Визитна картичка на красивото място е единствената на Балканите и една от двете в Европа Професионална гимназия по каменообработване.

Кунино е истинска магия – и през зимата, и през лятото. Величественият Врачански Балкан, стотиците пещери, Кунинският каньон са все гледки, които не може да срещнеш всеки ден и които спират дъха.

Село Кунино се намира между Мездра и Червен бряг и въпреки че не му личи отдалече, крие много скални венци, кули, арки и тъмни входове на пещери.

На метри от последните къщи стърчат високи кули, които дават началото на Кунинския каньон. Отвесните скали достигат над 60 м. Същата река, която някога е образувала скалните мостове, пещерите и кулите, сега е дълбока една педя.

Малко по-нагоре в каньона има 50-метров пресъхнал водопад, от който тече вода само при пороен дъжд или силно снеготопене. Под него е спокойният вир, в който се оглеждат скалите. На места каньонът е широк повече от 50 м, но в някои участъци скалите се доближават една до друга на разстояние не повече от 5 метра, съобщават от онлайн изданието Peika.bg.

От едната страна на Кунинския каньон се е намирала крепостта „Кунай” в местността Градището, а за нея се съобщава в източници от средата на VI в. Със сигурност се знае, че тя е съществувала до падането на България под османско робство. И днес си личат основите на крепостните стени, но иманярите редовно работят в района и скоро, и основите може да бъдат заличени.

Местните хора често разказват легендата за Куна Кралица – дъщерята на местен феодал, която защитавала крепостта при османското нашествие и накрая се хвърлила от скалите. В селото дори може да видите неин паметник, изработен от местен камък.

В Кунино има няколко защитени природни обекта – като се започне от пещерите Гълъбарника и Самуилица, в които са открити следи от пещерни селища и се предполага, че са обитавани от неандерталци, и се стигне до скалния масив с ръждивочервен цвят Червеница. Той се намира на входа на Карлуковския пролом, над жп гарата.

В този район може да се видят още: скални арки, мостове, кули, пещери, ерозионни котли, отдавна пресъхнали водопади, както и множество пещери – само в района на Кунино те са около 150. Пропастни и хоризонтални, с огромни входове или почти незабележими дупки, покрити с треви.

Долу – в каньона, е влажно и сенчесто, реката обикновено не пресъхва и в най-голямата жега, пътеката се губи сред тревите. Горе – на платото, започват огромни карни полета, където няма вода и където дори дърветата са рядкост.

Село Кунино е разположено в огромен карстов район – то е част от Карлуковския пролом на река Искър. А от Кунино започва скален венец, който може да се проследи чак до местността Повъртеника между Карлуково и Реселец. Ако иска човек да го разгледа добре – да мине под всяка скална халка, да надникне във всяка пещера, ще му трябват дни, а в някои случаи и много добра екипировка.

В района на Кунино има няколко такива места, където може от платото да се слезе до дъното на долината през тунели и скални халки. В повечето случаи овчарите ги знаят и ги използват като преки пътища.

Селцето и регионът се славят и с Професионалната гимназия по каменообработване, която е уникална, единствена на Балканите и една от двете в Европа. Училището е основано през 1921 г. от чехи и първият директор е Рудолф Браун. Построено е с благословията на цар Борис III, а указът е издаден по време на правителството на Александър Стамболийски.

Макар каменоделството да е традиционен български занаят от столетия, в началото на миналия век България не е имала собствени професионални кадри и българското правителство решава да покани чехи.

Те се отзовават и един прекрасен ден през ноември 1921 г. на гарата в Кунино слиза господин Рудолф Браун с фрака, с елегантния си европейски костюм и със съпругата си, която е с дълга рокля и капела, фино облечена, а около нея се разнася непознат аромат на парфюм. Пристигането на изисканата европейска група се превръща в голяма атракция за селото.

Бъдещият директор Рудолф Браун се сблъсква с огромни трудности. Има само един указ за създаване на училище за каменоделци и нищо повече. Няма сграда, нито ученици, нито инструменти. Няма и база и чешката група се настанява на квартира в селото, а Браун започва от нищото – тичане по министерства и кметство, докато през март 1922 г. започват първите занятия в една къща в селото.Тя още съществува и на нея има паметна плоча.

Първата сграда на училището, строена през 20-те години, носи почерка на леката, въздушна и изискана чешка архитектура. Усеща се европейският дух. Чехите донасят тук традициите на Средна Европа и на европейското каменоделно изкуство и обучават всичките първи учители, като изпращат българи в Чехия.

Училището в Кунино и днес е едно от двете единствени по рода си в Европа. Другото е в чешкия град Хоужице. Там се организират пленери за скулптори. В градчето има огромен парк, където се разполагат каменни скулптори от пленера. В Чехия този занаят е много ценен, непрекъснато се реставрират катедрали, дворци. „За съжаление връзката ни с това училище е прекъсната и смятаме да я възстановим, защото през 2011 г. ни предстои 100-годишен юбилей“, казва Яна Орлинова, директор на уникалната гимназия и бивш възпитаник на училището.

То е построено в прегръдката на Врачанския Балкан, на поляна в подножието на величествената скала Червеница, която сякаш го загражда и пази от северните ветрове като щит. Дясната страна на тази скала е била каменна кариера още от римско време, която работи доскоро, но тъй като изяжда част от скалата, работата е замразена. От върха на скалата се разкрива божествено красива гледка към местността. „Мястото е мистично, с невероятна акустика, там може да се организират великолепни концерти“, казва Орлинова.

Надолу от скалите започва божествено красив каньон до Карлуково със скали, пещери, защитени видове птици, прилепи, а долу лъкатуши река Искър. С хора от Карлуково екипът на каменоделното училище е решил да свърже двете места. От училището до гарата в Карлуково е 8 км по черен път, по който днес почти никой не минава, по шосе трябва да се обикаля 30 км. Но ако черният път се пооправи, ще е добре, защото в Карлуково хората са направили чудеса, казва Орлинова. Възстановили са скални манастири, пещери, къщи за гости, каменни скулптури, каменни къщички.

Заедно с инициативните хора от Карлуково Яна Орлинова планира да се разработи един общ туристически маршрут, като по пътя се направят каменни пейки, скулптури, заслони, за да се наслаждават посетителите на тази невероятна красота. От нея са били вдъхновени много художници, които са идвали в Искърското дефиле да творят.

„Като възпитаничка на Професионалната гимназия по каменообработване не се поколебах през февруари да я поема като директор. Душата ми е останала тук – казва Орлинова. – Тук съм научила повече, отколкото в Художествената академия, където следвах история на изкуството. Тук получих стабилни знания за изкуството и практиката, по чертане, работа с камък, скулптура… Имах невероятни учители.“

Тя казва, че е влюбена в това място, семейството й има къща в Кунино, макар да не са местни. Прадядо й, учителят, когато се разболява, неговият син, дядото на Орлинова, купува къща в селото, за да е по-близо до баща си. Тя също е в един каньон, под една скала и на много красиво място. Яна израства там през летата.

Дъщерята й Индия Кърмова също завършва каменоделското училище и продължава със скулптура в академията. Ученици на каменоделното училище влизат и скулптура, и ландшафна архитектура в Лесотехническия университет. „Тези, които не продължат с художествени специалности, стават много добри специалисти каменоделци и ако не ги мързи, си организират собствен бизнес и правят какво ли не. Гладен каменоделец няма“, казва Орлинова.

Вече има механизация за обработка на камъка и работата не е толкова тежка, колкото изглежда отстрани. „Камъкът ти се отблагодарява“, казва дамата. Мрамор, гранит, варовик, пясъчник… скалите не са материали, подобни на останалите. Работата с камъка, ръчно или с помощта на машини, изисква овладяване на различни техники. С тях се изграждат от камък каси за врати и прозорци, арки, балкони, подове, стълби, фасади, камини, бани, градинска мебел, надгробни паметници, гробници, трезори.

„От организационния екип на кампанията за паметника на дядо Добри мислим какво може да се направи, за да се възроди каменоделският занаят – казва Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“. – Каменоделството е част от поминъка ни. Бихме искали да привлечем млади хора да пожелаят да се учат на него. Смятаме да организираме посещения на деца, които да видят малките каменоделци какво правят. Ще организираме ученици от училища в близки населени места и ще им направим открити уроци – „Деца увличат в занаят деца“.“

„Би било прекрасно да се организират такива еднодневни екскурзии. Мястото наистина е магическо и трябва да се използва във всякакъв аспект – и като природа, и като уникално училище. Често къде на шега, къде на сериозно казвам на кмета на Роман – Валери Ролански: „Ние сме брошката на ревера на община Роман – имате си уникално училище, единствено на Балканите“, смее се Орлинова.

Както е известно, деца от това уникално и единствено на Балканите художествено училище по каменоделство ще изковат от камък паметника на дядо Добри като символ на Доброто. Ще работят заедно със своите учители и ментори. Това е част от концепцията на „Сдружение Азбукари“, организатор на кампанията „Монумент дядо Добри – първия паметник на Доброто в България“. Идеята им е да се акцентира на една от най-ценните добродетели – Доброто, и в центъра на кампанията да бъдат поставени децата.

Проектът за паметника е вече готов – макет от гипс и от глина. Изработен е от скулптора Красимир Митов, преподавател в каменоделското училище. Предстоят още много обсъждания, може и да настъпят промени. Творческият екип обаче се е обединил около идеята монументът да бъде изработен от много бял и чист камък, символизиращ чистата душа на дядо Добри.

„Камъкът наистина е най-добрият материал, от който да се изработи този монумент, защото има памет – казва Орлинова. – Той е бил свидетел на цялата история на човечеството, защото лежи в недрата на земята от милиони години. Милиони години са били нужни, за да се създаде всяко парче камък и то наистина помни всичко, което се е случвало на тая земя – катаклизми, ледникови епохи, измиране на видове, създаване на живот… Така че камъкът ще допълни и ще даде своя привкус, ще „докосне“ скулптурата на дядо Добри със своята памет и присъствие.“

На 21 ноември – Деня на християнското семейство и добродетели, „Сдружение Азбукари“ започна поредица от открити уроци „Часът на Доброто“, като избра за първи свои домакини децата, учителите и обществениците от каменоделското училище в Кунино. На урока беше представена фотоизложбата на водещи фотожурналисти от пресата, снимали дядо Добри, организирана от Клуба на фоторепортерите и фотографите в София.

„Светецът казваше, че „село без училище и църква – отпиши ги“ и много обичаше децата. Искаме да подкрепим децата от уникалното училище, пазители на традиционния български занаят каменоделство – казва Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“ и застъпник на инициативата за изграждане на паметник на дядо Добри. – Смятаме да последваме примера на благородния ни сънародник да прави добро, като след построяването на паметника организираме нова кампания в подкрепа на каменоделското училище. Ще потърсим съдействие на дарители, за да създадем на бъдещите каменоделци по-добра среда за творчество и развитие.“