Бранимира – символът на чистата българска красота

Актрисата и Мис България 1967 г. е написала книга по телефона и сценарий за пиеса, в която ще играе себе си.

Бранимира Антонова по времето, когато става Мис България и Мис Фестивал.

Тя е Мис България 1967 г. и Мис Фестивал 1968 г., актриса, юрист. Години наред е символ на чистата българска красота – без пластични намеси и почти без грим. Бранимира Антонова е живяла живот като приказка, надарена не само с красота и таланти, но и с ум и интелект. Едва 15-годишна вече е утвърдена актриса, а на 16 се среща с най-големите имена в българския и световен културен елит.

Снимката на красивата българка от далечната 1968-ма, публикувана в началото на ноември 2014 г. в световния забавен развлекателен сайт 9GAG седмици наред събираше десетки хиляди посещения и стотици отзиви от цял свят.

Публикувана е от 19-годишния Мартен Ангелов. “Миналата година гледах филм с нея по БНТ – “Бягство в Ропотамо”, – сподели Мартен. – Разрових се в интернет и научих коя е, разбрах, че е била Мис България. Има убийствен чар, който не може просто да се подмине ей така, затова я качих.

Неизвестна почитателка с псевдоним Елизабет Лиза й прави този портрет.

Коментарната част под публикацията в 9GAG изобилства от възклицания на чужденци, като най-честото е pure bulgarian beauty (“чиста българска красота”). “Няма фотошоп, не личи да е с фон дьо тен, нито със силен грим… Перфектна е”, коментират познавачи.

Ето, това се нарича чиста красота, много по-бляскава от съвременните изкуствени силиконови красавици. Сякаш съм я срещнал в детството си”, пише друг. “Това е Мила Кунис” – е реакцията в една трета от посетителите.

Влезте в Уикипедия и проверете, България е много хубава туристическа дестинация в Европа, красива страна с море и планини”, пише в 9GAG Дони Каневелино. Така, без да подозира, Бранимира става причина светът да заговори за България само със знак плюс.

И до днес, 53 години по-късно, снимката й се публикува до тази на всяка новоизбрана Мис България. Следват думите: „Направете сравнение“. Много пъти феновете на Бранимира Антонова я подканят да напише книга за необикновения си живот преди и след избирането й за Мис България 1967 и Мис Фествал.

Тази книга е написана по необикновен начин – през телефона. Тя ще е мозайка от кратки истории-миниатюри за случки от живота й. Съвсем съзнателно ги пише в много концентриран вид и категорично не желае да ги разширява, макар около всяка случка да има и много други интересни неща.

„Етюдите ми наистина са зверски концентрирани истории, но няма да ги разширя, това е моят стил и точка. Даже смятам книгата ми да е малък формат, с не повече от 50-60 истории и да се чете в метрото“, обяснява Брани, както я наричат всички. Пише импулсивно – когато се сети за някой случай, вади телефона и го разказва директно във фейсбук профила си. После, ако открие груби грешки, влиза и поправя. Най-често държи профила си затворен – така съхранява равновесието в себе си. Отваря го от време на време, за кратко.

„Не съм броила колко са етюдите ми, но със сигурност минаха 250, а още съм доникъде. Имам фенове в мрежата, които ги събират и ми ги препращат. Има страшно много велики български личности, за които още нищо не съм писала. Събуждам се през нощта вир-вода и с мисълта за някого и почвам да разказвам“, споделя дамата.

Веднъж сънува Стоянка Мутафова, с която я свързва мило приятелство и филмово партньорство. „Случвало се е да я видя как си седи с Муката (дъщеря й Мария Грубешлиева – б.а.), вижда ме и си говорим както преди, в Сатиричния театър: „Къде ходиш, ма, Бранимиро, ти ли си?“ Аз отивам до нея и викам: „Бранимира съм“. А тя: „Стига, де, не съм толкова кьорава, и гласа ти познах“. И веднъж я сънувам как ми вика: „Абе ти, дето пишеш за този-онзи, за мен няма ли да напишеш нещо, бе, ти нормална ли си? Тука съм, още съм жива!“ Казва ми го така, на шега, обаче аз се събудих, взех телефона и директно го написах във фейсбук“, казва Брани.

Тя и досега си спомня с носталгия един от любимите й филми – „Бягство в Ропотамо“, където играе със Стоянка Мутафова и Григор Вачков. Ролята й е епизодична – дъщеря в циганско семейство, което заминава за морето заедно с мечка. За снимките обаче докарват мечка стръвница. „Замалко да направим беля с нея – казва Брани. – Циганинът, който я държеше, за миг изпусна повода, тя скочи върху Стояна, имаше писъци. Иначе на снимките беше голяма веселба. Във филма съм дъщеря на циганското семейство, което с бледо син мерцедес пътува към Слънчев бряг, а аз съм изправена през отворения шибидах…“

С Иван Андонов във филма „Процесът“.

Навремето Ванга предсказала на майка й, че ще има промяна в живота й. Пророчицата първо й казва: „Ти шиеш много хубаво, уший ми един вълнен сукман да ми пази гърба“. Майка й взела мерки с конци, които още пази. Обаче не отива втори път, нито шие сукман. „Ванга казала на майка ми, че ако до 60-ата си година остана жива, ме очаква друга кариера. Вече сам на 67 и това, другото, ще е писането“, казва Брани.

Животът й е достоен не за филм, а за сериал. Още с раждането си на 22 ноември 1952 г. е белязана – излиза на бял свят, без майка й да изпита никаква болка, а в родилния дом пристигат журналисти да снимат чудото. На 6 години започва да играе балет, учи в хореографското училище и й предричат бъдеще на прима балерина. Учителите по пиано пък твърдят, че е само за пианистка. На 9 години дебютира в киното в “Етюд“.Снимала се е в над 20 филма и новели, сред които “Процесът” (1968 г), “Танго” (1968 г), „Мъже в командировка“ (1969), „Бягство в Ропотамо“ (1971), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980). Когато е на 12, я кани Вили Цанков за “Кучешката огърлица” – първия български филм пантомима.

Била е Мис Слънчев бряг, Мис София (1967), Мис България (1967) и Мис Фестивал. (1968) Почетен гражданин е на столицата, с три номинации и две титли “Жена на годината” (1969 и 1970 г. Завършва право. Има 3 брака и една дъщеря – Мария от първия ѝ съпруг – покойния Владимир Грашнов.

“Станах мис България случайно, – казва тя. – От Англия дойдоха представители на “Мис Свят” и нашите организираха спешно национален конкурс. А ние бяхме отишли да се явим на “Мис София”. Та слязох от подиума, наградиха ме като “Мис София” и направихме още само един тур по сцената и бях избрана за Мис България. Коронка нямаше, само букет цветя.“

С Невена Коканова (вдясно) във филма “Танго”.

През 1968 г. се провежда Деветият световен фестивал на младежта и студентите. “Тогава снимахме филма “Танго”, нощем, беше рано сутринта и аз – по пижамка от крепон на големи жълти точки, тъкмо се канех да си лягам, когато ме потърсиха“.

В последния момент се разбира, че ще има конкурс “Мис Фестивал”, настъпва паника, оглеждат момичета, но никое не харесват. Тогава шефът на журито Гриша Островски се сеща за Бранимира, която е избрал за една от новелите си във филма “Мъже в командировка”. “Бях още дете, ненавършила 15 години. Набързо ми ушиха рокличка, облякох я почти на тропоска. Купихме едни обувки от ЦУМ, а комшийката Беба ми даде бижута”, спомня си дамата. Публиката гласува безапелационно за номер 33 – Бранимира.

Тя си спомня с тъга на какво високо ниво са се снимали филмите тогава. В новелата „Мъже в командировка“ се превъплъщава в актриса с проблеми, която невинаги играе добре. По този повод Свобода Бъчварова пише в най-авторитетното тогава списание „Филмови новини“: „Нечувана игра на младата актриса Бранимира Антонова, все още толкова крехка и млада. Трябваше да играе ту как може да играе, ту как не може. А да можеш и да играеш, че не можеш е по-трудно, отколкото да играеш“.

През 1969 г. Бранимира Антонова отива на представянето на филма “Танго” на Московския кинофестивал. В Съюза всички вече знаят за Мис Фестивал. На аерогарата каца българският самолет, тя слиза от него, а в това време се приземява италианският самолет, от който слиза… самата София Лорен. Когато журналистите разбират, че пристига Бранимира, се втурват да снимат “самая красивая девушка в мире – королева красоты Бранимира Антоновна“.

Тогава София Лорен е на 40 години, току-що родила първия си син, и двамата с Марчело Мастрояни снимат култовия си филм “Слънчогледи”. В Москва тя пристига с бебе на ръце и я настаняват в друг хотел, за да й е по-спокойно, но й представят българската “кралица на красотата”. “Аз й направих комплимент за красотата й, а тя ми пожела на 40 да изглеждам като нея”, казва Брани.

Във фестивалния хотел “Россия” 17-годишната Бранимира бързо завързва контакти със звездите. “Мишел Симон беше изключително доволен от моята игра в “Танго”. С Радж Капур съм била в една компания. Танцувала съм с голямата Мелина Меркури, а на съседната маса Марчело Мастояни кротко си пиеше цитронада… Свирила съм на рояла на Висоцки, качиха ни заедно с него и Марина Влади на едно бяло корабче по Москва река. И един бял роял… Седнах и направих един голям акорд, а Висоцки каза само: “Ой, мамочка!”, спомня си актрисата. И досега тя е душата на компанията. Събере ли се с приятели в заведение с пиано, сяда и без покана почва да свири.

Вълнуващи спомени свързват Бранимира с двете “космически” Валентини – Терешкова и вдовицата на Гагарин. Те пристигат заедно на почивка на нашето Черноморие, а Бранимира е там заедно със съпруга си Владимир Грашнов, в станцията на Министерския съвет (сега “Ривиерата”).

В мъжа на живота й Владимир Грашнов на сватбата им – естествени и щастливи.

“Бяхме се събрали компания от министерски деца, снахи и зетьове, един ден пристига шефът на комплекса и казва: “Много ви моля утре да ви няма! Тук ще дойдат Валентина Терешкова и на Гагарин вдовицата Валя с децата си, да не се излагаме пред тях!” Аз обаче, каквато съм си експанзивна, извиках: “Стига бе, не се излагай, ние се познаваме с Терешкова! Ако знаеш колко е готина – и пие, и пуши, и танцува…“ Всички се “гипсират”, а Бранимира и Грашнов са изгонени от станцията. После някой се обажда от София и ги връщат.

С Невена Коканова, проф. Явор Въжаров и Владо Денев – рок певец от група “Феротон” (третият й съпруг).

„Винаги се усмихвам, като си помисля за Невена Коканова. Няма такава жена като нея – блага, тиха, интелигентна, усмихната, – разказва Бранимира. – И до днес не мога да кажа как и кога станахме толкова близки. Бяхме заедно къде ли не – в Сатирата долу, в “Тихия кът”, у тях, в Киноцентъра, срещнахме се и пред камерата – във филмите “Танго” и “Мъже в командировка”. По онова време посещението в църквите е забранено дори на християнски празници, а най-звездният миг на Бранимира с Невена е на един Великден.

“Бяхме в Климбо (актьора Климент Денчев – б.р.), тя изведнъж се сети,че има пропуск за “Александър Невски” за Великден, – спомня си актрисата. – “Миткалце, ще дойдеш с мен”, ми каза. Така си казвахме на галено. Строго официални и с искрящи очи преминавахме през кордона милиция.Тя показваше пропуска за двама, но нямаше нужда – всички й правеха път… Обиколихме църквата и тръгнахме пеша към дома й, четири километра по алеята на “Борисовата градина”… Когато се сетя за Невена, казвам: “Някой ден пак ще скитаме, Миткалце!”

“Питаш ме как се чувствам сега, когато гледам тези снимки… Нито се вълнувам, нито страдам. Мили са ми. Това си е моето детство, това съм си аз. Без вълнения. Веднъж колеги от юридическия факултет ме попитаха как съм била облечена на абитуриентската си вечер. Бях много скромна – бяла рокля и манто и колан от черно кадифе. И с много хубави обувки, маниачка съм на тази тема. Мой преподавател ми каза: “Ама ние не знаехме, че си била Мис България, Мис Фестивал”. Откъде да знаят? Та аз бях на 14 години на конкурса, отидох с престилката“, казва Брани.

Бранимира Антонова днес.

Преди 2 години студенти от НАТФИЗ, вдъхновени от актрисата, която години наред беше символ на pure buty (чистата красота, без пластични намеси и почти без грим), я снимат за дипломната си работа в 10-минутен биографичен филм – „Неспокоен дух“, за който получават отличен.

Бранимира е написала и пиеса. Свързва я голямо приятелство с актьора Светозар Кнезовски, който е от стар княжески род. Тя написва автобиографична пиеса, в която и двамата са с имената си и играят себе си. „Пиесата е в моя си стил и играта ще бъде такава – в забързан ритъм, все едно луд стреля с картечница. Работното заглавие е „Връзки“, заради онези невидими интернет връзки, които, когато си пишем в месинджъра, първо минават през космоса, за да дойдат при нас“, казва Брани.

ПРОЕКТИ

„ПАРАД НА БУКВИТЕ“

„ПАРАД НА БУКВИТЕ“
Стотици българи шестваха по улиците на София на „Парад на буквите“ Организаторите от „Сдружение Азбукари“ ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ” ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ” - 2
В Алдомировци откриха средище на съвременното Просвещение Иновативна интерактивна класна стая съчетава преклонението пред българското ...

ПРОЕКТ „ЗДРАВЕЙ, ЗДРАВЕ“

ПРОЕКТ „ЗДРАВЕЙ, ЗДРАВЕ“
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ ПО ЧЛ. 10А ОТ ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА ЗА ...

ПРОЕКТ „WELLBECOME“

ПРОЕКТ „WELLBECOME“
ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА: Основната цел на проекта е да насърчи сътрудничеството и инициативите между младежите ...

ПРОЕКТ „КРАЧКА НАПРЕД В С...

ПРОЕКТ „КРАЧКА НАПРЕД В СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“
Целта на програмата е да разшири социалната и професионална интеграция на хората от уязвимите групи ...

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.


Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате