Менторът по личностно развитие създава мост между Родината и Германия и учи на български бъдещи заселници в България

„Не всички момичета са направени от захар – казва Лилия. – Някои са направени от приключения, черен шоколад, интелигентност, псувни и смелост. Накратко: аз съм жена, която не се вписва в никоя категория. Имам голямо сърце, пълно с любов, която обичам да разпръсквам около себе си. Чрез моите дарби на ясновидство и ясночуване давам на моите сродни души пространство, където могат да се чувстват сигурни, да се разкрият и да се покажат такива, каквито са.“

На нейните занятия германки плачат, крещят от нови, осъзнати емоции, смеят се, прегръщат се… Изживяват бурно целия си живот в броени минути и я боготворят. Да въздействаш на германки да се чувстват кралици, да преобърнат мисленето и живота си – това е успехът, с който българката Лилия Оверман се гордее.

„Ще ти споделя нещо, което повече от 10 години отричах – продължава Лилия. – Аз чувам с помощта на апарати в ушите ми. Родена съм с много сериозно увреждане на слуха. Затова пък виждам и да „чувам“ това, което другите не могат. Тази дарба ми помага много в моята мисия. Жените, които идват на моите занятия, точно за това ме ценят.“ В работата си като ментор по личностно развитие Лилия Оверман е помогнала на над 1000 германци и хора от други националности.

Родена е в Пловдив и като малка мечтае да стане оперна певица и да свири на пиано, но се оказва, че е закъсняла и за подобни уроци. Пее по хоровете и много често е солист. От малка иска да разбира какво си говорят леля ѝ, таен емигрант през 60-те, и нейният съпруг германец. Затова родителите я записват в немска детска градина.

Тя продължава да учи в езикова гимназия с руски и немски, следва българска и немска филология в Пловдивския университет. Тъй като има и педагогически профил, директорите на пловдивските училища се надпреварват да я канят като преподавател по немски, но тя усеща, че това не е „нейното нещо“, споделя тя пред BG VOICE.

Приета е в университета в Мюнстер, Германия. Пристига в града през 1999 г. с два куфара и 1500 марки в джоба – толкова могат да й отделят родителите. Докато ѝ дадат стая в общежитието, живее в стаята на приятелка от гимназията – на 12 квадрата, на матрак, който вечер се сваля, а сутрин се вдига. Дрехите и вещите държи в куфарите, защото няма гардероб. Така преживява три месеца, докато ѝ дадат стая в общежитието.

„Всичко, което съм постигнала в Германия, съм го направила сама, с много труд и лишения“, казва Лилия. Докато учи, работи на 3-4 места, за да се издържа. Нуждае се от средства веднага, затова не подбира, мие чинии в болница, чисти по къщи, ресторанти. Много дълго работи като продавачка в една от най-големите парфюмерии в града, после в друг магазин. Любимата ѝ работа е да гледа деца.

Отлага изпитните си сесии, защото трябва да работи и в неделя. „Може предната вечер да съм била на парти, но ставах в 6 часа сутринта, за да чистя и гладя в един ресторант“, спомня си тя. Завършва магистратура по политология, немска и руска филология.

Преди 16 години започва работа в общината като специалист по интеграцията на чужденци и германци. Работата ѝ харесва, защото обича да подкрепя хората. „Помагах им да си оправят живота, да преодолеят всякакви проблеми, да живеят нормално. Работих с жени от различни държави, провеждах различни курсове – по немски, по личностно развитие. Тогава реших да се занимавам с това и в бъдеще“, разказва Лилия.

Години наред тя ходи по всевъзможни курсове. „Не ме питай колко квалификации имам, – смее се дамата. – Непрекъснато уча нещо ново, свързано с личностното развитие.“ Тя се запознава с най-авангардните съвременни методи като хюман дизайн, невро-лингвистично програмиране (NLP). „Сертификата за NLP получих лично от Америка, от един от основателите на тази наука – Ричард Бендлер“, казва тя. Обяснява, че NLP се насочва към това, да преосмислим всички неща, „запечатани“ вътре в нас, и да ги препрограмираме по нов начин.

При хюман дизайна се акцентира на това, че всеки човек е различен, затова се определят неговите типични характеристики. Когато той знае кое за него е най-важно и защо понякога, в определени ситуации, се държи по определен начин, може по-добре да разбере себе си и да знае как да се изявява най-добре.

При Access Bars терапията Барс са 32 точки на главата, които, докоснати леко, могат без усилие да освободят каквито и да е пречки да получаваме нещо. С докосването на Барс точките елекромагнитният заряд, който задържа мисли, чувства и емоции, се освобождава. Това позволява на човека да усеща живота, тялото и отношенията си с яснота и лекота, както и да се лекуват болки и блокажи в тялото.

Лилия проктикува и Mindfulness – метод, който прилага при деца. Целта е те да знаят как да се справят в определени ситуации, които са им трудни и ги натоварват психически, да са по-уверени в себе си. „Доразвиването на тези качества у децата става с детски игрови методи“, уточнява дамата.

Основния си проект Лилия Оверман е нарекла „Queens and Kings Academy“ и е посветен на жените и децата. Кралици – като самочувствие и реализация в живота. Всяка жена да осъзнае нейното истинско място и мисия, след това може да промени много неща, обяснява Лилия.

Когато жената знае какво точно иска, какви ценности притежава, какви са нейните цели и в каква посока иска да върви, си избира и най-подходящия партньор. Но когато е в емоционална зависимост от един мъж, тя не е на себе си и не живее живота, който би искала, допълва Лилия.

Kings, или кралете, са всъщност децата. „Когато жената не е достатъчно силна и не осъзнае собствената си роля на майка и пример за децата си, те също не се развиват по оптималния начин“, казва дамата.

Говорила е на много конгреси, симпозиуми в Германия. Миналата година е получила награда като лектор по темата „Силни родители – силни деца“. „На един женски конгрес почти цялата аудитория се разплака, когато говорих за това, жената да се измъкне от зависимости и да вземе живота в ръцете си“, вълнува се Лилия.

„Корона кризата много ми помогна да се върна към българските си корени“, споделя тя. В Мюнстер има много българи, студенти. Има българско училище и Лилия се включва в една от организациите – „Малката България“. По време на пандемията тя води онлайн курсове и на български – за здравето на жената. „Във фейсбук групата ми „Ти си кралицата – освободи се от малоценността и съмненията в себе си“ всеки е добре дошъл“, казва Лилия.

Покрай работата си с българската аудитория, Лилия влиза в дамски бизнес кръгове. Запознава се с много впечатляваща дама – единствената бариста на чай в България. „Тя не желае да споменавам името ѝ“, казва Лилия. Двете създават „Queen’s Tea“ („Чай за кралици“) на марката Magnificent Me. Той е съставен от най-различни български билки, плодове и цветя, за поддържане на женската енергия и на всички процеси в женското тяло.

„Много от жените, които не „живеят себе си“, имат и здравословни проблеми. Германките са във възторг от този чай и от това докосване до еко продуктите от българската земя, за които те са чували много“, казва дамата.

Оказва се, че много германци от цялата страна имат желание да се преселят в България и молят Лилия да ги учи на български език. „За 10 часа вече знаеха да четат, да пишат, можеха да водят малки разговори и диалози, да си поръчат нещо в заведение, да се оправят в магазин… Бях много горда с тази група и продължих с уроците“, споделя дамата. Успехът я окуражава и тя решава да направи мост между България и Германия. Продължава с курсовете по български за германци, помага и на българи, решили да се установят в Германия.

„Да се омъжа за германец? Никога, абсурд!“, е казвала Лилия на близките си, преди да срещне Ралф Оверман. „Между нас се получи голяма симбиоза – на случки, на преживявания, на мисли. Оженихме се през 2006-та и през август празнувахме 16 години от сватбата“, споделя Лилия. Дъщеря им Стела е на 10 години и много обича да ходи при баба си и дядо си в България.

„Ралф още преди 10 години искаше да започнем целенасочено да се подготвяме да живеем в България. Да си купим къща, да се устроим. Но аз тогава бях против. Казах, че няма да започвам още веднъж от начало“, споделя дамата.

„На мъжа ми много му харесва в България – казва Лилия. – Обича да е при родителите ми, които преди 8 години се изнесоха от Пловдив в Белащица, на чист въздух и спокойствие. Миналата година бяхме при наши роднини в Стрелча, после в Копривщица. Но Пловдив си остава моят град. Израснала съм в най-старата му централна част. Но сърцето все ме тегли към морето, затова планирам един женски ретрейт през 2023 г. там.“

„Напоследък се засили желанието ми да се върна за постоянно – споделя Лилия. – Искам да отворя един център в България, който е за всички и където да има различни курсове за семейства и деца, където хората да се насочват да бъдат себе си, да са щастливи и здрави. Защото България го заслужава.“