„Цял живот съм вървял срещу течението, но съм останал заради прекрасните деца, които носят искрицата Божия, казва „златният учител“ на България.

Наричан е „златния учител на България“. Роден е на 1 декември 1947 г. Преподавател е по приложна математика и физика. Тео, както е известен сред приятелите и учениците си, започва своя над 40-годишен педагогически стаж в ПМГ „Никола Обрешков“ – Казанлък, където дълги години е главен учител по физика и астрономия. Там той дава началото на специализирано обучение по приложна математика и физика, развива своята Методика за формиране на силов интелект, създава безплатна школа за ученици и учители, популярна като „Школата на Тео“, в която поддържа и развива теоретична и практическа база за обучение.

За дългогодишния си труд, заслугите и постиженията си Тео е удостояван с редица награди и отличия: ордените „Св. Св. Кирил и Методий“ – I степен, за заслуги в областта на културата, изкуството, образованието и науката; „Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен, за дейността си в образованието, културата и читалищното дело; награди „Св. Неофит Рилски“ – три пъти, и много други. Автор е на стотици статии и рецензент на сборници и учебници по физика.

Продължение от ПЪРВА ЧАСТ

Господин Теодосиев, кое държи умовете на вашите деца вечно будни?

Учителят трябва да има огромна ерудиция, огромна обща култура. В някои отношения съм като Исус Христос, разказвам с притчи неща, които реално са се случили на хората преди, на живи, реални хора, с конкретни имена. Поучителни истории от живота и от смъртта. Например едно малко детенце на моя ученичка, тя вече е преподавател по математика в София, се прибира вкъщи от наша лагер-школа и го питат какво е научило, а то казва: „Смъртно опасно е да си прост“. Давам конкретни примери как можеш да стигнеш до смърт поради това, че нищо не знаеш. На детето трябва да му се даде стимул, мотивация да учи и оттам нататък нещата се случват.

На какво се базира вашата уникална Методика за формиране на силов интелект?

Това е тема за книга от 2000 страници. Но основното е, първо, детето да се научи на труд. Правим лагер-школи, на които занятията са от 8 сутринта до 12 ч. вечерта, всеки ден, с прекъсване само за храна. Някои казват, ама те децата може ли да издържат? Могат! Ако едно дете отиде да си играе, то може да прекара и повече часове в игра, без да се умори, нали? Няма да се разболее. Просто трябва да му е приятно и интересно. И при нас е така – приятно и интересно.

Физиката е трудна наука, може би най-трудната.

Да, така е. В училище има точкова система и някои задължителни предмети – роден език, история, география, математика. Всичко останало е свободно избираемо. Физиката е свободно избираема. Най-много точки дават на физиката, но най-малко ученици я избират. Защото за разлика от математиката, която има само формална логика, при физиката има прилагане на абстрактен модел към реална природна ситуация. И това по природни дадености не е по силите на голяма част от хората. Но това е най-фундаменталната наука. Аристотел преди 2400 години похарчил парите на баща си, които били сравнени с богатството на Крез, и написал две дебели книги – Физика и Метафизика. Физиката включва целия материален свят, а Метафизиката – нематериалния. После химията и биологията се отделили от физиката. Тя е науката за материалния свят.

Човек като се замисли, всичките технологични открития почиват върху физични закони…

90 на сто от изпитите на един инженер са физика. Всички тези велики открития, които ние сега получаваме като някаква благодат – това е физика. Но тези неща започват преди милион години и става все по-трудно. Дори трудолюбивите японци вече предпочитат да пишат хайку стихове вместо да създават нови технологии – толкова е трудно вече да се удържиш на гребена на вълната. Има бягство от точните науки. Истински елитните училища в България в момента се броят на пръстите на едната ръка.

Кои са те?

Номер 1 е Софийската математическа гимназия, следват Първа английска и Първа немска гимназия, Американският колеж. Нататък вече е спорно. Безпределно ниско ниво… Трагично е, че в България в момента може да завършиш медицина с преписване! Това е смъртно опасно за всички! За сравнение: в Китай в някои университети има по 10 000 кандидати за едно място. Познайте за какво ниво става дума. Та разказвам това на първия ни златен медалист Петко Динев и жена му там, Тамара, която преподава математика и астрономия във Флорида, в университета Атлантик. Погледнаха ме удивено и казаха, че и в Америка е същото. Има няколко велики университета, останалите 4-5 хиляди университета, в които някой може нищо да не знае, обаче първия път го късат, втория го пускат, защото си е платил.

Преди няколко години родители ви бяха нападнали за ниските оценки, които пишехте на учениците си. Как тогава стимулирате тези ученици да учат, като им пишете ниски оценки, това не ги ли обезкуражава и демотивира?

Най-голямото дарение за нашата кауза от частно лице до момента е от едно момче, на което съм писал двойки и тройки. Той казва: „Аз нямах лични възможности да стана голям физик или инженер, но давам парите на онези, които имат таланта да го направят. От сърце го давам за децата и заради онова, което съм научил, и което не е физика и математика“. Онази философия и идеология, която е научил на моите часове, му е помогнала да успее и да забогатее в живота. Значи има един морален урок, който е по-важен от другите уроци. Тъжното е, че българското училище е безнадеждно лишено от морал, както цялото ни общество е болно, има тумор с разсейки. Когато един ученик нищо не знае и иска да има 5 или 6, ние драстично се различаваме от истинската Европа.

Един мой приятел учи във Великобритания и от пет години не може да вземе един изпит. Казва, че не смее да преписва, защото, ако го хванат, това влиза в електронното му досие като измамник и никога до края на живота си няма да си намери хубава работа. Това е моралът на истинските европейци. А тук много се лъже и краде, има морален дефицит и неслучайно сме най-бедните в Европа, първи по смъртност на континента и първи в света по намаляване на населението. Напълно заслужено и закономерно.

Вашата школа е като някакво островче на спасението… Как я поддържате? Знаем, че сте безсребърник, че няма такса за занятията в тази школа?

Децата си плащат храната и спането. Имаме дарители, които плащат за скъпите лабораторни консумативи и амортизираните уреди. Има фондация „Тео“, тя се занимава с финансирането. Аз пари не докосвам изобщо.

Кой ръководи фондация „Тео“?

Бивши мои възпитаници, на които имам безпределно доверие. И децата им са били мои ученици. Оказа се, че с много по-малко пари може да се направи нещо много велико. С техника от Първата световна война може да се работи с деца, които са мислещи. В Америка например има училища за надарени деца. Много са богати, много техника имат, обаче нямат онова, което развива мисълта, и което аз самият съм развивал с подръчни средства. Има нещо, с които превъзхождаме американци, китайци, руснаци и това е искрицата Божия и този дух, за който вече споменах.

Какви деца посещават школата ви?

От VII клас до студенти. Участват деца от Калифорния до Шанхай. Идват на лагер-школи, организираме по 6 такива всяко лято. През учебната година пък идват деца от цяла България, имаме занятия всяка събота и неделя.

А къде нощуват?

Един мой последовател, Георги Бенов, има един празен апартамент и спят там безплатно. През ваканциите пък правим лагер-школи на базата на проф. Минко Балкански в Оряховица, до Нова Загора.

Наскоро излезе пълнометражен документален филм за професор Балкански – „Да надскочиш съдбата“, на продуцента Марио Марков и режисьора Панчо Цанков.

Професор Балкански е най-големият жив дарител. Има разкошна база, която е общински лагер, и ние я ползваме. Направил го е като швейцарски лицей. Другото ни място е на Планинците до Калофер, един общински детски лагер, където си правим другите лагер-школи.

Имате интересна идея за манастирско училище.

Там всичко ще бъде безплатно, включително и спането. Това е селско училище на спирка Бъзовец в Тревненския Балкан. Село там вече няма, има един постоянен жител – Радка. Води се квартал на село Мръзеците, община Станчев хан. Било е училище, но са го дали на училището по художествени занаяти в Трявна, след това на туристическото дружество, те са го разсипали. После там са гледали кози и когато отидох за първи път, имаше една педя тор, избити прозорци, разбити врати, протекъл покрив и т.н. Засега е оправен покривът, има вода и електричество, но за там трябва човек да има или много пари, или много време.

Защо го наричате „манастир на науката“?

За да направи човек големи постижения, това не се случва в условия на лукс. Един от законите на Мърфи е, че за да направиш нещо велико, трябва да си в неблагоприятни условия. По този въпрос влязох в пререкания и с фондацията, и с архитекта, който проектираше мястото на Балкана. Те искат да правят нещо като селска къща за гости или хотел. Не искам такива неща, искам манастирска обстановка, с аскетичен дух. Нула лукс, никакъв дух на развлечения, а да има дух на вечност.

Най-престижните висши училища по света са изградени далече от светската суета… Деца на много богати хора се подчиняват на строги правила.

Ние всички, българските учители, сме за затвора. Писал съм много двойки? Трябвало е още повече да пиша! Кога българският учител ще има смелостта да напише двойка на детето на милионера? Не сме честни хора и заслужено сме най-бедните. Пишат се оценки на деца, които цяла година не са стъпвали в училище! В същото време спряха стипендията на Катерина Найденова. Тя би всички рекорди в България, никога не е имало такова нещо 4 години да бъде първа на предварителен кръг за международна олимпиада, има цял кашон с медали от олимпиади, от които най-малкият е сребърен, 2 години беше Мис Свят на такива олимпиади… А от Математическата й спряха стипендията, защото направила много извинени отсъствия. Да, извинени, понеже е трябвало да пише есета. Беше приета в десетина от най-елитните университети в Америка. Директорът е спазвал буквите на параграфчето – при много извинени отсъствия се спира стипендията на най-прославената ученичка на гимназията!

Вие сте имали много предложения за работа в чужбина…

Да, най-добрите предложения бяха за Австралия, там е социално пазарно стопанство, огромни площи с богатство и малко хора.

Защо останахте тук?

Защото имах випуски, които бяха безпределно талантливи, тия, за които казвам, че от една паралелка 6 души се явяват на международни олимпиади и се прибират с 3 златни медала. В света няма такъв прецедент. След това други много талантливи се появиха, и други много талантливи… Заради децата останах, не заради възрастните. Лошото е, че дори в собственото си семейство не намирам разбиране. Жена ми казва: „Какво ме грее това, че готвиш на хората децата без пари?“.

А децата ви?

Имам един брак, от който имам син, и втори брак, от който имам една чудесна дъщеричка на 8 години. Първата ми жена ме напусна от гордост, защото се чувствала нищожна покрай мен. Не можа да се зарадва на това, че съпругът й е уважаван човек. И втората е на път да направи същото, по същата причина… Първият смъртен грях – гордостта… Как така, че не е тя центърът на събитията.

От „Сдружение Азбукари“ организираме кампания за паметник на друг велик съвременен безсребърник – дядо Добри. И при него същата история – семейството не проявява разбиране…

И Исус Христос не е бил разбиран от семейството си. Нали е казал: „Близките ми са ей тия хора тук, вътре в храма“.

Казвате, че сте останали тук заради прекрасните деца. Как виждате в бъдеще тяхната реализация тук? Те ще съумеят ли да променят средата?

Имам ученици, които са на път да получат Нобелова награда. Първият ми златен медалист Петко Димитров Динев прави най-свършените телевизионни камери в света. На Луната и Марс има негови камери. На всяка космическа ракета, частна или държавна, има 16 до 18 негови телевизионни камери. На всяка ядрена подводница също. Тръмп купува от него камери, за да пази границата от емигранти, а Израел – за да се пази от терористи. Това са най-прецизните и съвършени телевизионни камери в света. Познайте къде се правят те?

Къде?

Правят ги студентите от Техническия университет в София. Български студенти карат беемвета. Човекът дава хляб на хора в България.

Рубриката ни е „Променяме България“. Казахте доста тъжни неща, в същото време вече няколко десетилетия променяте България чрез вашите ученици.

Има ефект. Не е толкова силен, колкото ми се иска, но го има. Например проф. Минко Балкански иска да съберем 100 души млади учители, аз да ги подготвя да ми бъдат наследници. Първо се оказа, че няма 100 души млади учители в България. Тия, които дойдоха, бяха възрастни. Но ефект имаше. Последната година съм като Матей Преображенски Миткалото. Канят ме непрекъснато. Тази година съм бил в Математическата гимназия във Враца, в Перник 3 пъти, в Карнобат, Бургас, Варна, в Немската гимназия в София, в българското училище в Прага. После ми се обаждат и казват, че и учениците, и учителите са много одухотворени. Всичко, което правя, е в полза на децата.

И докога смятате да продължите просветителската си дейност?

До гроб.