Тя приключва тогава, когато управляващите започнат да отнемат от можещите и активните, за да дават на мързеливите и неграмотните.

Думичките „неравноправие“ и „дискриминация“ често стимулират развъждането на демотивиращо трудовата активност обществено поведение, под формата на скъпоплатена социално осигурителна защита, отнемаща правата за нормално функциониране и съществуване на отговорните работещи, задължени като данъкоплатци. Докато не се намери баланс в хаоса, никога няма да има ред и правови принципи!

Демокрацията приключва тогава, когато правителството започне да отнема от можещите и активните, за да дава на мързеливите и неграмотните. А демокрация означава – работа, работа и пак работа… Е, не са малко тези, които като чуят думата работа и повдигат вежди с неохота. Съществуват достатъчно мързеливи хора по рождение и тази магическа безгрижност не е само заради липса на мотивация. В значителна степен отказът от работа е генетично обусловен. Та каква ти мотивация се очаква от външни фактори в собствения ти живот, след като в съвременния свят, налагащ се като болид от Формула 1, няма време за размотаване и ослушване някой да те мотивира. Сам човек на себе си трябва да е водещ двигател да създава и да участва в промените, а действието му превръща тази масова маркетингова мрежа в основен насърчител за състезателност на идеи.

Свърши времето на това да се молим на някого да си върши работата отговорно, компетентно и професионално. Всеки, който подкрепя цивилизационния напредък, в която и да е област на познанието, безусловно е полезен на обществото. Да, технологиите могат да изместят хората от работните им места чрез революционното си самочувствие и полезност. Това не е никак лошо, защото човечеството ще разбере, че има смисъл да живее и това удоволствие не се изразява в пропиляването на единствения ни живот изцяло в работа. Ето защо иновациите, родени от интелекта, ще изместят в известна степен човешкия фактор, за да изживее умът своя Ренесанс. Дишането и издишането, наречено живот, трябва да се живее, а не да се страда и да се робува. И това разбиране се спряга като демокрация.

Демокрацията означава свобода, нали така? Обаче някои забравят, че докато мрънкат чрез слаби аргументи за повече права, забравят, че капризите за привилегии вървят и със задължения. А след като демокрацията е свобода, то тогава свободата е свобода само тогава, когато не накърнява свободата на другия. У нас свободата се изразява в неограничено и безнаказно присвояване на обществените средства, а тази клептокрация може да убие всяка девствена мотивация. Добре че има хора, родени да бъдат свободни птици!

Човекът може да се развива само с правилно, а не погрешно системно образование, където творчеството в това правилно образование е от първостепенно значение и където трудът е възнаграден с подобаващо заплащане. При абсолютно погрешно структурирана система в България, доходите за гарантирано съществуване (да дадем на всички) изглеждат почти нереалистични, не защото не намирам оптимизъм в тях, а защото системата и всички задвижващи механизма артерии са погрешно заченати. Залюбени умишлено в алкохол и дрога, за да се роди система с огромни психични и физически увреждания, която отнема, деформира, лишава и не дава възможност за адекватно развитие на обществото у нас. Тя форматира. Тя е манифактура за скопяване на човешката воля и възможности.

Няма как да се отприщи човешката свобода и талант, там където триглавият демон лишава от стимул, плам, вяра, нестандартност и необичайност. Еволюционерите на човешката мисъл – това са онези, които движат света напред. Когато си произвел една аморфна маса, която дава пример на поколенията след себе си да бъде два пъти по-аморфна, драстично по-отегчена и примиренческа, попаднала в комфорта на социалния уют и си я лишил от трудови навици, е крайно, дори почти невъзможно да възбудиш импулса на божествените параметри да развива себе си до безкрайност, а с това и да издига държавата си, нейната икономика, финанси, образование, инвестиции, иновации.

Всичко е дух! А материята е неговото проявление. Когато съзнанието е промито, тогава и битието е загубено! Социалното оцеляване вече не преминава през първобитността на първичните нужди. Духовната практика вече има нова постановка в съвремието и разбирането, че можеш да си социално осигурен и независим, ако работиш толкова, че с лекотата на творчеството си можеш да променяш света. Това обаче не работи, ако просто си лежиш в безкритично безгрижие.

И не забравяйте – и утре сме на работа. Нека си позволяваме по-често лукса да творим!

Ваша Цвета Кирилова