На премиерата на книгата на Борислав Радославов „Дядо Добри – светецът от Байлово“ се обяви началото на дарителската кампания на „Сдружение Азбукари“ за паметник на големия българин.

Дядо Добри – „канонизираният“ приживе от народа светец изгради тихо и кротко пантеон от всенародна любов, въпреки че винаги е странял от публичността и прожекторите. Градеше го тухличка по тухличка, докато години наред събираше стотинка по стотинка милостиня пред катедралата „Св. Александър Невски“, а и след това. Милостиня, която после до стотинка даряваше на български храмове.

И този негов пантеон от всенародна любов ще продължи да се доизгражда и украсява от поколение на поколение. Поредното потвърждение за това беше препълнената зала на Младежки театър „Николай Бинев“, където снощи журналистът Борислав Радославов представи своята книга „Дядо Добри – Светецът от Байлово“.

Приповдигнатата и вълнуваща атмосфера и двучасовата опашка за автографи бяха поредното потвърждение, че днес, няколко месеца след кончината на светеца неговата мисия не само не е намалила своето въздействие, но продължава да събира нови и нови последователи. Значимостта на този ярък будител, предпочел да остане в сянка и далече от публичността, тепърва ще бъде дооценявана, категорични бяха присъстващите на премиерата.

Празникът на Дядо Добри започна с вълнуващи църковни песнопения на виртуозите от формация „Светлоглас“. Модератор на събитието бе Александър Кръстев, създател на най-големия сайт за книги и четене у нас „Аз чета”, а специални гости – епископ Тихон, бивш предстоятел на катедралния храм „Св. Александър Невски” по времето на най-активния период на събиране на милостиня на дядо Добри, и Цвета Кирилова – председател на „Сдружение Азбукари“.

Авторът на книгата Борислав Радославов е единственият журналист, когото дядо Добри в продължение на 5 години допуска много близо до себе си. По време на представянето авторът заяви, че дядо Добри има една изключителна харизма. „Трябва да сме щастливи, че в наши дни имахме привилегията да живеем с такъв човек, който беше наречен светецът от Байлово именно от хората, не от нас, журналистите. Благодарение на това, което направи, днес той е една икона за българите.

Първата ми среща с дядо Добри датира отпреди пет години. Точно тогава той ми каза: „Прави добро, без да чакаш добро. Прави го безкористно”, каза авторът. Според него това е най-истинският, реален и правдив формат на книгата. По думите му дядо Добри остава свят човек, което означава, че народът вече го е канонизирал.

Що се отнася до това дали наистина ще бъде канонизиран от църквата, авторът посочи, че това би отнело много години, но най-важното е, че за хората той вече е светец, че народът го е канонизирал в своите сърца и в своите души. Радославов подчерта, че книгата трябва да се прочете от малкото дете до възрастния човек„, каза Радославов.

В интервю за „Азбукари“ авторът разказа за началото на контактите си със светеца: „За пръв път се срещнах с дядо Добри в село Байлово, където живееше в неговата малка схлупена къщурка, която обитаваше през последните двайсетина-тридесет години. Живееше наистина аскетски – спеше не върху легло, а върху козяк – дюшек, направен от козя вълна. В стаята имаше само маса, печка и икони по стените. Нищо повече.

При едно посещение в къщичката му епископ Тихон, тогавашен предстоятел на храма „Св. Александр Невски“ и Стефан Калайджиев, домакин на храм-паметника, като виждат в какви условия живее този свят човек, му предлагат веднага да му поръчат легло, прибори, електроуреди от първа необходимост. А той казва: „Не, по-добре ги дарете някъде на някого, който ще им се зарадва и ще има нужда от тях“. И други големи фирми са ходили там и са му предлагали да спретнат къщичката му, но той не е позволил на никого. Живял е този живот по своя воля и в непрестанни молитви, в които е повтарял „Грешен съм, грешен съм“ и в срещи с близки хора.

Първото ми посещение при него беше не като журналист, а по-скоро чисто човешко. Бях заинтригуван от неговата личност, осанка, от неговата мисия, тъй като бях прочел вече доста неща за него в интернет и се бях срещнал с много хора, които имаха изключително позитивна нагласа и позитивни спомени от срещите и разговорите си с него.

Първата среща беше пред самата църква и макар че беше зима, грееше слънце и си говорихме близо час на двора. През цялото време той ме държеше за ръката с един благ поглед и ме наставляваше с едно простичко говорене, но не с онзи менторски заповеднически тон, който гледаме от официалната трибуна например.

Този човек беше способен със своята харизма и със своя уникален начин на мислене, на говорене, на поведение да те промени. Споделят го страшно много хора, аз също се убедих в това. След тази първа среща аз се чувствах изключително спокоен, изключително хармонично, балансирано.  Той отваряше много прозорци пред очите на човека.

Даваш си сметка, че ние, хората водим един забързан, динамичен живот, изпълнен със стрес, с много напрежение, с много нерви и в един момент, малко или много, съзнателно или не, се превръщаме в коне с капаци. И всъщност той премахваше тези капаци. Той посочваше широкия хоризонт, онези добродетели, които за съжаление сме натикали в голяма степен в ъгъла и сме замели под килима в много отношения и в голяма част от обществото.“

На премиерата за пръв път беше осветлена най-ярката сподвижница на дядо Добри, която, подобно на него, десетки години е вършила своето хуманно и богоугодно дело в абсолютна тайна и далече от публичността – Цонка Панталеева. С нея започва книгата, защото според Радославов тя е един от най-важните хора до дядо Добри. За нейното дело досега не се знае, не е писано, не е говорено, останало е в дълбока тайна само между тях двамата.

„Тази жена е изключително коректна и до последно не издава нито дума. Така започва и самата книга: „Тихо, тихо, никой да не види, никой да не знае, никой да не чуе. Дядо Добри е хващал подръка Цонка и двамата са вървели до банката в Елин Пелин, за да внесат поредните пари, които светецът е събрал от милостиня.

Тихо, кротко, безшумно, без фанфари повече от 20 години Цонка Панталеева е най-довереният човек на Дядо Добри. За първи път се осветлява нейната мисия, защото Бог избра дядо Добри, а дядо Добри избра Цанка. Без нея вероятно мисията на дядо Добри щеше да бъде доведена до такъв грандиозен успях за душата, за възвисяването“, разказа още пред „Азбукари“ Радославов.

Епископ Тихон заяви, че дядо Добри е искал да бъде анонимен, да си върши неговата работа в смирение и тайно. „Това, което казваше дядо Добри, не можеше да ти мине покрай ушите. Защо искат всички да са толкова близки до дядо Добри? Поставяме си този въпрос, защото се чувстваме в безпътица. Ужасно престъпление е, че продължават да упорстват моите „червени” приятели да не се преподава вероучение в училище. Не го искаме, за да си докараме повече клиентела в църквите.

Малко са младите хора, които желаят да умножават доброто. Забравяме, че дядо Добри ни обичаше. Кой беше по-малък от него? Той си избра нещо и умножаваше доброто. Ако искате паметта на Дядо Добри да има значение, умножавайте доброто и обичайте не само този до вас, а дори и този, който мразите”, каза още епископ Тихон.

На премиерата беше официално обявен и стартът на дарителската кампания по идея на Цвета Кирилова и Борислав Радославов за построяване на паметник на дядо Добри на мястото, където най-дълго е осъществявал благородната си мисия – около храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Борислав Радославов обяви, че 20% от приходите от продажбата на книгата ще бъдат за изграждането на паметника.

„Много съм щастлива, че колега като Боби успя да създаде тази наистина уникална книга, която пресъздава най-ясно и най-искрено това, което се опита да ни каже с мълчанието си дядо Добри – каза от сцената Цвета Кирилова. – Бих искала продължа това, което ни каза и епископ Тихон.

Вие казахте, Ваше Преосвещенство, че когато отсъства топлина, е студ. Тоест колкото по-студено е в душите ни, толкова повече сме лишени от емоции, чувства, възприятия, копнежи и стремежи. И ако приемем, че колкото повече са отнемани нашите емоции, накърнявани са нашите чувства и радости от тези, от които зависим в нашето житейско съществуване, ние започваме да ставаме все по-охладнели и безразлични към заобикалящия ни свят.

Може би точно днес източникът на топлина е споменът за онзи много топъл човек дядо Добри. Той е нагорещеното желязо, птицата феникс. Докосвайки се до него, ни е презареждал, отново ни е стоплял и отново, макар и охладнели, сме ставали в контакта си с него онези топли хора, които можем да бъдем или поне една малка частица от това, което е той.

Много ми се иска да подемем тази инициатива и да създадем паметник на дядо Добри, защото неговото дело трябва да бъде увековечено и чрез словото, чрез църквата, и чрез религиозните и образователни институции. Смятам, че делото, създадено и претворено от мислите и делата на дядо Добри, трябва да влезе и в университетите, и в училищата. Учениците трябва да изучават неговите добродетели и да има уроци на тема – какво означава да бъдеш добър човек днес. Защото, ако той е имал „корективи“ на неговите добродетели или цензурите дори понякога са го иронизирали, този свят човек е имал своята мисия и тя е градеж.

Дядо Добри е градеж, той слага камък върху камък и прави своята катедрала. И той е знаел всеки ден защо е тук, сега, в този час, за да пренесе до сърцата на хората изводите от общението си с Бога чрез добродетелите си и да предаде на хората онова, което той е успял да възприеме като мисия в своя житейски път.

Паметникът ще бъде Пантеон на доброто и добродетелите в България. Той ще даде възможност на хората да задават въпроси кой е дядо Добри. Ние в забързаното си ежедневие не можем винаги да разказваме на хората около нас за добрите постъпки и дела, на хората които ни впечатляват. Медиите са превзети от отрицателни новини, от лошотии, които се стараят да господстват над нашия красив свят и да го направят все по-студен. Този паметник на Светеца от Байлово ще бъде онова нагорещено желязо, онзи символ, който ще подсказва убедително на всички нас, че има добри и чисти хора. Мисията на дядо Добри се нуждае от продължение, за да излъчва светлина с положителен пример към децата, че има важен смисъл да бъдат добри, че си заслужава да бъдат това, което е бил и самият Дядо Добри и че този път носи щастие и спокойствие.

Не е лесно в никакъв случай да се каляваме и да се придържаме в днешно време към правия път. Изисква големи усилия и търпение, защото времената са сложни и непрекъснато подчиняват стремежите на духа. Но аз мисля, че трябва всички да положим старание за този градеж, включително и църквата, и религиозните институции, Светият синод, преподаватели, учители, директори, ректори на висши учебни заведения. Призовавам да обединим усилия и да направим този пантеон на неговата добродетел, за да знаят и следващите поколения кой е този човек и какво е направил той за нас, като негови съвременници.

Много съм щастлива, че Борислав, с това голямо сърце, успя да пресъздаде духа, последователността, смирението, емоцията и възвишеността, която има в себе си Дядо Добри. Събра значимото в книгата си, което е успял да разчете чрез сетивата си от дядо Добри. След като залата е пълна, това означава, че има частичка добро във всеки от нас, че всеки от вас се е намерил в тези страници и това е проекцията – лъчите на слънчевия сноп на Дядо Добри. Нека да направим така, че всички да издигнем заедно този паметник на добродетелите.

Дали е светец? Аз мисля, че той отдавна е, тъй като е направил много за това да дава частица надежда на всеки един от нас, на изгубените в трудности хора, на тези, които са търсили упование, глътка въздух и надежда в напрегнатото ежедневие. На добър час на всички, които подкрепят това свещено дело!“

„Вече е направено първото дарение за паметника от 100 лева от една мила дама“, съобщи Цвета Кирилова.

А после дойде перфектният завършек на вечерта. Борислав Радославов покани на сцената един негов последовател – Сунай Ремзи. „Отделете време и чуйте тази история! – написа във фейсбук страницата си Цвета Кирилова. – Истински съм впечатлена как дядо Добри може да обърне пътя на един човек, оказал се в затвора, но променил изцяло начина си на живот, след като чува за делата на Светеца от Байлово. Възхищава им се до такава степен, че за кратък период от време създава изобилие от добрини, там, където излежават присъдите си мнозина. Той е Сунай Ремзи.“

Чуйте неговата импровизирана изповед:

Тържеството продължи с разговори и снимки около двучасовата опашка за автографи от Борислав Радославов, човека, пред когото в продължение на пет години дядо Добри е отварял сърцето си и е отправял посланията си.