България не е обречена, защото и днес има образци на Човеци, които я вдъхновяват – за Стоицизъм, Борбеност и Добро

Детелина Денчева

„Боже, колко мъка има по този свят, Боже!”

За редица български поколения литературните образи на нашите класици  Бялата лястовица на Йовков и Белчо и Сивушка на Елин Пелин – бяха символи на Мъка, Надежда и Добро.  С тях израстнахме като ученици и зрели личности и  затова останаха дълбоко скътани в душите ни като същностни за нашата душевност.

След толкова „реформиране” и варварско издевателство над българската образователна система в годините на прехода, обаче,  днес не съм сигурна, че те се изучават и познават от нашите деца и внуци.

А символите са нещо голямо, много голямо. Толкова, че са ценностно определящи за нас и дават посока и смисъл на  живота ни.

В годините на т.нар. преход, периодът  на най-грабителска и самоунищожителна българска политика и разруха, изстраданата ни и обезкървена родина вече роди свои нови символи… Те не са генеалогични или литературни, а човешки: символи на мъка и добро! Такива са двама възрастни българи, двама  старци – Дядо Добри и Баба Дора, които в бушуващото социално море от житейски катастрофи и катаклизми някак си успяха да докоснат сърцата и да ни отворят очите. Защото ние, обръгнали и обезверени, попаднали в лапите на отчуждение и в ступор не искахме да виждаме и да чувстваме нищо. Стигаха ни собствените проблеми и непосилни отговорности, които животът изискваше от нас.

Будна журналистическа съвест ни ги посочи и ние нямаше как да не ги забележим. Дори и онемели, оглушели и задушени от талазите лъжливи, тягостни и потискащи с криминалната си същност новини. Защото изтерзаният и обръгнал на зловещи новини българин в душата си е топъл и състрадателен, отзивчив и добронамерен.

Доброто за българина е „нишката на Ариадна“, която ни помага да намерим изхода и себе си, която ни връща на белия свят, за да видим отново и слънцето, простора, и птичите песни.

Доброто е достойно. То ни дава вяра и надежда, че още сме Човеци, че още ни има.

Това сториха с нас Добротата на Дядо Добри от с. Байлово и Мъката на Баба Дора от с. Шарково. Символизмът е потресаващ, защото струи дори и от собствените имена на тези наши сънародници.

Дядо Добре Добрев – аскет, полуглух просяк и най-голям дарител на българските православни храмове.

Дядо Добри – една човешка ръка, протегната за вземане, даване и създаване.

Дядо Добри – една Душа, отворена като вечна Книга на Доброто за всеки Човек, можещ да чете.

Дядо Добри – българският пораснал„Принц –Просяк”, върнал ни към чистотата на  детската, на човешка душа.

А Мъката – тя е толкова много по белия свят, че даже трудно можем и не искаме да се вглеждаме в нея. Мъката на страдалците – малки и големи; мъката на треперещите старчески ръце, прегръщащи единствено, което имат – живо агне или яре, даващо им обич, топлина и препитание в края на дните им.

Баба Дора – една съсухрена старица, която със силата на своята душа и правда, се изправи като Баба Илиица срещу Мрака и Хаоса, и срещу чиновническото Безхаберие.

Баба Дора – Мъката на унижението и пренебрежението към живота на животно или човек. Тази човешка мъка, която  някога роди Андрешко, който сега е здраво затворен и недостъпен като усещане за нашите деца и ученици. Но той съществува и можем да го видим от синия екран и по новините в лицето и в очите  на Баба Дора!

Баба Дора и тази човешка Мъка направиха жива човешка верига, защитаваща човешкото Достойнство, човешкия Труд и правовия, а не вандалски ред.

ХХІ век! Една страна, членка на ЕС, нашата страна, намираща се в пика на национална демографска катастрофа се тресе от отвращение и тръпне от надежда за излизане от политическото блато, в което гасне!

Тази страна обаче не е обречена!

Защото има символи, които я вдъхновяват – за Стоицизъм, Борбеност и Добро!

И нашето българско общество трябва ревниво да пази своите символи, които го държат изправено да не падне на колене! Които му дават Вяра, Надежда за Добро и за Смисъл!

????????Общонародна инициатива за изграждане на „Монумент Дядо Добри – първият паметник на Доброто в България“????

Банкова сметка: BG38FINV91501017186935,

Първа инвестиционна банка, BIC: FINVBGSF

Основание за дарение: „Монумент Дядо Добри – паметник на Доброто в България“

Сдружение Азбукари