И сега имам много покани за гостувания из цялата страна. Обещал съм, че през ноември 2019 г ще посетя някои градове. Много фирми пък имат интерес към мотивационните лекции, които провеждам.

Какви са мислите и чувствата, които те завладяват на тези високи и самотни места, на които малко хора попадат? И има ли разлика между енергията на различните върхове?

О, да, да. Много зависи дали се намираш в Китай, дали си в Непал, дали си в Пакистан – това са 3 различни държави. Ритуалите, които се правят за омилостивяване на планината, са различни, макар че преобладават будистите навсякъде. Зависи кой води самата церемония, денят какъв е – всеки път е по различен начин. Аз се моля не само по време на пуджата (б.р., свещен ритуал за отдаване на почит в индуизма), а и преди и след нея. Молитвите много помагат да омилостивиш планината.

И да бъдеш сред избраните, които успяват не само да се качат, но и да слязат. А как си спомняш този връх, на който не си успял да се качиш и ти предстои да атакуваш?

Когато не си успял да се качиш на даден връх, не си много щастлив, макар че понякога е по-добре да се върнеш, отколкото да рискуваш живота си. През пролетта на 2016 година качих 3 осемхилядника. Бях аклиматизиран – на Анапурна (8091 м) бях 55 дни, веднага след това отидох на Дхаулагири (8172 м), където прекарах 10 дни. Не е от лесните върхове, 7-ми по височина на Земята. Този път вярвам, че ще бъде благосклонен върхът и ще ме пусне.

Така го чувстваш ли?

Да, в планината трябва винаги да чувстваш нещата, за да можеш да вземаш правилни решения.

Какви са ти плановете за 2020 година?

Да завърша втория си проект, ако всичко е наред. България заслужава да получи Хималайската корона.

Съвсем наскоро приключи две експедиции, в които изкачи успешно 3 осемхилядника – Кангчендзьонга (8586 м), Гашербрум I (8080 м) и Гашербрум II (8035 м). Така ти стъпи вече на общо 9 от върховете с височина над 8000 м над морското равнище и ти остават още 5, за да изпълниш мечтата си за Хималайската корона.

Двете експедиции бяха по 50 дни. Първата беше Кангчендзьонга – третият по височина връх. Смята се за най-трудния на нашата планета. Действително много трудна експедиция беше. Много се върви до Базов лагер – повече от 10 дни. Тръгва се от 1000 м височина, а Базовият лагер е на 5 500 м. Само нашата фирма стигна пеша до там – другите ги докараха с хеликоптер. Следва аклиматизация. Аз се разболях, но планината реши да ме допусне до върха в хубав, слънчев ден. Духаше силен вятър. Същия ден слязох на Базов лагер, върнах се в България на 21-22 май и след 20 дни заминах за Пакистан. Нямаше как да се възстановя за това време. Там реших, че ще се изкачвам сам, без шерпи. Започнах да си изнасям всичко към Лагер 1, после към Лагер 2, да са климатизирам за Гашербрум II, само че така се получи, че имах познати, които тръгваха към Гашербрум I, и аз тръгнах с тях, без да съм почивал. Качих се и отново, без да почивам, тръгнах за Гешербрум II. Между другото, аз се прибрах в България с 2 седмици по-рано – просто не съм почивал нито един ден. Постоянно се движех – кога за климатизация, кога за изкачване на върховете. Тъй като се върнах по-рано, реших да отида и на Дхаулагири, защото имам време да се възстановя.

Твоят начин на живот е и едно пътуване навътре към себе си. Какво ти носи то?

За мен алпинизмът беше нещо съвсем ново. До 2012 година не съм ходил по планините. Тогава бях вегетарианец, естествено минах на вегански режим на хранене и реших да изкача най-високите върхове на всички 7 континента. По време на този първи проект реших да изкача и 14-те осемхилядника на планетата. След това видях, че е опасно и в някои случаи няма голям смисъл. Честно казано, аз не виждам голям смисъл във височинния алпинизъм, когато го правиш самоцелно – просто, за да се качиш на някакъв връх, но всеки решава за себе си. Имало е моменти, в които исках да се откажа от втория проект, но съм решил, че ще дам всичко от себе си, за да го завърша. Естествено, че уча много неща в планините – там е страшен университет, даже академия. Както казваш, навлизаш дълбоко в себе си, опознаваш се, опознаваш планетата, на първо място, хората, психиката, манталитета. С тези прозрения мога да бъда полезен и на другите. Затова правя лекции, презентации, пиша книги, чрез които много хора съпреживяват всичко с мен и ми споделят, че все едно са посетили всички тези места. Но, за да бъда честен, трябва да кажа, че това не е моят начин на живот. След като завърша втория си проект, няма да ходя повече по осемхилядници.

А какво ще правиш?

Имам много други мечти – аз съм мечтател. Имам много проекти в главата, които смятам да реализирам. Даже прекалено много време отделих на височинния алпинизъм, но не съжалявам, естествено.

Ще споделиш ли някоя от мечтите си?

Не. Ако човек иска да сбъдне някоя своя мечта, по-добре да не я споделя с никого.

Желая ти здраве, мотивация, вдъхновение и напред към мечтите!

Благодаря! Невъзможни неща няма – нека всички да го знаят! Абсолютно всичко е възможно! Вярваш ли силно в успеха, полагаш ли нужния труд, упорит ли си, със сигурност ще постигнеш целите си.

Автор: Даниела Дочева