Казват, че гроздето и виното са музика, изкуство, любов, страст и мъдрост. В това са убедени всички учени и специалисти от екипа на Института по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен – начело с директора проф. д-р Иван Пачев. Пред най-старата действаща винарска изба у нас – на 127 години, в присъствието на много граждани и представители на общинското и областното ръководства, те отпразнуваха началото на гроздобера, както изисква традицията.

„В тази горещина гроздето успя да се изпече и няма как да стои на лозата – трябва да го прибираме и да приготвяме божествената течност вино. За щастие времето е благосклонно към нас. Искам да благодаря на всички, които се занимават с лозарско производство, за това, което са успели да направят, и което виждате в нашата изложба – едни от най-новите сортове грозде, с които много се гордеем. Откриването на гроздоберната кампания е правено още по времето на траките, които са почитали Дионис и са използвали виното за своите ритуални цели. Нека си пожелаем много богат и качествен гроздов материал и получаването на хубаво, качествено вино“, обърна се към присъстващите на празника проф. д-р Иван Пачев.

За настроението на гостите в този специален ден се погрижиха танцьори и музиканти от Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ – Плевен, които представиха подходящи за повода музика и танци и поканиха желаещите да се хванат на хорото. Кметът на Община Плевен Георг Спартански и директорът на Института по лозарство и винарство проф. Пачев изсипаха първото набрано грозде в огромен дървен съд, а ученички от Професионалната гимназия по лозарство и винарство в града го смачкаха ритуално с боси крака, за да потече младото вино.

Всички гости имаха възможност да разгледат интересните експонати в най-старата действаща винарска изба у нас, построена по френски проект през 1892 г. и съхраняваща вино оттогава. Тя се намира в ската на местността Кала тепе и е архитектурен паметник на културата. В нея има вина от грозде, което е селекционирано от Института по лозарство и винарство (Дунавска гъмза, Мизия, Дунавски лазур, Среброструй), вина от местни български сортове (Гъмза, Памид, Широка мелнишка лоза и Мавруд), от интродуцирани български сортове, както и десертни вина. Много интересна е сбирката от вина, подарени от гости от целия свят, включително от Китай: Каберне, Мерло, Саперави, Пино ноар и от други сортове грозде. Ценителите на божествения еликсир могат да видят и десертни вина, произведени в избата. Проф. Димитър Цаков преди време произвежда тук българско шампанско от български сортове грозде и достига до много добри резултати, разказа доц. Ваньо Хайгъров, инженер-технолог.

В избата има около 6 000 бутилки с над 4 000 вина. Едни от тях са експонати, а други се съхраняват легнали по всички правила и са годни за консумация. Стените и таванът на сградата са покрити със специална плесен, доставена от бивши служители на института от град Токай, Унгария – тя придава характерния вкус и аромат на старите вина, а дебелите каменни зидове осигуряват целогодишно температура от 15 градуса в помещенията, обясни доц. Хайгъров.
Специалистите използват само бъчви от български странджански дъб, който е най-подходящ за виното, като една бъчва е годна не повече от 2-3 години – след това се заменя с нова. Предстои да бъде създаден малък музей в предверието на избата, като за начинанието от института ще разчитат на подкрепа от Община Плевен, информира още доц. Хайгъров.

След интересната обиколка в избата домакините на събитието поканиха присъстващите да опитат десертно грозде от над 20 сорта, както и класни вина – бяло, розе и червено, също собствено производство. Ценителите на еликсирите дегустираха бели вина от сортовете грозде Димят, Плевенска роса и Кайлъшки мискет, розе от сорта Рубин и червени вина от сортовете Гъмза, Кайлъшки рубин и Сторгозия.

Екипът на Института по лозарство и винарство в Плевен, който е най-старият на Балканите, се гордее с историята и постиженията му. „Виното се е използвало винаги за ритуални цели по нашите земи. В турските архиви е отбелязано, че в Плевенския край е имало много лозови насаждения – по 3-4 дка на едно семейство. Институтът по лозарство и винарство е създаден през 1902 г. като Държавна опитна станция по лозарство и винарство с решение на Министерството на зeмеделието и търговията. Регионът на Плевен е определен като най-подходящ по препоръка на известния в Европа професор Пиер Виала от Парижкия земеделски институт, който установява, че тук са най-добрите масиви. Така Плевен става център на лозарството в България“, разказа за сдружение „Азбукари“ проф. Пачев. Държавната опитна станция е първото научно-изследователско учeреждение в областта на лозарството и винарството у нас и пето в света след Русия (1828), Италия (1872), Франция (1874) и Унгария (1898). Преди това, през 1890 година, в Плевен е открито и училище – днешната Професионална гимназия по лозарство и винарство “Александър Стамболийски”.

Първата задача на станцията е да спаси лозарството от филоксерното нашествие (б. ред., чума по лозята, която идва от Западна Европа след Първата световна война 1914-18 г) чрез въвеждане на технологията за присаждане на лозата и организиране на първите лаборатории у нас за научни изследвания на европейско ниво, а това става основа за създаване на новото лозарство в страната. За това допринасят опитът и научните знания на френския инженер-агроном Изидор Боск, назначен за управител на станцията. Под негово ръководство започва изследване на почвите в страната, проучване афинитета на местните сортове лози с интродуцираните лозови подложки, проучване на болестите и неприятелите по лозата, изследване на технологичните качества на вината.

С Указ на ХХV-то Народно събрание от 01.01.1944 г. станцията е преобразувана в Лозаро-винарски опитен институт. Значими за лозарската практика са изследванията на института за обогатяване на лозовия сортимент с интродуцирани и селекционирани в института десертни и винени сортове, усвояване на наклонени терени с лозя, подходящи системи за резитба на зряло и зелено, разработени са съвременни технологии за механизирано отглеждане на лозята, методи и средства за борба с болестите и неприятелите по лозата. С всичко това институтът допринася за развитието на лозарството и винарството в страната.

През 1965 г. България достига своя апогей, като заема първо място в света по износ на десертно грозде, площите с десертни и винени сортове са над 2 млн дка, произвеждани са над 100 млн присадени вкоренени лози, от които половината за износ. За периода 1970 – 1989 г. изследователската работа е основана на високостъбленото и широкоредово отглеждане на лозята и разработената на тази основа технология, за която колектив на института получава правителствена награда, разказва важни факти историята.

През последните над 20 години Институтът по лозарство и винарство в Плевен запазва позицията си на водещ в областта на дейността си. „Институтът продължава да държи престижни позиции, тъй като само при нас и в Русе се води селекцията. Ние дълги години работим по направление за устойчивост на лозите на ниски зимни температури и гъбни заболявания, в което можем да кажем, че имаме успех. И по този начин развиваме и т.нар. биологично винопроизводство и биологично гроздопроизводство, тъй като тези сортове не изискват такива чести третирания с фунгициди, както конвенционалните стари сортове. Мисля, че в това отношение имаме определен успех, и то не само в България, а и в Европа“, коментира още проф. Иван Пачев, специалист в областта на плодородието на почвите и агрохимията.

Автор: Даниела Дочева