Живка Бубалова – Петрова е директор на Малко българско училище (МБУ) в Чикаго и зам.-председател на УС на едноименното дружество. Живее зад граница вече 20 години, а културната, езикова и историческа тема са нейното ежедневие. Основател е и на Първата частна детска градина за български деца в Чикаго. С огромна любов, енергия и всеотдайност тя преподава български език, организира множество инициативи и проекти, които имат за цел да държат жив българския дух и да възпитават у децата българско самосъзнание.

Наскоро българската общност в Чикаго успя да купи сградата на Малко българско училище, в което учат близо 700 деца. Придобивката дава нови възможности за развитие и провокира нови идеи. Обединените около духа на българщината създадоха и Център “Малката България“, в който ще се случват стойностни културни и други събития. Придобивка за българската общност е Детска волейболна академия, създадена по идея на Стоян Славов и подкрепена от Малко българско училище.

Как се формира българско самосъзнание у поколения българчета, израснали зад граница, кои най-важните им уроци, защо носталгията идеализира погледа към родното и какво топли сърцето й – на тези и други въпроси отговоря в откровено интервю за „Сдружение Азбукари“ Живка Бубалова – Петрова.

Г-жо Петрова, кога и как се стигна до създаването на Дружество „Малко българско училище“, което ръководи училища по български език, история и култура в Чикаго, САЩ?

Още от пристигането си в САЩ, преди 20 г., се представих в една от църквите и обявих, че имам желание да направя училище. Показаха ми две деца на една маса и казаха: „Ние вече имаме училище, работете“. Така започнах и тази доброволческа работа доведе до създаване на едно сериозно училище с повече от 100 деца. Към екипа вече се бяха присъединили сърцати   учители и заедно постигнахме този успех. На 5-тата година се преместихме доста далеч от църквата и голямата дилема, пред която се изправя всеки истински учител, бе как да оставя децата на средата на обучението. Съветвах ги да останат в училището на църквата, но получих ясна заявка от родителите, че те ще учат български език единствено и само с мен. И така започна Малко българско училище – с 8 деца на „непокорни“ родители, в нашата къща, в съботните дни. Адаптирах приказки, разработвах уроци, рисувах букви върху цветни карти – опитвах се по всякакъв начин да направя обучението лесно и забавно. През 2010 г съпругът ми почина и реших, че трябва“. Регистрирахме организация с единия от синовете ми и приятелка – колега от България. Тържеството за откриване на учебната година започна с 8 деца и завърши с още 5 нови. За този ден всичко бяхме направили с децата – декори, украса, баници. В края на миниконцерта пристигна приятелка, която донесе домашни сладки, украсени с българската азбука. Разплаках се.

Повече от 650 деца се обучават в системата на МБУ. Какви занятия се провеждат с тях, кога и къде?

Децата ни вече са почти 700. Според изискванията на Министерството на образованието и науката задължителните дисциплини са български език и литература, история и география. Ние добавяме известно разнообразие и в някои от класовете, според възрастта и интересите, се изучават математика и народно творчество. Имаме и паралелки със засилено изучаване на фолклор. Много сме популярни и с извънкласните форми, които предлагаме, хор, театрална школа, народни и модерни танци, шах, математика, изобразително изкуство, стандартни танци.

Какъв екип реализира дейностите в училищата?

Стремим се да привличаме най-добрите в професионално отношение. Децата ни имат нужда от добри примери, за да са мотивирани да изучават езика. Става въпрос не само за добри учители, а и за художници, писатели, поети, инженери, адвокати.

Имате важна мисия – да съхраните българското самосъзнание на децата. Как успявате?

Много дълга тема, но най-вече чрез подготовката на концерти и представления, честването на националните празници, организирането на работилници за мартеници, сурвачки, коледна и великденска украса, конструирането на възрожденски къщи. Децата учат най-много, когато изработват нещо. Спомням си колко време им отнемаше (в първите години) да научат думи като мартеница и сурвачка. Сега такъв казус не съществува.

С какви учебници и помагала работите?

Нашите учители имат издадени вече 6 помагала – 2 по история и 4 по български език, които използваме успоредно с учебниците от България. На последния педагогически съвет обявихме, че фокусът в нашата работа тази година ще бъде създаването на учебници за средния курс.

На кои дейности акцентирате в работата си с децата?

На изучаването на езика в чуждоезикова среда – на нова методика, която задължително включва музика, езикови игри, театър. Старите книжки вече не „работят“.

Вашите инициативи топлят душите и на родителите, които са далече от родната земя. Каква емоция преживяват те на всеки празник?

Непрекъснато ни пишат мили и затрогващи думи, послания на обич и уважение. Всичко това ни стимулира и задължава. Пишете ни, сънародници!!

На 1 ноември отпразнувахте Деня на народните будители вълнуващо. Разкажете повече за това.

Денят на будителите е съкровен празник за учителите в чужбина. Ние съзнаваме, че не само правим много, но и влагаме душа и сърце. Съботният ден, който е най-близо до празника, е изцяло посветен на събитието. В класните стаи се прожектират филми, показват се портрети, четат се биографии на будителите, а хорът и вокалната ни група огласят коридорите с възрожденски песни.

Кой е най-скорошният предстоящ празник, свързан с българската култура и традиции, който ще отбележите? Как се готвите за него?

Коледа. Сценарият е готов и всички танцови и музикални състави, както и театралната школа, репетират за него. Правим грандиозни концерти и тетаралната зала е винаги препълнена.

Предлагате и занимания за възрастни – какви са те?

Засега има какво да желаем в тази област. Чудесно са организирани народните танци, но предстои разкриването на класове по английски език и английска история – това са нуждите на по-възрастното поколение от нашата имиграция.

Носталгията дава ли друг поглед към родното и какъв е той?

О, да! Мисля, че понякога даже идеализираме, но имаме нужда от това. Гордеем се – с езика, с историята, с фолклора, с културните паметници, със спортната слава. Разказваме на американски съседи, колеги и приятели за България – мисионери сме в известен смисъл.

Неотдавна открихте и Детска волейболна академия „Българските лъвове“ с главен треньор Симеон Младенов, който е представител на традиционно силната пернишка волейболна школа. Чия е инициативата за това начинание, с каква цел го предприехте?

Инициативата е на Стоян Славов, който от първия ден, в който предприехме стъпките по купуване на сграда, е с нас. Упорит и всеотдаен, голям приятел на нас и училището! Гордеем се много с постигнатото от него, от треньорите Боян Петев и Стоян Младенов, както и от всички български волейболисти. Направиха го сами – от нас бяха приятелското рамо, спортната зала и спотният хъс, разбира се!

Българските училища в Чикаго са официално регистрирани към Министерство на образованието на Р България и учениците получават удостоверение за завършен клас в края на учебната година. Българската държава съдейства ли Ви по някакъв начин в образователния процес, или в издръжката на учениците?

Без помощта на българската държава не можем да оцелеем. Министерството на образованието и науката ни подкрепя, вслушва се в нашите мнения и предложения, оказва ни методическа помощ. Според мен, екипът, ръководен от министър Вълчев, е най-добрият за последните двадесет години. На местно ниво получаваме морална подкрепа и помощ при организиране на различни събития от Генерално консулство. В този смисъл сме от щастливците, които могат да се похвалят с отношението на българската държава и нейните служители – в и извън страната. Дано навсякъде да е така!

Как успявате да осигурите финансиране за всичките си проекти?

С помощта на субсидията от МОН и таксите, които родителите заплащат.

Наскоро купихте сградата на „Малко българско училище“. Трудно ли беше да го реализирате и какво ще Ви донесе като плюсове това?

Процесът продължи 28 месеца. Беше много трудно – сблъскахме се не само с много административни пречки, но и с личностни отношения. Това вече е минало. Важното е, че през това време все повече хора се присъединяваха към каузата и създадохме ценни приятелства, работещ екип и натрупахме много опит. Така се роди и нашата неповторима  група #да запазим българското. Показахме, че заедно можем повече!

Най-големият плюс е стабилността. Ще можем да мултиплицираме нашите дейности и да изпълним другите големи проекти, свързани с обучението по и на български език.

Какви цели си поставяте в най-близко бъдеще?

Нови учебници, масово гимназиално обучение по български език, двуезично седмично училище – езикова гимназия с изучаване на български език.

За какво мечтаете – в личен и в професионален план?

Да имам повече време с децата и внучките си. И да имам сили да довърша започнатите проекти.

Кога за последно бяхте в България и как я намирате?

Това лято. Забелязвам много положителни промени – по-красиви домове, чисти улици, цветни градинки, приятни кафенета и ресторанти, изключителен културен живот – поне в Бургас е така.

Как присъства родината в ежедневието Ви?

Основател съм и на Първата частна детска градина за български деца. Културната, езикова и историческа тема са  моето ежедневие.

Кои са най-важните уроци, на които учите българчетата в Чикаго?

Почтеност, доброта, патриотизъм, колективен дух.

Автор: Даниела Дочева