Д-р Стамен Григоров – ученият, прославил българското кисело мляко по света

Само на 27 години лекарят микробиолог и откривател на уникалната Лактобацилус Българикус се нарежда сред светилата на науката на планетата.

Д-р Стамен Григоров

Българската следа в науката

Когато говорим за имена в пантеона на безсмъртието, си представяме хора, които са отдали живота си за свободата на родината. Но има и „тихи“ герои – красиви умове, посветили се изцяло на открития, които завинаги променят живота ни – нашия и на света. Има цяла плеяда български учени, които са оставили ярка следа в развитието на човечеството. Техните имена не бива да бъдат забравяни. На тях е посветена тази рубрика.

Ако днес българското кисело мляко се ползва със световна слава, и дори се препоръчва като ефикасна храна за превенция при коронавируса, то е благодарение на всеотдайната работа на един български учен. Неговото име е Стамен Гигов Григоров. Само на 27 години той се нарежда сред светилата на световната наука, като откривател на Lacto bacterium bulgaricum. Българският микробиолог и лекар е първият учен, описал бактерията с официалното название на микроорганизма „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.

За съжаление, този голям учен е по-известен зад граница, отколкото в родината си. Тази година на 27 октомври “Гугъл” отбеляза със специален дудъл (рисунка) рождения ден на българина Стамен Григоров. Той е ученият, който за първи път анализира състава на киселото мляко в детайли и открива основната бактерия, която кара млякото да ферментира и да се превръща в кисело. В чест на родината на Григоров бактерията е наречена Бацилус Булгарикус.

Така „Гугъл“ почете на 27 октомври световноизвестния учен д-р Стамен Григоров.

Стамен Григоров има невероятна житейска съдба и уникален професионален шанс. Роден е в село Студен извор, Трънско през 1878 година, в семейството на Гиго и Звезда Григорови. Всичките им предишни 8 деца умират. За да оцелее деветото, което кръщават Стамен, Звезда извършва магия в местността Стан камък. Дупчи в долния край ушето на новороденото и се опитва да надвика неговия кански рев: “Сатана, зла сило, виж, виж каква дупка има Стаменко на ушето, мини през нея, лошотийо, и си иди там, откъдето си дошла. Не ни взимай Стаменко, като другите ни деца. Поне него ни остави…” Гиго окачва торбата с бебето на едно клонесто дърво. Пада на колене и започва да се кръсти. Стаменко оцелява. Това разказва Пенчо Ковачев пред в. „24 часа“.

След Стамен в семейството се раждат още две деца – Кръстана и Христо. Когато Стамен завършва основното си образование в родното село, даскал Андон Митов казва: “Стаменко има шестици по всички предмети. Но ако можех, бих му писал не шестици, а три пъти по толкова…”

През 1889 г. Стамен постъпва в Трънската прогимназия с амбицията да стане учител. Блясва с реферата си на тема “За живота и смъртта”. При завършването на прогимназията го награждават с книгата на Чарлз Дарвин “Произход на видовете”. Тя става настолното четиво на Стаменко, докато е ученик в Мъжката гимназия в София – по онова време най-престижното средно училище в България.

Освен по естествознание, Григоров е силен и по математика и физика. И отново изненадва всички с реферата си в последния клас на гимназията: “Еволюцията на животинския мир и религията”. И отново – блестяща аргументация и философска дълбочина на коментарите и изводите.

Отличникът на гимназията е изправен пред труден избор – даскал или доктор? Да образова хората от неукия Трънски край или да ги лекува от болестите? Тук в ролята на съдбата се явява синът на френския консул в София. Стамен говори свободно френски език и потомъкът на аристократичен род е впечатлен не само от широтата на знанията и общата култура на българското селянче, но и от изисканото му поведение.

Стамен Григоров (в средата) с колеги студенти в Монпелие.

Французинът “заразява” Стаменко с идеята да замине и да учи в Института по естествени науки в Монпелие. А посланикът му помага да замине. През 1898 г. 20-годишният Стамен Григоров постъпва редовен студент в института в Монпелие. Още в първите месеци впечатлява преподавателите и колегите с широките си познания и със страстта, с която се отдава на научните и лабораторните занимания.

Професорите в Монпелие са приятно изненадани от Стамен. Той не е обичайният разглезен богаташки син, а сериозно отдаден на науката млад човек, за разлика от много други студенти от балканските страни, които отивали във Франция по-скоро на почивка, отколкото за сериозно учене.

Френски професори препоръчват на Стамен да се насочи от естествознанието към медицината, където би намерил по-пълна реализация. Младежът завършва предсрочно Факултета по естествени науки и през 1901 г. става студент в Медицинския факултет в Женева.

Сред преподавателите е и световноизвестният бактериолог проф. Леон Масол. Впечатлен от представянето му на изпита по бактериология, го кани да стане негов асистент. По това време директор на Пастьоровия институт в Париж е емигриралият от Русия бактериолог Иля Илич Мечников.

По негова идея в 36 държави е направена анкета за броя на столетниците и техния дял в съответната страна. Изненадващо на първо място по столетници се оказва бедна България. Правят повторно проучване и резултатите се повтарят. Мечников прави догадки, че това дълголетие може би се дължи на киселото мляко. Българите единствени в света произвеждат и ядат кисело мляко.

Догадката си Мечников споделя в някои научни списания. Но останал без пари, Стамен Григоров е принуден да се върне в България. Без да храни особени надежди, че някога отново ще се върне в Женева.

В Трън в ролята на съдбата влиза някогашната му съученичка Даринка, която се омъжва за него. Тя е от заможно семейство и заявява, че Стамен трябва да завърши образованието си в чужбина. И само седмица след сватбата той отново потегля към Женева, като слага в багажа си рукатка (глинен съд) с подквасено мляко от Трън.

В лабораторията на проф. Масол Стамен Григоров седмици наред се взира в микроскопа и търси отговор на въпроса какво превръща прясното мляко в кисело. И един ден вижда “една пръчица” и буквално нахлува в кабинета на проф. Масол.

Не е известно какво са си говорили двамата, но французинът пише писмо до руския си колега Мечников: “Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската си работа. След многобройни и последователни опити в лабораторията ми той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подквасата му бе донесена направо от България…”

Мечников кани българина в Пастьоровия институт, който ръководи, и го моли да изнесе доклад за своето откритие пред научния състав на института. В авторитетното френско научно списание “Ревю медикал де ла Сюис Романд” – брой 10-и от 1905 г., Стамен Григоров публикува статия, в която дава пълни сведения за причинителя на българското кисело мляко – един млечнокисел бацил. Той е наречен “Лакто бактериум булгарикум” – българска млечна бактерия.

Музеят на киселото мляко в с. Студен извор, в реставрираната родна къща на д-р Стамен Григоров.

В една от залите на Женевския медицински институт проф. Масол награждава Стамен Григоров със специална грамота и парична сума. Стаменко поема наградите и се покланя на публиката. А френският професор казва: “Запомнете това име! Световната наука тепърва ще оцени стойността на неговото откритие.” Тогава Стамен Григоров е само на 27 години!

През юли 1905 г. той защитава докторската си дисертация на тема “Принос към патогенезиса на апендицита” и получава титлата “доктор на медицинските науки, бактериолог – вътрешни и гръдни болести”. Проф. Масол кани младия български учен да остане в Женева и да поеме неговата катедра. Д-р Григоров благодари за поканата, но отказва – врекъл се е да помага и да служи на хората в България и своя роден край.

Следва покана да оглави Пастьоровия институт в Сао Паулу, Бразилия. Д-р Григоров отново отказва. Ръководното тяло на Пастьоровия институт възлага лично на проф. Мечников чрез методите на неговите научни изследвания да препотвърди откритието на Стамен Григоров и да докладва пред научния съвет на Института. За съжаление, авторът на откритието няма да участва в това препотвърждаване. С лекарска диплома в джоба, той се връща в своя беден Трънски край.

Много европейски учени, заинтересовани от откритието на българина, пишат за него в научните си публикации. В България обаче наши учени и полуучени смятат, че откривателят на бактерията е проф. Мечников. Дали го правят от завист, дали не вярват, че един българин може да направи такова откритие? Но ако не на забрава, те обричат д-р Григоров на дългогодишна изолация от научните кръгове.

Докато лекува хората от Трънско, д-р Стамен Григоров изследва туберкулозата. Резултатите от тези изследвания описва в научна статия, която изпраща на най-авторитетното медицинско списание по онова време – “Ла прес медикал” в Париж. Статията е озаглавена “Противотуберкулозната ваксина” и е публикувана в списанието на 29 декември 1906 г.

Публикациите в това списание се подлагат на безпощаден научен и редакционен филтър. Статия излиза само след единодушното съгласие на академичното ръководство – ако то прецени, че научното съобщение има характер на фундаментално изследване. Но… статията на д-р Григоров остава неизвестна за България…

Като военен лекар.

През Балканската война Стамен Григоров заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години.

През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал +Червен кръст“.

В периода 1922 – 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов от Александровска болница в София. Работи в ТърновоГорна ОряховицаПровадия и Варна. След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.

На 27 октомври 1945 г., деня на неговото рождение, д-р Григоров умира. Два дни по-късно – на 29 октомври, във вечерната си емисия радио “София” съобщава за смъртта му. Новината на българското радио е уловена от радио “Милано” и на 30 октомври всички европейски радиостанции съобщават тъжната новина за кончината на известния д-р Стамен Григоров – откривателя на “Бактериум булгарикус” и изследовател на туберкулозата.

“В нашия род винаги се е говорило, че тогава д-р Стамен Григоров е създал нова ваксина или лекарство. И най-напред го е изпитал върху себе си”, казва пред „24 часа“ неговата правнучка Юлия Григорова. А нейната внучка Венета, която е праправнучка на Стамен Григоров, сега учи в математическата гимназия в София. И вече е решила, че след като я завърши, заминава в Нидерландия, за да учи микробиология.

Днес в центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден Музей на киселото мляко. Родната къща на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото в близост до музея.

ПРОЕКТИ

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, с автори Гергана ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ"
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, Павел Серафимов и ...

„ЧИСТА И СВЯТА“

„ЧИСТА И СВЯТА“
Във времена на обществен нихилизъм, духовно и морално отстъпление, обругаване на национални символи и все ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”
„Креативни Мислители” - Иновативна среда за обучение на учениците Средището на съвременното Просвещение вече е ...

„БУКВАРИНО“

„БУКВАРИНО“
„Букварино“ - Уникална патриотична игра тръгва към децата в България Урок по родолюбие и игрознание ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.


Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате