“ „Вярвам в теб” е мотото на най-големия фестивал за малки и големи момичета и момчета, който ще се състои в края на септември в София. Събитието ще събере на едно място деца в неравностойно положение, както и техни връстници от столични училища. Те заедно ще ни дадат урок по толерантност и ще ни научат как да приемаме различните хора в обществото ни.

„Вярвам в теб” всъщност за пръв път казва познатата ни тв водеща Цвета Кирилова. Зрителите, които я познават от малкия екран ще я видят съвсем скоро в новото й амплоа – като председател на сдружение „Азбукари”. Това е организация с нестопанска цел, която работи върху обществено значими проекти. Именно „Азбукари” са организатори на първия по рода си у нас детски фестивал, който ще продължи три дни – на 28, 29 и 30 септември. Събитията ще се случват паралелно, в синхрон, ще следват вътрешна логика, ще се дирижират от водещ с опит в работата с деца. Във фокуса на фестивала ще бъдат игрите и спортните занимания. Акцент са състезанията с разиграване на ситуация „Постави се на мое място!“ Всички хлапета ще могат доброволно да играят с деца с увреждане, посредством професионално адаптирани от експерти достъпни и весели игрови ситуации. Целта е с общи усилия на организатори, участници, партньори, с протегнатата ръка на други граждански организации и медийни партньори, да постигнем промяна в обществените нагласи към бита, потребностите и възможностите за общуване и приобщаването на децата в неравностойно положение, казват от „Азбукари“.

Мисията : ВЪЗМОЖНА!

Все още в българското общество децата и изобщо хората с увреждания и специални образователни нужди в различна степен са изолирани, а в някои населени места и сегрегирани по расов или етнически признак. В повечето случаи тази ситуация е породена от отсъствието на толерантност или поради незнание и дистанциране от проблемите на хората в неравностойно положение, заради трайно наслоили се обществени предразсъдъци към интегрирането им в социалната среда. За да започне промяната на тези вкоренени с десетилетия стереотипи е важно да се промени начинът на мислене на всеки един от нас, а това се възпитава от най-ранна детска възраст, смятат от сдружението. Най-големи възможности за плавна, елегантна и добронамерена интеграция на хора в особено положение осигуряват образователните и практическите занимания с малките деца, чиито светоглед предстои да бъде изграден във времето на израстването им. Децата са искрени, непринудени и отзивчиви. Приятелски подадената ръка към връстници винаги е зов за съпричастност, обясняват специалистите.

Екипът

Дали една идея е хубава може да съдим от това дали тя има сподвижници, казват американските политици. Според тази максима „Вярвам в теб” е повече от успешна. Около реализацията на детския фестивал вече са се събрали дузина интелектуалци, лекари, професори, педагози, творци или просто хора, които имат желанието да помогнат напълно безвъзмездно на каузата за едно по-толерантно общество. „Кибритът”, или тези, които палят огъня в сърцата на екипа са Цвета Кирилова и Боряна Петрова. Дамите, които от години имат опит на малкия екран събират около себе си сподвижници, които от няколко месеца работят за идеята и „Вярвам в теб!”. Ето и малка част от екипа, който с удоволствие сподели за „Новинар” каква е мисията им и причината да работят заедно.

Йоана Стоева, пиар:

Давам своето рамо от все сърце

Включих се, защото смятам, че човек трябва да се научи да дава и да помага. Винаги подкрепям приятелите си, независимо с какво са се захванали. Именно затова когато ме поканиха Цвети и Боряна, не се замислих и станах част от екипа. След като започнахме да работим над идеите разбрах, че имам място тук и мога да дам много от себе си за проекта. Майка съм от година и половина и вече научих от какво имат нужда децата, а и аз все още пазя детското в себе си. Искам обаче повече хора да разберат за децата в неравностойно положение, за това от какво те имат нужда, за това работя, за да популяризирам идеите на сдружението. Като журналист съм открила много пропуски в тази насока, имаме още да учим най-вече в отношението си към тях. Това е важно. Понякога дечицата имат нужда само от едно рамо, на което да се облегнат за секунда…аз давам своето рамо от все сърце.

Лидия Михайлова, сценарист:

Майка съм и съм чувствителна по темата

Много съм емоционална и когато видя някой изпаднал в беда или някой, който бърка по кофите на улицата просто мога да се просълзя. Тази идея ме грабна и реших да се включа. Освен това съм майка и знам какво е да обидят детето ти – ставало ми е много неприятно. Представям си една майка на детенце с проблеми колко шушукания чува зад гърба си всеки ден. Това е много жестоко. Този фестивал е една възможност това да не се случва. Няма да е лесно, но съм сигурна, че ще имаме успех.

Васил Асенов, актьор:

Обичам позитивните хора

Ентусиазмът на екипа ме зарази. Позитивизмът им ме зарежда, бях въвлечен почти неусетно в тази идея. Много се радвам, че има такива хора. В живота понякога трябва една съвсем малка искрица, която може да го запали, а тук ме запалиха много за каузата.

Недислав Николов, режисьор:

Някои неща си заслужават

Когато Цвета Кирилова и Боряна Петрова ме поканиха и ми казаха няма пари, но пък може да зарадваме едни малчугани– веднага се съгласих. Правил съм много предавания за деца и за такива в неравностойно положение. Имам няколко случая, в които сме помагали да се съберат пари за лечението на болни деца. Един път помня, бях на море и една от майките, които ме помоли за помощ неотдавна ми каза, че е събрала всичките пари за лечението на детето й. Настръхнах. Глътнах си езика. Смятам, че тези мигове си заслужават.

Жени Добрева, фотограф:

Усещам прилив на енергия

Когато работя с деца получавам страхотен прилив на енергия. Обичам да виждам детските усмивки и често провокирам моите малки модели да ги показват. Инструктор съм по йога на смеха и обожавам да се забавлявам. Смятам, че всеки трябва да извади на показ детското в себе си и ако го е забравил, да си го припомня всеки ден.“

Източник: http://novinar.bg/, 03.08.2012 г.