Кой малчуган не се увлича от легенди за яростни битки, храбри войни и могъщи владетели? 10 велики места в България, възпитаващи в родолюбие.

Зорница Иванова*

Кое дете не обича да пътува назад във времето? Кой малчуган не се увлича от истории за яростни битки, храбри воини и могъщи владетели? Тук, в България, тези завладяващи истории не са измислица, а са част от историята на страната.

Тези 10 велики места в България ще дадат възможност на всяко дете, а и на всеки възрастен, да надникне в славното минало на страната ни и да се гордее с богатото си историческо наследство. Кога, ако не през лятото можете да прекарате малко време с децата си, което да е и полезно, и приятно.

Крепостта “Царевец”, Велико Търново

Крепостта “Царевец” е един от най-посещаваните туристически обекти в България. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м. и висока над 10 м. Днес са възстановени пътят към Главния вход с големия портал, внушителните стени на крепостта и бойните кули.

В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс – няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои.

На самия връх на “Царевец” се намира Патриаршеската църква, която впечатлява не само с мащаба си, но и с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство.

Разкопките на “Царевец” разкриват основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и 4 градски манастира. Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения от периода на Втората българска държава.

Сред владетелите, ръководили държавата от “Царевец”, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.

След залез слънце, Крепостта “Царевец” оживява чрез аудиовизуалния спектакъл „Звук и светлина”, който посредством цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери представя моменти от българската история.

Етъра (Габрово)

Това е първият по рода си етнографски музей на открито. В музея са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода и къщи със занаятчийски работилници.

Музейната експозиция разкрива архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането – втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в.

От няколко години в музея има и детски кът, в който децата могат да се запознаят с родните традиции и да се обучат на различни занаяти.

Археологически парк “Тополница” (край с. Чавдар)

Арехеологическият парк “Тополница” се намира в местността “Св. Петка”. В него са създадени жилищни сгради, изградени по образ на намерените останки от раннонеолитно селище, датиращо от преди 7000 години.

В парка има работилници за каменни оръдия и керамични съдове, както и за обработване на кожи. Паркът разполага и с просторна изложбена зала.

На любителите на автентичните изживявания се предлага възможността за нощувка в неолитните жилища.

Древно българско селище Фанагория (Варна)

Древното българско селище Фанагория е копие на древен български боен стан от 6-8 век. В селището има дървени защитни стени с бойни кули, обзаведени юрти, действащи занаятчийски работилници, възстановени старинни костюми, въоръжение, битови предмети и обзавеждане. Оформен е площад с капище, ханска и шаманска юрти, стрелбище и трибуна за зрителите.

На посетителите се предлагат посещение на юртите и на занаятчийския център, разходка с кон и стрелба с лък.

Цари Мали Град или Хълмът на Св. Спас (с. Белчин)

Хълмът “Св. Спас” и връх “Св. Иван” са по билото на Верила планина. До тях се достига от изходните пунктове при с. Белчин и хижа “Белчин” по няколко изградени еко пътеки в района.

Хълмът е неизменна част от вековната история на района. С него са свързани легендите за голямо старинно селище, известно като „Цари Mали Град“, което се предполага, че означава „Малък Цариград“. Там до ХIХ век все още са били частично запазени белите каменни стени и кули на крепост. Те напомняли на местното население за Цариград.

Археологическите проучвания на хълма „Св. Спас“ разкриват останките от римска крепост с военно-охранителни функции, която в късния си етап се превръща в укрепено селище.

Посетителите на Цари Мали Град могат да посетят експозициите, в които са представени вещи от ежедневието на местното цивилно население от римско време, както и предмети, свързани с военното минало на крепостта.

Сред изложените находки са животновъден инвентар – подкови, петали, звънци, нашийници. Представена е реконструкция на ежедневното облекло на местното население, както и богата колекция от накити – фибули, пръстени, гривни, копчета, обеци и огърлици.

Монетите са най-многобройните находки от обекта. Колекцията включва монети от почти всички известни императори и различни номинали. Един от изключителните експонати в тази сбирка е бронзова монета-минима на императрица Гала Плацидия.

Военната експозиция предлага богата колекция от върхове на стрели, ножове и бойни топки. Направена е възстановка на войн с пълно бойно снаряжение – шлем, щит, меч и копие, както и действащи възстановки на обсадна техника.

Крепостта Мезек (с. Мезек, край Свиленград)

Там се намира част от средновековна византийска крепост от края на ХІ в. Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите.

Крепостта “Мезек” е била гранична стражева крепост – охранявала е територии между реките Марица и Арда. Построена е по времето на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117 г.) и е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в.

Разкопките около крепостта разкриват, че в нея е кипял активен живот — открити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси, както и многобройни железни върхове на стрели, шпори и конски подкови от ежедневието на войниците от гарнизона. Открити са и каменни мелници, метални инструменти и други подобни предмети, които са били използвани в бита на обикновеното население.

Античен театър (Пловдив)

Той е разположен в Стария град. Построен в началото на II в.н.е., по времето на император Траян (98 – 117), той е един от най-добре запазените антични театри в света.

Зрителската му част (театронът) е амфитеатрална и разделена на два ранга, всеки състоящ се от 14 реда седалки, издялани от мрамор. Седалките са разделени на сектори от спускащите се към сцената стълбища. Двата ранга са разделени с широка хоризонтална пътека (диазома).

Откъм страната на сцената се издига двуетажна постройка, наречена скене (съблекалня за актьорите), със странични крила. Открити са надписи и изящни статуи, които сега са включени в архитектурата на сградата. Античният театър побирал от 5 до 7 хиляди зрители.

Голяма част от постройката е разрушена в края на IV век от пожар или земетресение, след което останали 20 от общо 28 реда на амфитеатралния театрон. Тъй като скенето е било срутено до основи, то е било реставрирано след обстойни археологически проучвания.

Днес Античният театър е адаптиран към съвременния културен живот на Пловдив и побира около пет хиляди зрители.

Античният стадион (Пловдив)

Построен е по модел на Делфийския стадион – в света са запазени само 12 такива. Дълъг е близо 240 м, досега е експониран северният му край и сектор от крепостната стена от II – IV век. В миналото тук са се провеждали спортни състезания, както и гладиаторски борби и борби с животни – прочутите Питийски, Александрийски и Кендрезийски игри.

При централния вход на стадиона са намерени са останки от хидравличен часовник. Паметна плоча показва пренощуването тук на олимпийския огън на път от Атина за Москва през 1980 г. Съоръжението е побирало до 30 000 зрители, някои от които са идвали специално, за да присъстват на игрите във Филипопол.

Крепостта “Баба Вида” (Видин)

Крепостта “Баба Вида” (също наричана “Бабини Видини Кули”) е единствената напълно запазена средновековна крепост в България, играла едновременно две роли – защитна и на владетелски замък. Намира се в североизточната част на град Видин, а името й и идва от народна легенда.

Видинската крепост е най-значимото укрепление в цяла Северозападна България през Второто българско царство. По времето на цар Иван Срацимир тя е разширена и подобрена. Той я използва като замък и строи много вътрешни кули и стени. Днешния вид на крепостта наподобява облика, който е имала по онова време.

Пред Османското владичество Баба Вида е била важно отбранително съоръжение с казармено помещение и изградени бойници. Турците са я наричали “Девствената крепост”, защото никога не е превземана. От края на XVIII век се използва като оръжеен и хранителен склад. Изпълнявала е и ролята на затвор.

Днес “Баба Вида” е туристическа забележителност и крепост-музей. В нея могат да се видят много находки, показващи историята на предците ни. Крепостта е реставрирана и обновена, като естественото й състояние е напълно запазено.

Шуменската крепост

Шуменската крепост се издига на 3 км. западно от град Шумен. Там през V–II в. пр. Хр. траките издигат първите укрепени поселения. В периода II–IV в. крепостта охранява важни римски пътища. През V–VI в. тя е притежание на византийците и брани подстъпите към Стара планина. През късното средновековие (XII–XIV в.) Шуменската крепост се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство.

Превзета от Али паша през 1388 г., крепостта просъществува и в началния период на Османското робство. През 1444 г., при сблъсъка на кръстоносците, водени от Владислав III Ягело с турския гарнизон, тя е разрушена и опожарена.

Днес Шуменската крепост е музей на открито и е най-голямата историческа забележителност на гр. Шумен.

***

Надявам се, че тези дестинации са ви вдъхновили и че ще имате възможност да ги посетите задно с децата си в скоро време, а информациите ще ви помогната да се превърната в екскурзоводи на своите наследници. Желая ви вълнуващо пътуване в славното минало на България!

*Зорница Иванова е майка на две двуезични деца, горда българка и създател на проекта “Детство Мое”. Чрез него тя иска да помогне на българските родители по света да възпитат у децата си обич към българските език и култура.

След 12 години живот в САЩ Зорница се върна от Чикаго заедно със съпруга си американец и двете си деца и днес семейството живее в София.

Те много пътуват, за да запознават децата си, доскоро живели в САЩ, с красотите на България. Тук Зорница издаде детската книжка „Мая и концертът на талантите“, с която спечели наградата „Южна пролет“.