Богатството на извършеното погребение и градеж предполагат, че там е погребан владетел, управлявал свещената територия на равнинните беси.
Александра Делова
Жаба могила се нарежда сред най-големите тракийски могили в България. Висока е над 20 m, а диаметърът и е 80 – 90 m.
Магнитометричната апаратура установява странен ред от аномалии в пръстен около могилата. Археологическата проверка доказва наличието на берма около периферията с ширина около 3 метра. Засипана е от дребни камъни с пласт от 1,50 m. Бермът е служел за дренаж на района около могилата, предпазвал е насипа от свличане и е маркирал очертанията му.
Вън от берма е бил изкопан ров с ширина около 15 метра и неустановена дълбочина. През по-голяма част от годината ровът е бил пълен с вода.
При проучването на насипа е установено, че на върха е съществувала неголяма сграда. За наличието й се съди по откритите фрагменти от фигури на овни. Вероятно това е било светилище. Фрагментите от питоси и битови съдове говорят, че сградата е служела и за жилище на жреците.
От фасадата са запазени шест реда с обща височина 2,40 m. Върху най-горният от тях си личат легла от скоби. Това показва, че лиц0вата стена е била по-висока.
Входът към първата камера е 1,67 m, очертан от три каменни блока. Последните са покрити с моделирани орнаменти – перлов низ, йонийска и лесбийска кима, пояс от силно геометризирани бръшлянови вейки, палмети и други.
Вероятно от фасадата са били и откритите два каменни акротерия с релефни растителни и човешки изображения. Първата камера е изградена от рядко срещан тип на градеж в Тракия – правоъгълна със стъпаловидно покритие. Този начин на покритие се нарича „фалшив купол“.
При втората камера закупуляването е характерно за траките. То започва от втория ред след основата и е запазено на височина до 2,50 m. Диаметърът на куполната камера е 4,60 m. Това я нарежда на трето място след такива открити в Лозенград, Турция и Малко Белово, в Област Пазарджик.
В първата камера са открити четириколка колесница и скелети на два коня, впрегнати в нея, с трети ездитен кон пред тях, само с юзда. От конските украси са запазени над 50 сребърни апликации. Съхранено е всъщност в автентичен вид погребалното шествие, за което на конференцията учените обясниха, че е отвеждало владетеля в отвъдното.
Погребението е било по-късно от изграждането на самата гробница, твърди откривателя д-р Китов.
Богатството на извършеното погребение и градеж на гробницата предполагат, че това е владетел, управлявал свещената територия на равнинните беси.
Открити са също и две златни маслинови листа и златен маслинов плод. Двете маслинови листа и маслинов плод са част от златен венец, намерен случайно през 1959г. до една могила в местността Орела, заедно със сребърна каничка. Те са част от ритуални погребения на знатни тракийци. Този факт дава основание на историци и археолози да предположат, че те са дело на ювелирните майстори, изработили ритуалните предмети, открити в Жаба могила.
От венеца са запазени 40 лаврови листа и няколко плода.Те се намират в Историческия музей в Пловдив. Гробницата е куполна с правоъгълно преддверие, била е ограбена още в древността. В нея след IV в. пр. Хр. е бил погребан тракийски цар, установяват археолозите. Входът е внушителен, от обработени камъни, бил е добре запазен.
А върху фронтона за пръв път се откриват пластични изображения – на тракийска богиня и на Горгона Медуза, разположени сред растителни орнаменти.
Интересно е оформлението на основите на каменните колони вътре в храма, които изобразяват морски животни, октоподи. Смята се, че Горгона Медуза от древногръцката митология е била вдъхновена от октопод или сепия, които сами по себе си представляват глава на медуза, човка като изплезен език и зъби, и пипала като змии.
Тематиката на скулптурните изображения и художествените реминисценции определено сочат към наличие на тясна културно-историческата връзка между племената и народите от двете страни на Босфора и Дарданелитепрез древността – между Тракия и Фригия.
Традиционно се приема, че древните Фриги, които са се преселили според Херодот от Тракия в Мала Азия и създали там своето царство, са пренесли почитта си към Планинската Велика богиня-майка, славена в скално-изсечени светилища, именно от тракийския европейски югоизток (най-известният скално-изсечен комплекс на Фригите е „Градът на Мидас“).
В северозападната страна на могилата е открито по-ранно съоръжение – светилище-храм с три помещения, разположени като буквата Г. Върху каменната фасада е имало украса от пластични растителни орнаменти, а от двете страни симетрично са били разположени релефите на два лъва. Били са украсени в жълто, синьо и червеноКаменният блок с единия лъв се пази днес в НИМ, вторият е в историческия музей в Стрелча. Гробницата и храмът са образували култов комплекс-мавзолей за почит пред обожествения след смъртта си владетел.
Пред фасадата са намерени 7 празни керамични съда, обърнати с дъното нагоре, и два пълни с чакъл. Цифрата 7 е свещена в орфизма. Богът – син на Великата богиня майка, умира на седмата степен от развитието на Космоса, за да породи нов живот. Съд, обърнат нагоре, 7 глинени амулетчета и 7 мъниста са намерени от д-р Китов и в гроба на тракийски вожд в Касабова могила при с. Шейново…
Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в Жаба могила. Същата архитектура той вижда през 2000 г. и в гробницата-мавзолей в Четиньова могила в Старосел-Хисарска община, където е разкрил общо 6 подмогилни храма.
Това му дава основание да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено в Тракия отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско. Изработено е в района на Средна гора и върху него е изобразен ритуален танц пред фасадата на тракийски храм.
Храмът с мавзолей край Стрелча е първият, от поредицата бляскави открития на българската археология , който доказва безспорно, че древните траки са били самостоен народ редом с елините, имали са високоразвита култура и са били виртуозни архитекти, строители и майстори.
В северозападната периферия е открито светилище – храм. То е било силно разрушено. Състои се от три помещения, разположени във формата на буквата “Г” с обща площ от 25 кв.м. Градежът е от добре обработени каменни блокове от гранит и сиво – зелен пясъчник. Подът на първите две е оцветен с цветна подова замазка, третото с каменни плочи.
Подобно на гробницата и това съоръжение е имало не по – малко представителна, макар и изградена на други художествени принципи фасада. Тя е имала форма на правоъгълник, увенчан с фронтон. Облицовката й е била от бели варовикови блокове, орнаментирани по периферията с неизвестен до момента на откриването й многоцветен рисунък наподобяващ перлов низ и лесбоска кима в черно, червено и жълто.
Светилището-храм е построено няколко десетилетия по- рано от гробницата – мавзолей. Вътре, под купола на храма има изумителна акустика. В определен период от време двете сгради са функционирали едновременно.
През могилата от край докрай преминава укрепен подземен тунел.
Източник: Блогът на Александра Делова
ПРОЕКТИ
„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.
Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!