Терминал 1 и Терминал 2 са заплашени да станат помощни на новия истанбуски аеропорт. Това ли е бъдещето?

Любомир Аламанов

Гледали сте филма „300“. Разказва как огромната Персийска империя се опитва да завладее малка Гърция на свободни и независими градове. Могъщият Ксеркс изкушава Леонид: „Аз съм щедър бог. Мога да те направя богат отвъд всички представи. Ще поведеш победоносните ми армии към центъра на Европа. Твоите атински съперници ще коленичат в краката ти само ако ти коленичиш пред мен„.

А Леонид отвръща: „Ти си щедър, колкото си божествен, о, царю на царете. Само луд човек може да отхвърли подобно предложение. Но идеята да коленича ми се вижда малко трудна за мен…„. И войната за независимост започва.

Сетих се за тази сцена през последния месец. Като пример за стилистика на имперски послания, предназначени да убеждават малките народи как няма смисъл да се развиват самостоятелно. Поводът е кампанията, която Turkish Airlines прави за промотиране на новото истанбулско летище. Което си е впечатляващо с размери, количество инвестиции и размах за привличане на бъдещи пътници, товари и обслужваща инфраструктура.

Теоретично в подобна кампания няма нищо лошо. Правят си хората летище, рекламират си го. На практика, ако нещо ме смущава, то е общият тон и подход на комуникацията. Самата кампания покрива съседните държави, особено България. И е наситена с имперско самочувствие и опит за доминация в стил:

• ние правим огромно летище;
• то може да обслужва целия регион;
• вие не можете да се мерите по инвестиции с нас;
• няма нужда да развивате вашите летища;
• по-добре мислете как да използвате нашето, за да ви е точно всичко.

Най-неприятното е, че както във филма „300“, така и в истинския живот винаги има хора, които се изкушават и поддават на имперското високомерие. И започват сами да говорят как няма смисъл „малка държава“ да развива самостоятелно каквото и да е.

Разликата в двете стратегии е ясно видна: империите залагат на мащаба, изливането на пари и количеството стоки и пътници. Докато модерните оператори залагат на допълнителните услуги, развиване на екосистема от бизнеси и превръщане на летищата в хъб за услуги. Единият подход е летището просто да бъде разглеждано като място за излитане и кацане. Но другият е да се вижда целият потенциал, който съвремието предлага.

Само няколко примера защо и как може да развиваме летище София:

Директната свързаност с много европейски градове трябва да е част от стратегията за развитието на туристическия бизнес. Инвестициите в туристически комплекси, в исторически пътеки, екомаршрути, многомилионни рекламни кампании в много европейски страни – всичко това може да пропадне, ако туристите трябва да минават през Истанбул, а не директно да идват в София.

Директната свързаност със Западните Балкани е важна. Една от нелошите инициативи на правителството на Борисов ще се обезсмисли, ако София – Скопие се лети през Истанбул.

Да не забравяме, че след 13 години отново ще сме европредседатели. Силно се надявам, че ще имаме директни полети от и до всички европейски столици. А не гостите и журналистите да идват през Истанбул.

Летището е технологичен хъб. В момента „Луфтханза“ имат само две бази в Европа и едната е на летище София. Освен трафик, допълнителни такси и т.н. само там работят над 200 висококвалифицирани инженери. С още една или две подобни бази може да върнем в България много от „изтеклите мозъци“. А защо не да се направи R&G център за високи технологии и изобретения.

Летището е търговски център. Място, през което минават хиляди хора на ден, може да бъде оползотворено прекрасно. За да носи допълнителни доходи, да привлича нови посетители, да развива странични дейности.

Инфраструктурата около летището може да бъде превърната в идеално място за конгресен туризъм. Зали и халета, които хем са близо до центъра с метро, хем са изнесени и няма да затрудняват движението, са идеално решение. Ако се добавят и хотели, ресторанти и други необходими акомодации, някой ден може пак да кандидатстваме за седалище на европейска агенция. Нали помните, че миналата година ни дадоха обидно ниска оценка в състезанието за нов дом на Европейската агенция по лекарствата, като един от доводите беше недобре развитата инфраструктура.

И това са само малко от много възможности, които съм виждал в модерните летища. Няма смисъл да казвам, че всяка една от горните точки, както и много други възможни, разкрива купища нови работни места. Които, свързани с чужди езици, ще допринесат и за завръщането на много българи, които сега търсят прехрана по света.

Истината е, че едно правилно управлявано летище може да се превърне в огромен акселератор на икономиката. Може да стане портал за огромни чужди инвестиции. И не размерът му е важен. Важни са размахът, планирането и експертизата на оператора. И смелостта да мечтаеш.

Дано правителството стартира отново процедурата за концесиониране на летището. И дано се поставят такива параметри, че да се привлекат добри модерни оператори. За да стане като хората. В момента околните държави стартират подобни проекти. По никакъв начин не трябва да изоставаме. Който успее пръв да си развие летището като модерен икономически конгломерат, ще стане лидер в региона.

И ако трябва да завърша пак с цитат от филма „300“ – да, „източните империи са огромни, мощни и стрелите им може да скрият слънцето“. Но това не трябва да ни попречи да се развиваме и да напредваме самостоятелно.

Източник: в. Сега