19 идеи за летни маршрути до едни от най-впечатляващите природни и исторически места, които може да посетите със семейството си.

Невероятно е, че България събира на малката си територия толкова разнообразни и пленителни природни забележителности, вълнуващи архитектурни паметници, запазили историята жива до наши дни! Красивите места и паметници на културата, които предлагаме, са произволен сбор от част от най-красивите кътчета на България и нямат претенциите за „представителна извадка“. Факт е, че не познаваме съвсем добре голяма част от националното си богатство, което със сигурност би трябвало да е повод за гордост.

Райско пръскало

Райско пръскало, Калоферско пръскало или Голям джендемски водопад се намира на Пръскалска река, ляв приток на Бяла река. Той е най-високият водопад на Балканския полуостров. Разположен е в Стара планина под връх Ботев. Намира се в Национален парк „Централен Балкан“, в природния резерват Джендема.

Връх Мусала

Със своите 2925 м, измерено от равнището на пристанище Варна, той е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров. Намира се в Рила, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 км от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

Връх Шипка

Шипка е връх в Стара Планина с надморска височина 1326 м, разположен на изток от Шипченския проход. До 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а до 1977 г. – връх Столетов. Върхът символизира героизма и самопожертвователните усилия за освобождението на България от Османско робство. През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Национален парк-музей Шипка. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 м), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.

Баба Вида

Баба Вида или Бабини Видини кули е средновековна крепост в гр. Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда. Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие. Тя е основната туристическа забележителност на града и е сред Стоте национални туристически обекта Баба Вида е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Тя е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени.

Белоградчишките скали

Скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи.Обявени са за природна забележителност през 1949 г.

Пещера Магурата

Магурата е сред най-красивите пещери в България. Намира се в Северозападна България, Западна Стара планина, близо до село Рабиша, на около 18 километра от град Белоградчик.

Тя е сред най-големите пещери в България – общата дължина на галериите ѝ е 2,5 километра. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата – Рабишкото езеро. Пещерата и районът около нея са обявени за природна забележителност. В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия – много близки до тези в областта Шампания.

Пещерата Леденика

Леденика е пещера в Стара планина с множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Намира се в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 19 км. от гр. Враца. Пещерата е дълга около 300 м. и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с леденокристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода Плъзнята, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала, в която има различни образувания, наречени с интересни имена заради вида си – Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други.

Тракийски храмов комплекс – Старосел

Тракийският култов комплекс в „Четиньовата могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Георги Китов “храм”, впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Крушунските водопади

Намират се в Северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 km от град Ловеч. Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два помалки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара. В близост има и още няколко пещери – Урушка Маара, Горник, Деветашка пещера. До водопада може да се стигне изключително лесно. От площада на село Крушуна се завива надясно и не след дълго се стига до място, удобно за паркиране. По добре оформена пътека се стига до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота.

Покрай водопада е изградена екопътека, която дава възможност да се види цялата система от водопади.Така наречената система от водопади е съставена от много красиви и много на брой водопади. Било то големи или малки, с красотата си те запленяват всеки който ги види.

През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии.

Перперикон

Перперикон или Перперек (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον; ) е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през Каменната ера, паметници от Античността и средновековна крепост. При траките то е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живяли римляни, готи, византийци и българи. Храмът на древния град е посветен вероятно на тракийския-световен бог Загрей. Унищожен е от турците в 1362 г. и след няколко десетилетия местото напълно запустява. Името му е свързано със златните монети перпера известни и като златица в средновековна България. Счита се, че това е епископският град, в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език. Свещеният хилядолетен град е унищожен от турците в ХІV в. и жителите му са отвлечени в робство.

Чудните мостове

Чудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.

В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени. В близост са хижите „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“.

Триградско ждрело

Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело. Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 – 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м. . В източния склон на ждрелото се намира друга известна пещера – Харамийската пещера.

Дяволското гърло

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала

В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii). Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика. Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола Корчев и Елена Пъдарева. Двамата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължаването надолу по пътя на реката. Недостига на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта. Работно време — летен сезон: 8:00-18:00 ч.; зимен сезон: със заявка. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонен парапет. Дължината на пещерата е 1 км, маршрутът за туристи — 350 м. Температурата в пещерата е около +8°C.

Ягодинската пещера

Ягодинската пещера е пещера, намираща се е в Родопите, България. Дълга е 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м. Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.

Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92%. Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури. Тук на 31 декември срещу 1 януари, край елха, която остава свежа няколко години, спелеолози честват Нова година. В същата зала се са състояли 103 сватби.

До пещерата, през ждрело, води еднолентов асфалтов път. Тя може да се достигне и при двучасов пешеходен преход от близкото село Триград. В този район има над 200 пещери. 18 от тях са били открити през 2000 г. при традиционната експедиция на спелеолозите.

Пещерата работи целогодишно с работно време от 9 до 17 ч. Влизането става на всеки час, последното влизане е в 16:15 ч. През зимата древното жилище не работи.

Скален феномен Слона край Девин

Скален феномен „Слона“ е разположен на около 4км югоизточно от град Девин, непосредствено след разклона на пътя Девин-Смолян, преди началото на бившето село Настан (сега квартал на Девин). Намира се от дясната страна на пътя (идвайки от Девин), на левия бряг на река Въча, малко преди вливането й в Широколъшката река. Представлява интересно каменно образование във формата на слон, което се е формирало в продължение на хилядолетия от природните сили – вятър, дъжд, слънце, земетресения и др. При вглеждане в скалата се забелязват извивки и форми напомнящи слонско тяло, глава, крака и хобот.

Стобските пирамиди

Стобските пирамиди са скални образувания със средна височина от около 10 метра (някои от тях достигат и 12 метра). Разположени са на 600-750 метра надморска височина в западния дял на Рила планина – в местностите Кулски рид и Църквището, над село Стоб. Пирамидите представляват слабоспоени неоген-кватернерни пясъчници и конгломерати, образувани през последните 1-2 млн. Цветът им варира между жълто и кафяво. Имат  разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна „капела“, наподобявайки гъби. С течение на времето конуса, поддържащ тези „капели“ изтънява и накрая короната се накланя и пада, а ерозията заостря и започва да намалява височината на пирамидата. В същото време възникват други нови образувания.

Роженски манастир

Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиален. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква. Църквата на манастира — „Свето Рождество Богородично“, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп. Калист Ангеликуд (Мелнишки) като основател на обителта.

Устието на река Велека

Устието на Велека е най-живописното кътче по българското черноморско крайбрежие. Опазва долината на Велека, пясъчната коса (дълга около 500 м) и част от черноморското крайбрежие. Тук се срещат защитените и редки растения като морски отантус (Otanthus maritimus), приморски ранилист (Stachys maritima), приморски морков, крайморско чадърче, а застрашената жълта водна лилия (Nuphar lutea) се среща единствено тук за територията на природния парк.

Резерват „Ропотамо“

Резерват „Ропотамо” се намира на около 50 км южно от Бургас, на територията на община Приморско и е разположен около двата бряга на р. Ропотамо, чието течение минава покрай големи пясъчни дюни до вливането си в Черно море. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти – лиманна част и заливната тераса на река Ропотамо с естествени лонгозни гори, естествени пясъчни дюни и плажна ивица, широколистни гори със средиземноморски елементи.

Седемте Рилски езера

Седемте рилски езера безспорно са една от най-впечатляващите природни забележителности на Балканския полуостров. Едно приказно място, което си заслужава да се види. Красотата им привлича хиляди български и чуждестранни туристи.