Спрете това, което държавата прави с нас, призова жената, която за един ден стана символ на Родината.

Детелина Денчева

ХХІ век… Годината и месецът на приключилото толкова „успешно” и шумно рекламирано българско  европредседателство!…

Демократична България, на границата на „два сплитащи се и допълващи се свята” – така пише в учебниците по”История и цивилизация”,  без национална кауза, без референдуми и допитвания до народа (електората) взема решения по всички жизненоважни и определящи бъдещето ни проблеми: за разпродажба на земя и минерални извори, за консесии на природни богатства и летища, за тълпите ислямски емигранти, превземащи Европа и връщани тайно у нас по късни доби; за разпродажба на плажове и избиване, пардон, евтаназия на десетки хиляди животни под благовиден повод.

Всичко това под неизменното Най-голямо Общо кратно в знаменателя, наречен „демократичност и законност” в най-корумпираната и бедна европейска държава, държавата с най-голяма смъртност и най-големи темпове на изчезване в условията на демографска катастрофа!… Както знаем, обаче, от математиката, знаменателят, какъвто и да е той, намалява Цялото, раздробява го, а когато на него се гледа като на „Най-голямо”, цялото става безкрайно малко.

България е нашето Цяло! България, която сега е раздробена, разпродадена на безценица и обезкървена. България, чиято политическа класа за три десетилетия постигна немислимото и за условия на най-кръвопролитни и масови войни, като загуби над 3 милиона млади и в трудоспособна възраст българи. България днес преживява може би последната си национална катастрофа, преди да изчезне от географската карта като държава. А може би и като територия…

Та в този месец юли на 2018 г., когато премиерът се отчете пред пустеещите столове на Европарламента и страната ни бе потопена от порои и наводнения, а майките на децата с увреждания от безпомощност и болка крещяха „Системата ни убива”, се разгоря поредният опустошителен за народа ни пожар.

Този път той не погуби хиляди хектара гори, както всяка година се случва. Този път пожарът посегна на поминъка и начина на живот на жителите от селските райони в Странджа планина.

Поголовно и скорострелно днес и сега се избиват дребните преживни животни – овце и кози, защото, казват, има чума по животните! Защо имат, ако въобще имат тази екзотична болест, никой не казва!

Никой не казва и колко са заболелите животни. Никой не дава обяснение и защо не са взети превантивни мерки за ваксинация срещу подобни заболявания като шап, шарка и син език, още повече, че вече е имало подобни случаи в миналото.

Никой не разяснява и не информира земеделските стопани  за необходимите етапи по изследване на животните и защо те не се реализират на научна основа.

Пълна липса на  адекватни мерки от Министерството на земеделието и неговия министър! Тотално и гузно мълчание, в най-добрия случай – мрънкане! В случая вече и искането за оставка е слабо решение!

Д-р Петър Бодуров, дългогодишен ветернарен лекар, коментира, че ако са били взети мерки още при първото заболяване от константираните вируси и са били спазени ветернарните правила, този екзотичен вирус е нямало как да влезе, защото имунитетът на животните ще е здрав. Ваксинация се прави, за да се засили имунитетът на животното и на човека.

Конкретното заболяване – чума по дребните преживни животни, не е познато и никой не обяснява какво е то и има ли ваксина срещу него. Той подчертава, че масовото евтанизиране също може да се избегне. Умъртвяват се само болните животни, за да се ограничи заразата. Изолират се, ако има клинично болни животни. Мъртвите се отстраняват. И след това вече, като се констатира какво е заболяването, се прилага самата ваксинация на здравите животни.

Така се е действало преди много години. И допълва: ”Но се правеше пълно изследване, правеха се и арбитражни проби, за да се докаже това ли е заболяването или не е това. Не искам  да бъда лош пророк, но ще продължат тези рецидиви, ако не се вземат нужните мерки. Виждаме как границата никой не я зачита за нищо. Как си влизат хора от екзотични страни и т.н.”

Поминъкът на българина е тотално унищожен, а той е въпрос на първостепенна държавна сигурност, защото той изхранва населението и дава брутния вътрешен продукт! „

Унищожено земеделие, деиндустриализация – точно поради тази липса на поминък българинът масово напуска родината си и търси препитание и средства за живот другаде!

Днес възрастните хора, дали живота си за България, със сълзи на очите дават животните си, за да бъдат умъртвени. Овце и кози, които старците хранят и прегръщат за последно. Репортерски екип на радио „999“ при своя обиколка из селата свидететелства, че за два дни не е открито нито едно видимо болно животно, а хората споделят, че дори и тези, посочени като заразени с чума, не са имали необходимите симптоми на болестта. Това е и професионалното мнение на доц. д-р Геновева Стайкова, работеща в секция „Генетика и селекция” от земеделския институт в Шумен: „Овцете в Странджа е можело да бъдат спасени.”

Има и друг прелюбопитен момент, който гражданите широко коментират: Значи, няма чума в Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Румъния, как тя е донесена в България?  „Ако не са чумавите безродни политици, то ще е нечия конспирация. Трети отговор няма! Те затриват народа и Родината ни. Позор на тях!”

Г-жа Роси Кирилова, в свой фейсбук коментар емоционалено обобщава общественото настроение:  „Ако това е цената ни да сме в европейския съюз (малката буква не е грешка) – по-добре да се махаме оттам… Не вярвам на френската лаборатория… Но вярвам, че нещо много нарочно се прави… за да ни погуби… първо като дух… после като нация… Кой не иска тази земя – като късче от рая?!…”

„Спрете ги!” – прегръщайки едно от яренцата, моли и ридае баба Дора от село Шарково. – Нищо не намериха като заболяване при мен! Където са намерили, нека да ги лекуват!… Това е някаква афера… ние не можем да разберем!… Граждани!… Наредете се до мен и ни спасете! Да се спрат тези убийства, да се спре всичко това, което нашата държава прави с нас! Застанете и говорете открито и честно тук, пред камерата! Искат да ни унищожат. Явно, че искат тук районът да се обезлюди. За някой друг ли го подготвят, не мога да кажа!… Спрете ги, моля ви се! Във вас е силата, във вас ни е надеждата!…”

„Къде и в коя държава това може да се случи?! Та ние сме в Европа, в Европейския съюз!”– пита недоумяващо и треперейки жителка на село Крайново. – Да се влиза в частен имот и да се избиват животни, без да се уведомяват собствениците им, без да им се представи заповед, без да се допуска присъствието им в собствения имот! Това е мафията в България и полицията защитава не народа, а тях!”

България е под обсада! Кой ще защити  националните ни интереси?!…

Обществото ни живее с усещане за обезпомощност, с усещане за колониална зависимост в метрополия, с усещането, че някой стои зад цялата тази история, който е по–важен от народа и от България! Затова евроскептицизмът в България е толкова силен, толкова, че управляващите се страхуват да го измерват и не допускат никакви референдуми и допитвания по какъвто и да бил въпрос от национално значение. За влизането ни в еврозоната, за ратифицирането на престъпната и абсурдна с тезите си Инстанбулска конвенция, която ратува за налагане на джендърско образование и общество, и за какво ли още не…

Картината изглежда мрачна, а България се оказва в окото на перфектната геополитическа буря!… Особено стряскащо, но и отрезвяващо като леден душ за нас прозвучаха думите на Красимир Каракачанов, който смята, че центровете за прием на имигранти следва да бъдат изведени от гъсто населените места и одобри идеята такива да има в района на Странджа. Той я определя като подходяща за бежански лагери – безлюдно е, със стари казарми и е до границата. Това е акт на национално предателство, а не на задкулистни партнъорски договорености!

Днес България очаква и се оглежда за своя Орбан и своя нов социално ориентиран и справедлив път на развитие, който би върнал достойнството и самочувствието на българина.

Но само от нас и от вътре може да настъпи промяна, тази промяна, за която баба Дора ни призовава през сълзи и с кървящо сърце – да застанеем до нея и да спрем държавата да извършва този геноцид с нас.  Примерът, който оставяме, добър или лош, ще се помни от тези след нас. А ние трябва да си повярваме, че заедно можем всичко, защото „Любовта към Родината, превъзходи сичките световни добрини”, както го е казал Георги Сава Раковски.

Защото България е наша грижа и отговорност! България е наша кауза и нашето бъдеще!  А Истина и Кауза се защитават!