Искам съвременната шевица да не е затворена по раклите, а да продължи да живее и в съвременното облекло, казва дизайнерката на народни носии и съвременна етно мода.

Райна Ганчева е магистър по изобразителни изкуства във Великотърновския университет, специалност скулптура. От 15 години изработва народни носии в ателието си на старинната улица в Трявна, където живее. Дизайнерката разработва и съвременни етно облекла, в които умело вплита елементи от българския фолклор. Всяка година представя колекция от абитуриентски облекла с фолклорни мотиви на традиционното изложение „Салон за абитуриенти“ в музея „Земята и хората“.

Тя е в журито на конкурса „Обичам България“. На него ще се оцени най-красивата, автентична и неповторима българската народна носия по време на четвъртото издание на световната инициатива „Пробуждане с хоро“ на 3 март 2019 г. в парка „Заимов“ в гр. София, който ще започне от 12 часа.

„Вложихме сърцето си и душата си, за да съберем на едно място таланта и изяществото на майсторите на народните ни одежди. Каним всички българи да облекат най-личната си народна носия, да вземат най-широката си усмивка и да поведат най-игривото си сърце към нашия празник на фолклора“, е призивът на организаторите от „Сдружение Азбукари“ и „Единение Българи за България“.

Компетентното жури в състав доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей  към БАН, Магдалена Петрова от „Български шевици“ – Добрич и Райна Ганчева, дизайнер на народни носии и етно мода ще следят и оценяват уникалността и най-вече автентичността на народните ни носии. Ще бъдат отличени победители в 3 категории – мъжка, дамска и детска носия. Всеки от победителите ще получи лична, професионална фотосесия със своята носия, за да запази спомена за преживяното и за поколенията си.

Райна, с какви чувства прие поканата да участваш в журито на конкурса за носии на „Пробуждане с хоро“?

С Цвета Кирилова си говорихме много хубаво за този многохиляден празник. Прекрасни хора са „Сдружение Азбукари“, а тази инициатива „Пробуждане с хоро“ е уникална!

Кога за последен път си играла хоро и би ли се хванала на голямото хоро на 3 март?

Тук в Трявна много често играем по различни празници. Естествено, обичам и ще се хвана на хорото в парка „Заимов“. Обичам като почнат да се извиват едни големи хора, вълнувам се.

Кое те привлече да създаваш носии?

Още от малка съм си мечтала да се занимавам с облекло. Като дете исках да правя дрехи и започнах да шия рокли на куклите. Със сестра ми нарязахме всички стари рокли на майка да си ги преправяме. После започнахме да си купуваме платове, сега мога и палта да шия.

Народните носии винаги са ме привличали, винаги съм се възхищавала и когато в Трявна се изгради улица на занаятите, си направих ателие-работилница за народни носии. Започнах да обличам танцови състави.

Сигурно продължаваш да изследваш българските фолклорни традиции?

Това е просто задължително в работата ми, а и ми е приятно да го правя. Имам много албуми с народни носии. За всеки модел сравнявам различните образци от една и съща фолклорна област, защото дори в едно и също село носиите са били различни. Всяка жена сама си е създавала носията – нещо, на което много съм се възхищавала.

Нашите прабаби са правили всичко от начало до край – като се започне от преденето на памука и стригането на овцете, изпридането на тънка нишка, тъкането, везането… Много е интересно как са си изкроявали дрехите, по начин, по който почти не е оставал никакъв отпадък. Те много рационално са използвали това, което са изтъкавали, защото тъкането е било бавно и трудно. Особено при тези платове за ризите нишките са били като косъм и един път трябва да се наснове на стана вертикално, след това нишка по нишка, за да стане плат. Изтъкавали са платното при ширина около 40 см. После са го съшивали на ръка толкова фино, че едва личи. Да не говорим за везането на бродериите.

.Винаги съм се чудила на тези наши прабаби, как е било възможно във всяко семейство да има сръчни, умели ръце, и да запазят тази традиция на фино тъкане, шев и бродерия…

И аз това се чудя. Те са си предавали уменията от майка на дъщеря, от баба на внучка. А никъде не са учили, не са чели нещо написано. И е толкова възхитително, че не само са се научавали да го изработят, ами са влагали някакво собствено отношение, свои цветови гами и съчетания на различни материали. Прибавяли са и мъниста, гайтани. Винаги съм се чудила какви жени са били тия, българките, какво е това нещо, дадено от Господа, че да могат да правят на ръка такива невероятни дрехи.

Чужденците много се дивят на нашите носии, защото никъде по света няма толкова богати като тях. Аз когато започнах да работя на старинната улица в Трявна, оттам минаваха много чужденци. Тогава си дадох сметка, че те ни отварят очите, за да разберем какво богатство притежаваме. Помня наизуст и едно изказване на големия дизайнер Пиер Карден.

Какво е казал?

Професорът по мода Любомир Стойков разказва за един случай, когато Пиер Карден идва в България преди години. Попитал големия стилист кое го вдъхновява, от какво се учи, а той казва: „Няма по-велико нещо, създавано някъде в областта на модата и дизайна от българската народна носия“… Да настръхне човек… И после говори за багрите и украсите, колко се е възхищавал: „Когато аз започнах да изучавам този костюм, разбрах, че всъщност съм бил едно малко джудже на модния подиум… Покланям се и се прекланям пред творчеството на българина!“ Наизустила съм тези думи, защото много се гордея като българка с това. То трябва да бъде повтаряно навсякъде и постоянно.

Чувала съм още, че при изработката на тези носии българката е „вплитала“ наричания, определени пожелания и мечти… Звучи като магия.

При всички случаи българките са влагали в изработката на носиите много чувства, най-малкото – желанието тяхната носия да е най-красивата. След като толкова много труд е бил необходим, за да изработят на ръка цялата носия, естествено е всяка жена да се е стремяла да направи най-хубавото. Една дреха се е изработвала с месеци, че и с години. Нашите прабаби не са били разглезени като нас, една дреха като не им хареса, да я захвърлят. Няма такова нещо. Било е толкова трудоемко, че са имали буквално по три дрехи – една за всеки ден, най-хубавата – за венчавката на момата и една са пазили за умряло.

Много интересни кройки са правили, така че момата да може, когато се омъжи, роди и напълнее, да ги разпуска. Направени са много умно, женските сукмани отстрани са набрани като хармоника, даже и когато са от дебел шаяк. Другият вариант е с пищимал, или плисирана пола, която не е цяла, а се връзва отпред, а върху нея се връзва престилката. Това пак е било с цел да може да се разпуска с течение на времето, когато жената наедрее, и тая дреха да се носи цял живот. И ризите им са били широчки. А пък колко е здраво това платно за ризите! Няма скъсване! Много сбито са тъкали тези тънки нишки. Здраво са удряли с кросното, за да се сбие платното и да бъде вечно.

Втъкавали са и коприна от тънка нишка в памучното платно. Има едни кърпи от коприна, валица се казват. Подариха ми една такава. Толкова е фина, като паяжина. Изключително тънко платно, но невероятно здраво.

Забелязала ли си, че българките като се облекат в народна носия, се преобразяват? Каква е тая магия?

Абсолютно, лицата им греят! Като играят народни танци, от тях струи такава свежест, такова невероятно излъчване! Всичките са усмихнати. Имам чувството, че едното без другото няма как да се получи. То си е като вродено това, да си красиво облечен и да ти се радва сърцето като играеш хоро.

Има ли вълна на възраждане на желанието да се носят носии днес?

Да, за радост има едно възраждане. Хората започват много повече да ценят тези неща. Нали казват, че колелото на историята се върти, няма нищо ново под слънцето. Има си цикли, които се повтарят. Пак се връщаме към извора и започваме повече да ценим тези неща. И то може би благодарение на това, че първо народните танци се завърнаха. Много млади хора започват да играят в самодейни танцови състави, организират се хоротеки… Напоследък младите хора са луднали по тия неща. Като влезеш в тази сфера, започваш да и цениш носиите. Хората гледат коя от коя носия да е по-хубава, започват и те да вникват в тези неща и да ги ценят.

Наблюдаваме един стремеж българите да се обличат в дрехи с елементи от народните носии и на улицата. Напоследък много хора си поръчват сватбени облекла с етно елементи при мен. Даже има сватби, на които дрескодът на всички присъстващи е народна носия. Много българи, живеещи в чужбина, които там са си родили децата, идват тук да ги кръщават и пак така искат на кръщенето цялото семейство да е в народни носии, разбира се, и детето.

Бродирала си и известния червен халат на Кубрат Пулев.

Той обича да се облича в нещо българско, когато се състезава на родна земя. Виждала съм негова снимка от предната година как е излязъл на тепиха с ямурлук на голо, с кожен колан – силях, в който мъжете преди са си пъхали пищовите. Когато ми се обадиха за поръчката, казаха, че условието е халатът да бъде от червен плат и да е лъскав. С него той излезе в зала „Арена Армеец“. Задачата ми беше много трудна, защото това са неща, присъщи за женска дреха, а трябваше да го направя така, че да е подходящо за мъж.

Ти се прочу като дизайнер на абитуриентски облекла с фолклорни мотиви.

Първата рокля направих на Николая Димитрова, дъщеря на хореограф. Тя е искала да бъде с такова облекло, но покрай изпитите си в Пловдив не е имала време да потърси специалист, който да й я изработи такъв абитуриентски тоалет. Купила си модерен тоалет, но после я насочиха към мен. Нарисувах й идея и тя я одобри. Стана прекрасна рокля, а и момичето е било модел. Пуснахме й снимка в интернет и събра рекорден брой харесвания. И като тръгна една вълна да се обличат в народни носии… Миналата година на изложението „Салон за абитуриенти“ красивата Ивета Василева си купи от мен костюм. И като се появила на бала, я обявили за най-красивата, първо местната преса в Благоевград я снима,  после участва в телевизионни предавания… Оформя се като тенденция

Как проектираш тези абитуриентски облекла? Кройките съвременни ли са, или изцяло са подчинени на традиционното народно облекло?

Не, това си е мое творческо виждане като дизайнер. Заимствам някои елементи, особено украсите – бродериите, шевиците, но самите модели са от съвременни платове, подходящи за такъв тържествен случай като сатен например. Народната носия е нещо прекрасно, с нея един млад човек може да отиде на поляната на събор, в читалището и навсякъде, където се играят хора. Но при бала дрескодът си е съвсем различен, там има повече блясък. Затова моите абитуриентски модели правя със съвременни материали, които им придават едно съвсем друго звучене, но винаги използвам елементи от българската носия. Почти на всички модели има пафти например.

Аз така чувствам и разбирам моята роля като дизайнер: да направим така, че българската шевица да продължи да живее и днес. Да не остава само по дрехите, които се затварят в раклите, в гардеробите на читалищата. Искам на съвременната дреха да ги има тези фолклорни елементи, за да може всичкото това уникално българско наследство да продължава да живее в съвремието.