Според проф. Ана Радунчева змийското светилище е част от цяла мрежа от над 250 подобни култови комплекси, пръснати в Родопите.

Боряна Антимова

Древният култов град край Сърница, който предизвика изключителен обществен интерес при откриването му през 2016 г., датира от 20 хиляди години преди Христа, показват резултатите от изследванията на археолози, специалисти по древна история.

На скалния комплекс, приличащ на древен град, се натъкват случайно група журналисти край село Сърница, Хасковско. „Бяхме тръгнали с двама колеги към Орлови скали, за да направим снимки на изсечените там човешки профили с дрон, но се объркахме в гората – разказва Паулина Михова. – На едно място видяхме да стърчи острият връх на скала. Изненадата ни беше пълна, когато дронът на Иван Мануилов ни разкри величествена гледка – цял комплекс, изсечен в скалите.“

Най-добра видимост към него има единствено от въздуха. Градът има ясно изразен портал със стълбище, което води към него. Има и изсечени в скалата ниши – белег за светилище. От двете страни на портала има високи кули, сечени в скалата, които наподобяват увила се змия и завършват със змийски глави. Целият комплекс е дълъг около 900 метра, като порталът е разположен близо до центъра, по дължината на скалата, разказват още участниците в експедицията.

Снимките са изпратени на праисторици в София, които определят находката като нещо изключително и с международно значение за археологията и праисторията.

„Местните пастири разказват, че преди години са водили стадата си на сянка под скалата. Видимостта от подножието на скалите е съвсем различна и отдолу не могат да бъдат забелязани сечените в скалата змийски глави – казва журналистът Живко Тенев, участвал в експедицията. – Единственото нещо, за което може да се твърди със сигурност е, че това място е много по-старо от Мачу Пикчу, с който започнаха да го сравняват. Тук може да се говори за цивилизация отпреди времето на траките, или за период от около 20 хиляди години преди Христа.“

Известно е, че Мачу Пикчу или както още го наричат „Изгубеният град на инките” е построен през XV век. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел Пачакути, приблизително към 1 440 година, тоест век преди неговата империя да бъде унищожена от испанците през 1 532 г.

Има обаче и други сходни неща. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Също така малко хора са живели и на Дикилиташ и най-вероятно това е бил елитът на върховните жреци, казва още Живко Тенев.

Той допълва, че в близост до Дикилиташ се намира светилището Доган кая, където бяха открити изсечени човешки профили.

Археолозите ст. н.с. I ст. д.и.н. проф. Ана Радунчева и д-р Стефанка Иванова от Националния археологичен институт към БАН идентифицираха мястото като скално светилище.

Проф. Ана Радунчева, специалист по праистория, е единственият български археолог, включен в екипа на международна изследователска експедиция, който изследва следите, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища Белинташ, Татул и Харман Кая. В експедицията участват геологът проф. Робърт Шох, археоастрономът Робърт Бовал от НАСА и астрофизикът Томас Брофи.

Наподобяващите змии фигури в скалите над село Сърница категорично са дело на човешка ръка, а не природен феномен, заявява проф. Радунчева. Змийските фигури образуват нещо като предпазен пръстен срещу непосветените. Обществото на тези хора е било дуално – имало е нещо като светска власт, но истинските управници са били жреците.

Змийското светилище е част от цяла мрежа от над 250 подобни култови комплекса, пръснати в Родопите. Аналози на изсечените в скалите фигури проф. Радунчева вижда в артефактите в Антиохия в Мала Азия. Там също са били открити змийски фигури в различни изображения – женска фигура с глава на змия, както и огромно влечуго на трон. Подобни светилища има в Италия, в Испания, въобще по цялото Средиземноморие.

Хората, създали този култов комплекс, принадлежат към високоразвито общество, казва проф. Радунчева. Според нея през 2000 години небесната сфера се променя и създателите на “Змийския храмов комплекс” са последвали звездите. Така през определен период те се преселват. Идват от Мала Азия, после, след 2 хилядолетия, отново мигрират на юг, през Гърция към Египет и отново към Мала Азия, убедена е проф. Радунчева.

Става въпрос за високоразвито общество от мигрираща раса, която следва очертанията на звездното небе. Били са и изключително добри мореплаватели, казва още проф. Радунчева. За това свидетелстват светилищата на почти всички острови в Средиземно море.

Според нейната теория древните високоразвити мигранти са се омесили с местното население. По-късно тези територии са населявани от траките, които използват някои от светилищата. В по-късна епоха по тези места са изградени християнски църкви. Местата на светилищата не са били удобни за живеене, но са били стратегически във военно отношение и по много от тях са издигнати наблюдателни пунктове и бойни крепости.

Проф. Радунчева е категорична, че змийският древен комплекс е археологическа ценност от световна величина и има туристически потенциал, сравним с този на Стоунхендж във Великобритания.

Интересно ще бъде да се разбере дали съсловието на жреците –  висшата класа по онова време – да е живяло в град, намиращ се в близост до светилището. Дали Дикилиташ е този град, ще установят археолозите, на които предстои много тежка и рискова работа в района, тъй като достъпът до него е изключително труден.

Един различен поглед към древните светилища, обвити в мистика и предизвикателство и за уфолозите: