Как семействата на деца със СОП да се справят с новите проблеми, с които се сблъскват след въвеждането на Закона за приобщаващо образование.

Д-р Мария Валявичарска

Както беше споменато в предишната статия – Как децата със специални потребности да се приобщят в общообразователното училище – методически стъпки в полза на директорите – приобщаващото образование е въпрос, който може да бъде разглеждан от различни страни. В тази статия той ще бъде разгледан през погледа на учениците със специални потребности (СОП), които се обучават, или им предстои да се обучават в общообразователно училище, и през погледа на техните родители.

Родителите на учениците със специални потребности се сблъскват с непознати за повечето хора проблеми, както и нерядко срещано явление са множеството бързи решения, които трябва да вземат:

• Къде да учи детето ми?
• Кое училище е по-добро за него – общообразователното или специалното?
• Да отложим ли стартирането на обучението в първи клас с една година или това е само загуба на време?

Други често срещани въпроси, които силно вълнуват родителите на дете със специални потребности са:

• Ще бъде ли добре прието моето дете в училище от останалите?
• Тежест ли е то за общообразователния учител?
• Ще бъде ли прието в първи клас в най-близкото до дома ни училище или ще ни изгонят?
• Кой ще го придружава в училище (ако нарушението го изисква) и необходимо ли е някой да го придружава изобщо?

Тази статия, която е част от рубриката, ще се опита да даде отговори на всички тези въпроси на родителите, както и да намали техния стрес и тревога чрез прилагане на коректни данни за правата и задълженията им чрез позоваването на автора на нормативни документи.

На първо време е задължително всеки родител на дете/ученик със специални нужди да се запознае с Наредба за приобщаващо образование. Това е документ, който съдържа в себе си голяма част от отговорите, които търсят родителите.

По отношение на въпроса, касаещ обучението на ученик със СОП в общообразователно училище и притесненията на родителите дали детето им ще бъде прието за обучение именно в такова училище, Законът за предучилищно и училищно образование дава следния отговор: „Образованието е национален приоритет и се реализира в съответствие със следните принципи:

1.Единна държавна образователна политика за осигуряване правото на предучилищно и училищно образование; (ЗПУО, чл. 3, ал.1, т.1)

 2. Ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му, както и към способността му да прилага усвоените компетентности на практика; (ЗПУО, чл.3, ал. 1, т.2)

3. Равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик; (ЗПУО, чл. 3, ал. 2, т.3)

 4. Равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование (ЗПУО, чл. 3, ал. 1, т.3)

5. Хуманизъм и толерантност (ЗПУО, чл. 3, ал. 1, т.6)“

Принципите на предучилищното и училищно образование у нас дават ясен отговор на въпроса „Къде може да учи моето дете със специални нужди?“ Отговорът е – навсякъде, по избор на родителите.

Разбира се, не е достатъчно само желанието на родителя. Той е длъжен да се съобрази и с нуждите и възможностите на своето дете и да претегли внимателно възможностите, които то може да получи в общообразователното или специалното училище. Във вземането на това решение е редно да участва и терапевтът на детето, който от своя страна има професионални наблюдения върху нивото на неговото справяне с образователните задачи и възможността му за комуникация с околните.

Да отложим ли стартирането на обучението в първи клас или това е само загуба на време

Образователната система и възможностите, които тя дава, са измислени така, че да служат в полза на родителите и децата. Родителите имат право на избор, а една от възможностите им да го упражнят е в решението дали постъпването на детето им в първи клас да бъде отложено. Често срещано явление е терапевтът на детето или учителят в детската градина да посъветват родителите да вземат такова решение. Този съвет изхожда от техните професионални наблюдения по време на работа с детето със СОП.

Отлагането може да се случи по няколко причини:

• трайно физическо нарушение, което не позволява присъствието в класната стая;
• предстояща планирана оперативна намеса – няма резон детето да бъде записвано в училище, ако през периода на обучението му в първи клас е планирана медицинска интервенция, която налага неговото отсъствие;
• желание от страна на родителите, учителят в градината/терапевтът да подготвят още една година детето за предстоящото постъпване в училище. Подготовката може да се разглежда в няколко контекста, като примери за тях са:

1. дете с нарушен слух, за което допълнителна година слухово-речева рехабилитация би оказала благотворно влияние;

2. дете с физическо нарушение, за което допълнителната година физическа рехабилитация ще окаже съществено влияние върху уменията му за самостоятелно справяне в училище;

3. дете с умствена изостаналост, за което е необходимо допълнително време за наваксване на училищните умения, които ще се изисква от него да притежава в първи клас.

Отлагането от училище е трудно решение за всеки родител, който иска най-доброто за детето си. Опитът сочи, че в много малка част от случаите отлагането е най-доброто решение. Изхожда се от концепцията, че нито твърде ранното (5-6г.), нито късното започване на училище е добро решение, тъй като това в по-късен етап на училищния живот оказва психологически негативи върху индивида.

Как ще бъде прието моето дете от останалите деца в класа?

Всички деца са еднакви по своята същност и емоционални нужди. Всеки иска да бъде приеман, обичан, обгрижван, разбиран. Добре би било всички ние да възпитаваме децата си в това убеждение, тъй като децата, учениците, а и възрастните хора с нарушения са навсякъде в нашето общество, а ние трябва да възпитаваме толерантност и разбиране от ранна детска възраст.

Основните пречки пред нормалното изграждане на взаимоотношения в класа между ученика със специални потребности и учениците с типично развитие са:

• най-често учениците с типично развитие се оплакват от поведение, насочено към тях, което съдържа агресия (физически контакт, викане, скубане, нарушаване на правилата в класа). Към такова поведение са склонни най-често учениците с ХА (хиперактивност), аутистите;
• липса на добре развита реч в ученика със специални потребности, която дава възможност за комуникация и изграждане на взаимоотношения;
• на асистент в класа, който има роднинска връзка с детето – майка, баба и др. Учениците изпитват срам, неудобство и избягват да влизат в контакт с детето, което е придружавано. Това е и причината за асистент да бъде препоръчан млад човек, специалист в специалната педагогика или в социалната работа, който освен да подкрепя учителя в работата му и да удовлетворява нуждите на детето, да бъде мост за свързване на двата свята чрез методическо създаване на общи дейности, в които могат да се включат всички.

Няма значение дали ученикът е със или без специални потребности. Важно е да се знае и от децата и от родителите. Всички имат равни права, но различни потребности.