Заедно, хванати за ръце, а не разединени, хиляди сънародници у нас и по света отбелязаха Националния празник 3 март с буйни веселия.

С буйни хора и с приповдигнато настроение хиляди българи у нас и по света се включиха в глобалната инициатива „Пробуждане с хоро“, с която отбелязаха Националния празник 3 март. Празникът, организиран от „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ се провежда за пети пореден път и прехвърля своеобразен мост между сънародниците в страната и чужбина.

Хиляди българи в над 90 населени места у нас – фолклорни ансамбли, професионални групи и любители, се хванаха днес на хоро, за да покажат, че българският дух е жив. Според часовата разлика, хора се играха и продължават и към настоящия час в културните центрове, българските посолства и училища, площадите, дворовете и домовете на българите по света. Най-активни сред сънародниците ни в чужбина бяха тези от Великобритания, Германия, Аржентина, Испания, Канада, Австралия, САЩ и Украйна.

По традиция центърът на тържествата отново беше паркът „Заимов“, където един час преди началото площадът пред сцената беше пълен с хора. „Вирусите не ни плашат, какъв по-хубав начин да отбележим Националния празник от този – да се съберем заедно, да поиграем хора и да се повеселим“, коментираха присъстващите.

Бяха дошли хора от всички възрасти – от бебета в колички до баби и дядовци, но най-много бяха младите хора. Голяма част от тях показаха завидно владеене на стъпките. „В последните няколко години се наблюдава възраждане на желанието у младите българи да играят хора“, коментира Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“ и основен организатор на събитието.

Половин час преди откриването, обявено за 12 часа, деца от детска градина „Елхица“ в „Младост 3“ изнесоха патриотичен спектакъл „Това е България“. „От 35 години в нашата детска градина възпитаваме малките в любов към родината чрез български фолклор“, казаха учителките.

Отец Иван от храм „Възнесение Господне“ в София проведе тържествен водосвет. Водещите, народните певици и радиоводещи в БНР Ева и Ива Валентинови, поканиха на сцената танцьорите от ансамбъла за народни песни и танци „Витоша“, които повишиха градуса на настроението. Хора се извиха и пред сцената, когато запя солистът на ансамбъл „Загоре“ – Стара Загора – Веселин Василев.

„Освобождението на България е ден за историческа победа – каза в прочувственото си слово Цвета Кирилова. – Освобождението е така жадувана, желана, нужна победа за всички нас, за онези славни герои, които са дали живота си, за да ни има всички нас днес.

Знайни и незнайни герои, родолюбиви българи оставиха телата си по възвишения, долини, равнини и планини на България, за да бъдем горди днес и да развяваме националния трибагреник. И да не се срамуваме, че въпреки трудностите днес, въпреки превратностите на времето, въпреки сложността на нашето ежедневие ние вярваме в нашата победа.

Много войници проляха кръвта си за България. Много достойни българи нямаха търпение да пролеят кръвта си, защото искаха да видят българския народ смел и изправен като българския лъв, така, както е бил изправен над 1300 години.

Българинът никога не трябва да превива рамене. Единствено ще свежда глава само когато трябва да се преклони пред честта и достойнството на българските опълченци, възродители, бойци, четници и герои за национално освобождение.

Хиляди сме! Вярвайте в това! Всеки миг някъде по света един българин носи България в сърцето си. В нашето ДНК е закодирана магията на българската сила, на българското единство, на българската вяра и родолюбие.

Никога не губете надежда, че ще пребъдем, защото предците ни са пазили България в бой, за да бъдем тук всички заедно, за да честваме Освобождението на България. Българският народ възкръсна след 500-годишен тормоз. Той загуби възможността през тези 500 години да развива своето духовно, материално и културно наследство.

Но аз зная, че ние всички можем. Ние всички ще настигнем днес тези, които смятат, че са напредничави. Ние отдавна сме готови да направим този лъвски скок. Но това, че ни задържат към материалното, това, че ни окачат към дребнотемието, към битовизми и не ни дават възможност да извисим българския дух, е само временно явление.

Вярвайте, България ще разнесе духа по целия свят! Ще разнесем пламъка на светлината навсякъде, където има българи. Ще бъдем достоен народ. Ще предадем обредите, традициите и обичаите на децата ни. Децата ни – на техните деца. И знаем, че винаги българинът ще помага на българина. Българинът ще подава ръка в труден и сложен момент на всеки свой съгражданин, за да държим в единение хорото. Защото хорото е магичен кръг. Хорото е матрицата, която показва как работи законът на вселената.

Ние знаем от древността, че хорото представлява отражение на връзка на човека, природата и космоса. И ако някои държави днес, ако някои лидери днес се държат като юноши, като тийнейджъри и са готови да предизвикат войни, интриги, катаклизми, това не важи за нас.

За нас казват, че сме примирен народ. Не, българският народ е с голяма памет и мъдрост. Ние не сме тийнейджъри! Ние сме хилядолетна нация! Ние знаем и можем! И ето затова ние ще дадем търпение, любов, разбиране, толерантност. Ще разнесем из целия свят светлината на българския дух. Трябва да ликува българската душа, независимо от всички трудности!

Днес се прекланяме и свеждаме глави пред българските герои, които винаги са изпълвали сърцата ни с огромна радост, любов, мотивация да продължаваме напред. Да не се отказваме нито за миг.

Тук сме, заедно сме, единни сме. Хора се играят по целия свят – в Съединените щати, в Германия. Българите в Сърбия се хванаха на хорото днес. Българи в Холандия, Австралия, Канада… Навсякъде, където има българи. Това не е ли победа за България?

Всички чужди граждани гледат красотата на българската носия, онова слово и онзи знак, който разказва за нашата мъдрост, умения, за нашите принципи, за това, че ние знаем кои сме, откъде идваме и къде ще отидем.

Българинът е с огромни възможности и потенциал, повярвайте! И аз съм сигурна, че ние всички ще се радваме един ден, и този ден не е далеч. Този ден е скоро. Да видим новото време, което е започнало, когато сме разнесли просвещение и ренесанс из цяла Европа.

Новото време, в което дадохме букви, език и вяра на източния свят. Време, в което дадохме на запада интелигентни млади хора, чиито мениджъри са на ръководни постове в най-големите корпорации и фирми и движат икономиката не само на България, а на света! Ето, за това трябва да бъдем горди.

Ние можем! Единствено от нас се иска да се обичаме, да се смирим, да оставим омразата, агресията, да отворим сърцата си за любов, да се прегърнем и да бъдем здрави.

Бог да пази България! Бог да пази българите! Да сведем глава пред всички онези достойни граждани на България, които дадоха живота си за всички нас.“

На сцената на „Пробуждане с хоро“ бяха представени почти всички фолклорни области. Таня Скечелиева от ансамбъл „Филип Кутев“ представи родопски хоровод, Валерия Момчилова – граовска китка. С бурни аплодисменти беше посрещнато изпълнението на „Излел е Делю Хайдутин“ на Пирина Христова в съпровод на гайдаря Виктор Джоргов. Хоровода продължиха певците Антонио Симеонов, Валерия Момчилова и Ева и Ива Валентинови. Деца от състава за народни танци в 140-о училище показаха, че традициите ще живеят, докато се предават от поколение на поколение.

Най-много овации събра ансамбъл „Български ритми“. По традиция се проведе и конкурс за най-красива автентична носия. Най-неуморна беше Цвета Кирилова, която водеше хорото с голям трибагреник в ръка.

Мигове от атмосферата на празника:

Хората продължиха над 4 часа с много настроение, а празникът завърши с песента „Хубава си, моя горо“ която запяха всички присъстващи.