Младата учителка приютява деца от крайно бедни семейства, като им създава уют и по-добър шанс за развитие и реализация.

Преди 5 години случайността дава шанс на десет деца в неравностойно положение да получат топъл дом, уют и грижа и една втора всеотдайна майка. Една 28-годишна търновка променя завинаги не само своя живот, но и този на десет свои ученици.

Завършилата философия във Великотърновския университет Мариана Пенчева работи в издателство, но мечтае да стане учителка. През 2009-2019 г. тя напразно кандидатства за учителско място, но никъде не я приемат, защото няма педагогически стаж. На 13 септември 2010 г. обаче директорката на ОУ „Васил Априлов“ в дряновското село Гостилица й съобщава, че се е освободило едно място. Пита я пита все още ли иска да работи като учителка и тя приема с радост.

Училището е със седмичен пансион за деца в неравностойно положение. Мариана остава от понеделник до петък в селото и живее в къщата на баба си и дядо си, за да прекарва повече време със своите питомци. „Имах право да преподавам философия, но съм се занимавала и с история, английски и компютри и първоначално директорката ме назначи като лектор по тези предмети“, казва Мариана. После работи като възпитател и заместник-директор на училището.

„Когато ме прие, директорката ми каза: „Ами децата ни не са много добри. Нямат пари за облекло и много други неща“. А аз казах, че за мен изобщо няма значение какво имат и какво нямат. Щом съм попаднала там, значи е трябвало да съм там и да помогна на тези деца“, казва младата учителка.

Децата са от многодетни или по-бедни семейства, някои с един родител. „От пръв поглед те предизвикват милост и съчувствие у всеки, който ги види, – казва Мариана, – но когато ги опознаеш, виждаш, че са силни. За краткия си живот са преживели много повече неща от децата от едно нормално семейство с майка и баща. Аз заобичах техния силен дух, тяхното свободолюбие и пожелах много силно да им помогна по всякакъв начин, да подобря възможностите им за равен шанс с останалите деца…“

Младата учителка започва с много ентусиазъм да работи с децата. Посвещава им изцяло времето си. Организира най-различни извънкласни дейности. Въвежда и менторска програма, насочена за подкрепа на проблемни деца. В нея всеки учител е ментор на едно или две деца с проблемно поведение. „Програмата допринесе за тяхната реализация и мога да кажа, че детето, на което първо бях ментор – Христо Иванов, сега вече е образователен медиатор в едно училище в Габрово“, казва с гордост младата учителка.

През 2014 г. ръководството на училището полага много усилия, за да го спаси. „То беше с 65 деца, но заради оптимизиране на училищната мрежа кметът на община Дряново реши, че трябва да го затвори“, казва учителката.

Тя не може да се примири с мисълта, че когато децата се пръснат и се върнат в предишната си среда, там няма да им бъде осигурен равен шанс за развитие. Тогава решава да спаси поне 10 от тях. Така 28-годишната учителка поема доброволно грижата за тях, прибира ги при себе си, в апартамента си във Велико Търново, успява да ги запише в  училища в старата столица. Само благодарение на нея децата получават шанса да бъдат като всички останали.

Голямото Марианино семейство сега е един кът на топлина и обич, където по възрожденски се възпитава чрез положителен пример и доброта. Мариана развива талантите и сбъдва мечтите на едни бъдещи танцьори, художници, певци, готвачи, юристи. И преди всичко изгражда от тях достойни Хора. Добри същества, които след време ще претворят в живота нейната вяра, че всеки човек на планетата заслужава щастливо детство и добро бъдеще.

„Най-малките деца бяха във II клас, а най-големите – в VII. Децата си имат родители, не съм ги осиновила, не съм приемен родител. Аз съм просто техният учител, който пожела да им помогне, за да си завършат образованието, да станат достойни и добри хора и да помагат за развитието на България. С майките им решихме, че така ще е по-добре за тях“, споделя младата дама.

В апартамента на Мариана във Велико Търново всичко е подредено така, че да има лично пространство за всяко дете. Има двойни легла, бюро и гардероб за всеки. Ангажиментите по дома са разпределени между всички – чистене, готвене, пране. Всеки помага на другия. Но как се изхранват и отглеждат десет деца с една учителска заплата?

„В грижата за тях не съм сама – казва Мариана. – Помагат ми страшно много хора – моите роднини, приятели и познати, които бяха вдъхновени от каузата ми да спася тези деца. Казах: „Искам нещо да направя за децата, да им помогна по някакъв начин. Знам, че има много голяма вероятност, ако се приберат по къщите, да им се наложи да прекъснат училище и да работят, защото са от многодетни семейства и няма кой да издържа по-малките им братя и сестри. А моите хора ми казаха: „Мариана, щом си решила да гледаш деца, хубаво. Ние ще ти помогнем кой с каквото може“.

Набавяха книги, вещи, дрехи, обувки, учебници, храна. И днес продължават да осигуряват всичко необходимо за живота им. Сега трите ми най-големи деца са пета година и ще са абитуриенти през май. Ще имаме голям празник.“

„Започнахме да се занимаваме с различни извънкласни дейности като народни танци, театър, литературни вечери, приложни изкуства. Когато видях, че децата обичат да се развиват в тази сфера и са артистични, започнах да развивам техните заложби“, казва учителката.

В дома си Мариана живее със сестра си Силвия. „Тя много ми помагаше в грижата за децата. Винаги ме е подкрепяла. Завършила е също философия като мен и е един от най-близките хора в живота ми, на когото много разчитам“, споделя Мариана. Голямото й „шарено“ семейство вече е с 9 деца, защото едното от момиченцата прекъсва училище и напуска дома й, тъй като трябва да се грижи за болната си от диабет сестра.

„Не съм се отказала от идеята някой ден да имам съпруг, да си родя деца. Аз съм от хората, които вярват, че може с личния си пример и с това, което правим, да променяме света към по-добро – казва младата търновка. – Това, което правя в момента, ще се отрази на поколения напред. И на този етап реших, че е по-добре да помогна на тези деца. Всичко трябва да се случва на добра воля. Много пъти за много хора и по много начини правя каквото мога, защото ми харесва да помагам. Аз съм много щастлива, когато видя, че някой друг е щастлив.“

Тя е успяла да събере и запази около себе си цяла армия от свои последователи, които вярват в каузата й. „Близки сме си с тях и с децата, събираме се по различни поводи. Продължихме да се занимаваме с танци, с изкуство, с театър. Ходим по фестивали, печелим награди – вълнува се дамата. – Надявам се моите деца да се грижат и в бъдеще един за друг, да запазят приятелството си. Искаме един ден, когато вече са зрели хора, да върнат жеста, като помагат на други деца в нужда.“ Тяхната обща мечта е един ден да отворят отново училището в Гостилица и да дадат шанс на други талантливи деца.

Самата Мариана продължава да учи и да се развива. Вече е с две магистратури по философия и право и преквалификация по психология. Предстои й защита на докторска степен по философия, тъй като и днес много си обича тази наука.

„Във времето исках да се квалифицирам, защото човек трябва първо да развива себе си, за да е полезен на другите – убедена е Мариана. – Много съм дововолна от преподавателите ми във Великотърновския университет. Много неща съм научила и ми харесва да се занимавам с образование и наука. С времето открих, че моето призвание е да бъда учител. Аз съм учител по дух, по душа. Така че всичко, което правя, е свързано с това да бъда добър учител, да мога да помагам на децата да израстват, да намират своята реализация.“

„Учителката по дух“ продължава да поддържа връзка със своите бивши ученици и да им помага. Някои от тях вече имат деца, други са в чужбина. През лятото е записала с гордост една своя ученичка във Великотърновския университет.

„Помогнах й да кандидатства, минахме и през кариерно ориентиране и съм щастлива, че вече имам и първия си студент. Христина Георгиева ще следва начална и предучилищна педагогика с английски“, споделя с вълнение Мариана.

Тя е горда, че Христина е взела пример от своята учителка, че я е вдъхновила да учи деца. Мариана още пази мили спомени от онези романтични първи учителски години в Гостилица и Велико Търново. Скътала е купчини писма, рисунки, подаръци, изработени от нейните ученици.

„Харесва ми рубриката „Променяме България“ – казва младата българка. – Харесва ми, че с примера си вдъхновявам хората, защото виждам как се променят като виждат какво правя и сами пожелават да помагат, отвътре им идва. Заобиколена съм от много позитивни, добронамерени хора, които дават всичко от себе си за нас.

С екипа на „Сдружение Азбукари“, на които съм много благодарна за подкрепата, ни свързаха наши общи приятели от Клуба по народни танци „Витоша“ в София. Неговият художествен ръководител Радослав Тодоров и хората около него много ни помагат. Даже последните им два годишни концерта в Борисовата градина бяха с благотворителна цел – да се съберат средства за моите деца.

Бях на тазгодишния концерт на 21 септември, децата танцуваха. Толкова развълнувана отдавна не съм била, сред толкова хора, които ни обичат, и енергията се усещаше в цялата Борисова градина.“ „Децата в неравностойно положение са на всички нас и сме задължени да им помагаме – категорична е Мариана. – Моето семейство е такова, от учители, и моето възпитание е такова, че не мога да бъда безучастна към съдбата на тези деца, независимо, че не съм ги родила.

В момента ние сме един мост към бъдещето и от нас зависи какво ще направим и на какво ще научим децата във време, в което ценностите доста се промениха, меко казано. Но това, което правим всички заедно с децата, ми дава надежда, че в България може и да има много проблеми, но има и много хора с добри сърца, които искат да направят нещо за по-добро. И заедно променяме България.“