В проекта „Някои българи“ шестима наши творци с изключителна международна кариера отговарят на въпроса защо живеят в България или от време на време се прибират тук.

 „Някои българи“ – така е нарекъл художникът Недко Солаков видеоинсталацията, чиято премиера ще бъде на 29 юни от 18 часа в Института за съвременно изкуство на бул. „Васил Левски“ 134 в София. Създадена е при нетипични за художника обстоятелства.

След дълго очакване на предложения от страна на България за представяне на съвременното ѝ изкуство в Брюксел във връзка с ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, традиционният домакин на престижните прояви – Центърът за изящни изкуства BOZAR, решава да се обърне директно към Недко Солаков и му поръчва да направи специален проект, посветен на страната му. По традиция контрактуването на арт проекти, представящи една или друга държава в залите на BOZAR се извършва от самите страни.

Видеоинсталацията е показана в Брюксел с голям успех в рамките на 4 месеца от 31 януари до 30 май. „Някои българи“ е в залата Орта. На 1 февруари тази година, в присъствието на нашите Президент и Министър-председател, министри и ръководители на културни институции, се открива официално културната програма на българското председателство в Брюксел. В приветствената си реч директорът на BOZAR Пол Дюжарден подчертава, че работата на Недко Солаков отразява България в съвременните ѝ отношения с Европа.

Прочут из целия арт-свят като разказвач на истории чрез различни художествени средства – от живопис и рисунка до комплексни мултимедийни инсталации, Недко Солаков този път кани в историята си за България свои реални съвременници – Георги Господинов, Иво Димчев, Рут Колева, Теодор Ушев, Явор Гърдев и Яра Бубнова – шестима автори с призната, дори у нас, изключителна международна кариера, към които художникът не крие пристрастието си: …с някои от тях се познавам от дълги години, с други се сприятелих по повод този проект, но всички те вече имаха място в съзнанието и сърцето ми заради онова, което са писали, изпълнявали, пели, филмирали, режисирали и курирали не само в България, но и из целия свят“.

Недко Солаков се обръща към тези конкретни съграждани в контекста на често повтаряната тук и отвъд негативна характеристика на страната ни, за която се твърди, че е най-бедна и най-корумпирана сред всички 28 европейски страни членки, и ги моли в кратки монолози да обяснят връзката си с България.

Всички те, кога разгърнато, кога кратко, иронично, емоционално, понякога сякаш между другото, отговарят пред камерата на един привидно прост въпрос, поставен от автора: Защо живеете в България (или от време на време се прибирате тук)?

За разлика от презентацията в Брюксел, в изложбата в София, която неслучайно се открива в последния ден на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, присъстват и шест акварела – участието в „диалога“ на самия Недко Солаков в една от предпочитаните му художествени форми – метафорични рисунки, със специално измислени истории за всеки от участниците в неговия проект.

Рисунките, неизлагани досега, са не само форма на благодарност за спонтанността и отвореността на „някои българи“, но са и много лично „признание в любов“ от страна на международно отличения и успешен творец-колега.

(Цитатите на Недко Солаков в текста са част от инсталацията „Някои българи“)

Недко Солаков, роден през 1957 г. в Червен бряг, завършва специалност „Стенопис“ в Художествената академия в София. Участва активно в международния изложбен живот от началото на 1990-те, канен е в проекти на водещи куратори, представя множество самостоятелни експозиции в някои от най-престижните музеи и галерии по света.

Tой нееднократно участва във Венецианското биенале за съвременно изкуство, в раздела Аперто (1993) и в основните кураторски проекти (48-то, 49-то, 50-то и 52-то издания, като при последното участие получава една от наградите). През 1999 г. е автор на Националния павилион на България във Венеция.

Той участва активно със свои творби в биеналета на съвременно изкуство в Истанбул, Сао Пауло’94, Ротердам, Лион, Арнхайм, Цетине, Лодз, Шарджа, Тирана, Севиля, Москва, Сидни, Ню Орлиънс, Сингапур, Катманду и тази година в първото Международно биенале за съвременно изкуство в Рига. Той е единственият български художник, участвал в най-престижната изложба на съвременно изкуство Документа (2007, 2012).

Недко Солаков е представял самостоятелни изложби в Национален музей Жиаду (Chiado), Лисабон; Фондация де Апел (de Appel), Амстердам; Център за съвременно изкуство, Китакушу, (Япония); Национален музей на кралица София, Мадрид; Израелския музей, Йерусалим; Център на изкуствата Санта Моника, Барселона; Кунстхауз, Цюрих; Кастело ди Риволи, Риволи; Софийска градска художествена галерия; Галерия Боргезе, Рим и Кунстферайн, Залцбург.

През 2003-2005 първата му ретроспектива “A 12 1/3 (and even more) Year Survey” е представена в Казино Люксембург, в Розеум, Малмьо и в О.К. Център, Линц. През 2008-2009 година проектът му „Емоции“ е показан в Кунстмузеум, Бон, в Кунстмузеум Сент Гален и в Institut Mathildenhoehe, Дармщадт.

През 2011-2012 голямата ретроспектива на Недко Солаков “All in Order, with Exceptions” се открива в Галерия Ikon, Бирмингам, в Fondazione Galleria Civica, Тренто – “All in (My) Order, with Exceptions”, в S.M.A.K., Гент и в Fundação de Serralves, Порто. През този месец Недко Солаков участва едновременно в Unlimited и Parcours, два от разделите на Арт Базел – най-престижния панаир за съвременно изкуство в света, където показва огромната си инсталация от 2010 г. «Липсва ми социализма, може би…», както и «Антични драсканици» сред постоянната експозиция на Antikenmuseum, Базел.

Произведения на Недко Солаков има в над 50 световни музейни и публични частни колекции, сред които MoMA, Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.