С повишена производителност, високи технологии при по-строга дисциплина можем да построим един нов свят, казва визионерът.

Инж. Йордан Иванов е визионер, който гледа с десетки години напред в бъдещето. Проектът му за енергийно независими селища е истинска революция в представите за нов начин на организация и живот на хората. Базира се на колективен начин на производство и разпределение на електроенергия, топлина, храни и вода, който ще вдигне на качествено ново ниво стандарта на живот на българите.

По образование е инженер със специалност радиотехника. Завършил е Техническия университет (по негово време наречен Политехниката) през 1959 г.

В самото начало на кариерата си попада в дозиметричния отдел на експерименталния реактор ИРТ 2000, който започва да функционира през 1961 г. на 8-ми километър в София. Работи там 32 години. Попада в отдела за автоматизация на ядрения екперимент. Там трупа знания от ядрените физици. От 26 години е пенсионер и твърди, че е натрупал достатъчно голям обем от знания по възобновяемите източници на енергия, което му позволява да разработи революционния си проект за енергийно независими селища.

От 7 години се занимава самостоятелно с космически модели и твърди, че знае „къде се е скрила антиматерията и други космологични неща, които модерната физика не може да обясни“.

-Господин Иванов, Вие предлагате една революционна форма за производство и ползване на енергия и топлина от възобновяеми източници на енергия – енергийно независимите селища. Разкажете за проекта.

-Натрупал съм голям обем знания за възобновяеми източници и работя върху една нова форма на тяхното приложение в икономиката, която е много различна от сега възприетата. Но преди да представя проекта си, искам да внеса пояснения относно грешките, които допускат хората, които произведжат енергия от възобновяеми източници.

През 2004 г. от Европейския съюз беше спусната една директива за квоти на енергия, произведена на годишна база в енергийния микс на всяка страна. Числото, което трябваше да се достигне, беше 17 %. Тогава масово се започна строителство на фотоволтаични централи с панели, изпълнени на основата на кристален или на аморфен силиций. Панелите бяха закрепени неподвижно.

Това лиши тези големи фотоволнаични полета от възможността да произвеждат с около 30 до 40 % повече енергия. Когато слънцето бъде следено по две оси – вертикална и хоризонтална, това увеличава добива на енергия с 30 до 40 %. Създаде се впечатление, че това са възобновяемите източници на енергия (ВЕИ). Така се роди една голяма група отрицатели на ВЕИ, които твърдяха, че ВЕИ не могат да задоволят изцяло нуждите на икономиката от енергия. Но това не е така. Съществуват и други типове фотоволтаика.

-Какви са те?

-Когато американците изведоха спътници, те ги снабдиха с фотоволтаика, с която те да се снабдяват с енергия. Фотоволтаиката беше от друг тип – изобретени от американците многослойни фотоволтаични клетки с елементи от 3 – 5 група от таблицата на Менделеев – галий, арсений, индий. Тези фотоволтаични клетки силно се различават като геометрия от употребените в обикновените силициеви панели клетки. Те са с площ около 1 кв. см. За да се извлече от тях енергия в максимално количество, е необходимо слънчевата светлина да бъде концентрирана върху такава малка площ. Концентрацията може да стигне до 1000 слънца, което налага принудително охлаждане. Така се създадоха комбинирани слънчеви колектори с концентратори – произвеждат едновременно ток и топлина.

-И с тези колектори може да се покрие изцяло необходимото количество електроенергия за страната?

-Нещо повече, имам изчисления, които показват, че от 1 кв. км площ, застлана с комбинирани слънчеви колектори с концентратори може да се извлече мощност между 24 и 26 MW, работеща непрекъснато и едновременно 40 MW топлинна мощност. Този резултат се получава с разравнителна изчислителна процедура, което дава възможност за сравнителни оценки с конвенционалните и атомни мощности. Докато за обикновените панели на силиций това число не надхвърля 14 MW.

Но колектори с концентратори използват и охладители, защото концентраторите силно нагряват клетките. Тяхната ефективност пада малко – от 40 отива на 30 %, но една клетка от тях с площ 1 кв. см може да извади 30 W, а една обикновена клетка на силиций без концентратор вади около 3 W, при това със 100 пъти по-голяма площ. Аз съм удивен от факта, че хора се хвърлиха така стремително да строят фотоволтаични централи на силициеви панели, без да бъдат разгледани възможностите да се използват фотоволтаични колектори с концентратори.

-Предложихте ли този новаторски метод на някого?

-Работата е там, че аз съм изолиран, живея от 10 години на село. Публикувам статии за това от 8 години, но във фейсбук. Имам 4 сайта и водя една група – „Метанова икономика“. Там изложих и визията си за енергийно независими селища (ЕНС). Но когато се появих с предложенията си за строителство на ЕНС, бях посрещнат много лошо от злостни отрицатели. Не знам защо е така.

Иначе нито един енергиен есперт не е говорил с мен с изключение на Иван Хиновски, който ме попита във ФАЙСБУК: „Ти, момче, знаеш ли какво искаш?“. Защото наистина това, което аз искам, е изключително радикално – да се построят ЕНС с фотоволтаика на базата на комбинирани колектори с концентратори, за да получаваме едновременно ток и топлина.

Може да се построи модерна, голяма селищна хладилна инсталация. Топлината, която се добива по този начин, може да се използва от хладилната инсталация и всички уреди, дори от хладилниците, не е необходимо да бъдат включвани към електрическата мрежа. Но това променя много производството на хладилниците и хладилните инсталации.

Основното обаче при строителството на такива ЕНС е инсталацията от локален тип да стане колективна собственост на жителите на селището. То ще може да произвежда храни с производствени средства, които отново ще са колективна собственост. Ще се изгради инсталация за производство на прясна вода, също собственост на селището. А това са най-важните дейности, които осигуряват живота.

Ако хората успешно са развили свое ЕНС, те стават вече независими. Не можеш вече да им вдигнеш цената на тока, водата и хляба, защото те са производителите на тези стоки. Както се казва, ще имат тези стоки безплатно с изключение на разходите за производство и поддържане, а те са много, много ниски. Каквото и да се случва, те ще имат с какво да се отопляват през зимата. И най-важното – през всяко време на годината ще имат прясна храна.

Непрекъснато чуваме хората да протестират, че купуват от магазините некачествени храни. Ами ето го решението – елате на село, живейте в ЕНС, ще си произвеждате сами храната, при това – качествена. С електричеството и топлината ще може да се поддържат микроферми за отглеждане на животни и парникови инсталации за целогодишно производство на плодове и зеленчуци.

Всички тези производства ще бъдат много силно автоматизирани и роботизирани. Например в един такъв парник ще има специален робот, управляван централно. При насаждения от домати например този робот приближава съответния корен, оглежда го, вижда, че има например 3-4 домата. Оглежда всичките домати и открива кой от тях е достатъчно червен и голям и като прецени, че е готов, със своята автоматична ръка го подхваща, с другата го отрязва от храста и го поставя в кошница. Когато тя се напълни, се изкарва навън за сортиране. В такива парници  може да се отглеждат всякакви зеленчуци.

-Какво се случва с хората, които живеят в едно такова селище?

-Живеят по правила, като предварително са се подписали, че ги приемат доброволно. Това е така нареченият обществен договор, който е създаден преди 2 века от философи, но той никога не успя да бъде наложен.

-Защо?

-Общественият договор е събирателно понятие. В него влизат конституция, закони и други документи на институции, партии, хора. Основна характеристика на Обществения договор е съгласие на всички въвлечени в условията на договора. Причината този обществен договор да не се наложи през годините е, че се появиха партии. Те не защитават обществения интерес, а интересите на партии. Такъв обществен договор не може да съществува на високо държавно ниво по принцип, но може да се прилага на ниво ЕНС, защото то е базирано на такъв договор.

-Как ще се управлява едно подобно селище?

-В това селище няма да има партии, но това няма да повлияе сериозно на административното устройство на държавата. И сега хората живеят на село и участват със земя в кооперации. Според проекта ми за ЕНС около един малък град, какъвто е Тетевен например, в  който живеят от 10 до 12 хиляди жители, и около него гравитират десетина ЕНС, ще има общо около 30-40 хиляди човека. Те ще избират един представител за Народното събрание, като ще осигуряват своя депутат битово и финансово, за да може да работи в Народното събрание. А то ще бъде разтоварено бюджетно и няма да харчи например по 100 хиляди лева за тоалента хартия на депутатите.

-Някои ще Ви упрекнат, че се връщате към комунизма по въпроса за разпределение на благата.

-Стивън Хокинг казваше, че богатството и неговото разпределение трябва да намери ново решение и без такова човечеството няма да помръдне напред. В такова ЕНС точно този проблем се решава. Всички жители на селището ще работят на едни и същи инсталации и производствени единици и ще са ангажирани в производството на ротационен принцип.

Например една седмица аз работя на управлението на някой парник, другата седмица отивам и натискам копчетата на локалната енергийна система. Тоест разделението на труда претърпява промяна, като тя започва още от самото селище и преминава в държавното устройство като отпадане на понятия като малък бизнес, среден бизнес, корпоративен бизнес. Просто се образува една нова група хора, които ще живеят един разкошен живот по тези правила. Ще бъдат несломим гръбнак на държава от нов тип. Което е много радикална промяна, защото така могат да живеят от 4 до 6 милиона българи.

-Това е направо революция, но ми напомня за кибуците в Израел, с препратка – връщане към социализма…

-Не е. Хората като четат това, ще казват: „Мръсен комунист, какви ми ги говориш?“. (Смее се). В Израел всеки кибук си има правила, а в България ще има едни и същи правила за всички 2400, примерно казано, ЕНС. Тоест постига се равен старт, равнопоставеност. Няма да има изравняване в жизнения стандарт, стрелката ще се отмести не надолу, там, където хората са бедни, а нагоре, където хората са задоволени.

Ще се запази и възможността на различните хора да станат по-богати. Но ще трябва всеки да измисли свой проект и да го предложи на вниманието на всичките членове на селището. Те ще се произнесат и ще кажат, например: „Да, много е полезно за всички ни“, а авторът на проекта не е длъжен да даде  цялата печалба от това производство на селището.

-Да уточним. Всички ще повишат жизнения си стандарт, но ако някой по-предприемчив и способен член на ЕНС реши да развива свой бизнес, ще има възможността да печели повече от другите?

-Точно така. По-дейните натури може да предложат някаква нова дейност, а селището да подсигури изпълнението ѝ – да създаде сграда, да монтира машини вътре, да започне някакво производство, като животновъдна ферма например. Някаква част от печалбата ще отива за селището, но главната ще си остане за него.

Това означава, че хората ще работят например 3 до 4 часа дневно благодарение на огромната автоматизация и роботизация на живота във всичките негови аспекти в селището, а в останалото време който иска, може да работи допълнително. Но най-важното е, че няма да има хора, които се тревожат, че са много бедни. В такова селище никой няма да гладува и хората ще могат да си позволят много неща, отпада представата за пенсионера. Възрастните хора ще получават заслужено уважение.

В такава организация на живот ще има много предимства за най-безпомощните. Хората с двигателни увреждания ще работят наравно с всички останали, просто няма да личи, че имат проблеми. Не е проблем човек в количка да натиска копчета на една ръка разстояние например.

Дечица, родени с малформации като церебрална парализа и други такива, стават деца на всичките 2000 хиляди жители на селището. Родителите ще бъдат подпомагани от селището.

-Как ще бъде решен въпросът със спортуването и забавленията?

-Ще има огромен парк от спортни съоръжения за всички. По този начин хората ще престанат да боледуват, ще бъдат здрави физически и духовно. Колкото до културния живот, хората в такова селище ще имат толкова много свободно време, че ще могат да ходят на театър, концерти. Ще кипи много интензивен духовен живот. Ще има центрове, в които децата ще могат да ходят и да получават технически познания, да се усъвършенстват.

Откога започва „потрошването“ на детските мозъчета – още от едногодишна възраст. Когато станат на 2-3 години, децата отиват на детски ясли и там гледачки им крещят и се държат лошо с тях. След това родителите се чудят какво става с детето. В едно ЕНС обаче всички ще работят 3 до 4 часа, а това означава повече свободно време за родителите да се занимават с дечицата. И да се събират на голями групи за забавление и опознаване на децата.

Втората част на интервюто: Инж. Йордан Иванов: Кога ще стигнем до етапа да живеем като човеци?