Една мила, симпатична и сладкодумна „старица“ вчера беше убита с позволението на държавата.

Мария Касимова – Моасе

Когато оня безпощаден публичен душ се изля над София вчера, аз се оказах в книжарничката на ъгъла на „Шишман“ и „Аксаков“ срещу 133-то училище. Много мила книжарница, книгите са подредени като стени, а ти заживяваш там… Ама не за това ми е думата.

Е там, като в оная приказка „Под гъбката“ изведнъж се събрахме четирима човека. Единият от тях – симпатичен, атлетичен синеок мъж – се оказа живеещ съвсем наблизо, над магазина за дизайнерски дрехи десет метра по-нагоре по „Шишман“. Беше бесен и с право!

Тихомълком някакви работници дошли, отворили си с ключ вратата на безистена, от който се влиза в двора на кооперацията отзад (Старите софийски дворове, ееех) и започнали да рушат чудната къща, сгушена отзад в него.

Скочил този мъж, спрял ги да безчинстват, но се оказало, че имотът е купен, а рушенето минава под формата на „укрепване“ на къщата… „Укрепване“ му се вика, значи, когато някой мутрист (по-високата степен на мутра) си е напазарувал столичен стар имот, платил си е нужните подкупи и след това започва да си руши на воля сгради с дух, история и стил. Още повече, че за да стигне до къщата, този мутрист трябва да мине през входа на всички онези хора, живеещи в кооперацията и някак следва поне да ги уведоми какво смята да прави.

Но, както знаем, когато си наясно, че можеш да си правиш каквото си искаш, ни питаш, ни се обясняваш, ами направо буташ, заливаш с бетона, слагаш малко стъкло и метал и един лъв отпред за разкош и се наслаждаваш!

Ето така поредната къща с история ще си замине и този град, който можеше да е едно такова европейско гнезденце на стари сгради от началото на миналия век, сталински кооперации и откровено селски къщи; този град с тази невероятна еклектика, която можеше да разказва истории и да събира туристи, да дава неповторим европейско-балкански чар; този град, в който потайностите бяха толкова магични, вече ще прилича на едно голямо, празно нищо, украсено масово с петунии…

Пиша това с ясното съзнание, че нищо няма да се промени и нищо няма да спрем, защото вероятно имотът е частен, а къщата дори не е паметник на културата. Защото то те и паметниците посякоха, какво остава да проявят усет и чувство към някаква си къщуна в централен софийски двор! Ама така… поне да оставим послание, че сме забелязали и че такава къща е имало!

Съжалявам, че не можах да снимам – валеше като из ведро, а и то вече няма какво да се снима – стари червени тухли, полусрутена стена и осакатен наполовина прозорец… Но вие можете да си го представите – много ги гледаме такива обезкостени сгради в града ни. Трупове на приказни къщи – ранени от глупостта офицери и стари дами, които никой не иска да вдигне на крака.

Срам ме e много, заради това масово рушене! Срам ме е от този неопостсоцмодернизъм, който ни затрупа с боклучави строителни материали и многоетажни чудовища без душа!

Затова, моля ви, помнете отсега нататък, че там, в този безистен, зад черната метална врата на ул. „Шишман“ в София е имало още една мила, симпатична и сладкодумна старица, която вчера беше убита с позволението на държавата!

Източник: фейсбук профилът на Мария Касимова – Моасе.