Темата за кариерното развитие на хората с различни  увреждания е силно актуална както за самите тях, така и за обществото и бизнеса в България. Кариерното ориентиране се случва още в ранна училищна възраст, продължава до завършването на учениците и има за основна цел тяхната успешна социална реализация в обществото, както и материална независимост, която дава възможност за самостоятелен живот. Когато става дума за младежи без нарушения, училищните планове и бюрата по труда дават най-разнообразни възможности както за тяхната реализация, осигуряване на възможност за избор между много варианти, професионално ориентиране. Консултирането се извършва чрез информация и съвети, в съответствие с условията и възможностите на пазара на труда, изискванията на професията и интересите на личността.

Не така стои въпросът при хората с нарушения. Техните интереси и бъдещи възможности зависят от изградените им умения за справяне в различни области, които биха се превърнали във възможност за  професионален избор. По-специфични са методите и средствата за тяхната специална подготовка, както и консултирането, от което имат нужда.

          Кариерното развитие е процес, който се разгръща в рамките на целия живот на човека. Той обхваща професиите, видовете работа и дейностите, както и заниманията през свободното време, които съответното лице си избира. Личните решения, взимани в рамките на този процес, са повлияни от семейната среда, семейното и училищно възпитание, религиозната ориентация и други социални фактори, каквито са в случая различните видове нарушения и инвалидност на хората в нашето общество.
          От началото на 80-те години думата кариера (career) започва да се използва вместо професия (vocation или occupation) тъй като се смята, че тя обозначава по-всеобхватна концепция за кариерното развитие на индивида.
         От икономическа гледна точка кариерата представлява последователността от заеманите длъжности и резултатите, които човек показва в рамките на обучението в училище или в университет и професионалното си израстване.
Що се отнася до процеса на кариерно развитие, то той се дефинира като взаимодействието между психологически, социологически, икономически, физически фактори и фактори на случайността, които оформят последователността на отделните длъжности, професии или кариери, с които лицето се занимава в рамките на своя жизнен път.
Кариерното развитие е основен елемент от развитието на човека. То обхваща целия жизнен цикъл на индивида и оказва влияние върху личността като цяло. Кариерното развитие включва концепцията на лицето за собственото му “аз”, семейният му живот, както и аспектите на околната и културна среда.

        Кариерното развитие се определя и като непрестанен процес на учене, следване на някои гъвкави стъпки, свързани със себеоткриването, проучване на възможности за работа, взимане на решения и определяне на цел. Тук е важно да се отбележи, че въпросът при хората с увреждания далеч не стои толкова просто и съвсем не е техен избор или възможност.
        Създаването на тези модели се базира на съществуващите различни групи теории за кариерно развитие. Основната разлика между тях е в начина, по който разглеждат кариерното развитие и факторите, които влияят при избора на кариера.

          Съществуват редица неправителствени организации, проекти, занимания по интереси в училище и най-разнообразни дейности, организирани от бюрото по труда, които целят насочването на младежите, а и хората от всякаква възраст към избор на кариера според интересите и образованието им, както и възможности за обучения с цел преквалификация. По отношение на организацията и предлаганите дейности от официалната за страната институция в тази сфера – Бюро по труда, предлаганите услуги са:

• предоставяне на актуална информация относно обявените незаети работни позиции;
• информация относно програмите и обвързаните с тях мерки по заетост и обучение;
• съдействие при информирането и наемането на работа;
• професионални консултации, осведомяване и насочване;
• професионални и мотивационни обучения;
• причисляване към определени програми и мерки по заетост;
• стипендии при обучения по придобиването на различни професионални квалификации.( https://www.az.government.bg/)

          До тук се доказа наличието на възможности за кариерно развитие и консултиране на лицата, желаещи да намерят работа, да бъдат ориентирани в подходяща професия или обучавани в такава.

         Тази статия цели да даде отговор на въпросите: А какво се предлага на пазара на труда за хората с увреждания? Кой подготвя тях за кариерно развитие и организация на работния процес, особено в условията на вече съществуващото приобщаващо образование и липсата на помощните училища? Кои са най-подходящите професии за тях според нарушението, което имат? Какво гласи законовата разпоредба за работодателите и какви са статистическите данни, показващи моментната ситуация?

         В страните от Европейския съюз отдавна се прилагат различни дейности, свързани с растеж, създаване на работни места, социално равенство и приобщаване, като целят да догонят нуждите на социално-икономическите промени и успешно интегриране на пазара на труда. Повишаващото се ниво на безработица, особено сред младежите, а най-вече и сред тези с различни нарушения трябва да се превърне в една от най-важните задачи, тъй като „реформата на професионалните квалификации е от съществено значение за постигане на политическата цел за повишаване на стандартите“ (Св. Недева, Ч.Сотиров, 2017)

         В момента в България, законово и административно, въпросът стои така:

Представителите на бизнеса в България, които разполагат с персонал от 50-99 служители, по Закон за хората с увреждания и правилникът за изпълнението му, трябва да имат поне един служител с трайно увреждане, извън позициите, предвидени за трудоустрояване. За фирмите със 100 и над 100 служители, квотата за работните места е 2% от общия брой. „Ако мястото остане празно, работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30% от минималната заплата. Дори в такъв случай обаче вноската не отменя задължението за наемане на хора с трайни увреждания, пише в правилника за прилагане на закона.“ (в. Сега, 2019г.)

         От друга страна, представителите на различни фирми у нас, които са пряко засегнати от изискването на закона, нямат достъп до ТЕЛК регистрите, а честа практика е хората с различни нарушения да скриват своето ТЕЛК  решение, когато това е възможно.

        По този начин се откроява ясно пропастта между хората с увреждания и работодателите. Данните сочат, че чрез бюрата по труда, за една година, едва 6 000 човека с трайни увреждания успяват да си намерят работа. Това се превръща в сериозен проблем както за работодателите, поради немалките суми, които плащат като глоба за липса на наети лица от тази категория, така и за лицата с трайни нарушения. Пределно ясно е, че намирането на работа и възможността за професионална реализация са ключови за повишаването на качеството на живот за хората с увреждания, което от своя страна е и основна цел на Закона за интеграция. От друга страна за икономическото състояние на една държава е много по-добре да получава данък от човека, който работи, за сметка на сумите за социално подпомагане и безработица, които трябва да дава.

        За кариерното развитие на лицата с увреждания до скоро се грижеха помощните и специалните училища. Въпреки това, макар и с възможност за тяхната подготовка, професиите, в които можеха да се реализират те бяха с възможност за полагане на нискоквалифициран труд. Също така, поради изолацията им от обществото чрез обучението им в тези училища, информацията за техните умения и способности категорично не се разпространява. Така например, един зрително затруднен човек, поради напредъка в технологиите има много добра възможност за реализация в професионален план, но в обществото съществува мит, че те най-често стават музиканти, което е много далеч от истината. В момента, в условията на приобщаващо образование, когато все повече лица с увреждания се обучават в общообразователните училища, за подготовка за професионална реализация  не говори и не се грижи никой.

Темата е изключително важна, тъй като засяга въпросите за социалното включване на хората с нарушения, както и повишаването на стандарта им на живот.