Андриан Йорданов – Ачо: Районът на Луковит и Карлуково отново ще стане духовен център

Първият Фестивал на Слънцето се състоя на 28 септември на зелените поляни край величествената пещера „Проходна“, известна повече с името Божиите очи. В събитието се включиха фермери, занаятчии, фолклорни състави, изпълнители и любители на българщината. Акцент в програмата беше парад на ретро автомобили, а в юнашкия си тиган Ангел Ангелов приготви за пъстрото множество вкусна манджа с няколко вида лук, свинско, гъби и ароматни подправки.

Андриан Йорданов – Ачо
Ангел Ангелов приготви за пъстрото множество вкусна манджа с няколко вида лук

Местните хора от село Карлуково и град Луковит не са изненадани, че и зад това интересно събитие в региона стои Андриан Йорданов, който всички наричат Ачо – пещерняк, бизнесмен и родолюбец. Отрасъл в този край, той от няколко години се е заел с неговото възраждане като духовен център, какъвто е убеден, че е бил в миналото ни. Тук създава своите невероятни каменни къщи, пред които се дивят посетители отблизо и далеч. Една от тях пък сякаш е излязла от приказка и плува в река Златна Панега, в която прекрасни бели и розови водни лилии, донесени от река Ропотамо, греят с красотата си. Интересни керамични цветя, като живи същества, посрещат посетителите на района. С помощта на доброволци Ачо е възстановил скалния манастир „Св. Никола“ (Глигора), както и пътя до него. С вдъхновение и всеотдайност той сбъдва мечтата си да създава стойностни неща, които да се вписват в природата, да радват и вдъхновяват хората и да им напомнят тяхната божествена същност.

Розови водни лилии, донесени от река Ропотамо

За вярата и връзката с Бога, за творчеството, красотата и отговорността към корените разказва Ачо.

Облагородявате района на град Луковит и село Карлуково по уникален начин. Преди колко време се захванахте с това начинание и защо?

Започнахме през 2006 г от каменна къща, която направихме като заслон в гората, където могат да си починат и ловджии, и туристи. Това беше първото нещо, което създадохме за всички. Около нея направихме две езера, засадихме водни лилии в тях, които се развиха много добре и в последствие ги разселихме из района. Нещата вървят в правилната посока. Искаме да направим нашия район едно местенце, в което всеки посетител да се чувства добре.

Колко са каменните къщи в момента?

В момента правим една в местността „Синдиката“ в гр. Луковит, три има в село Карлуково – едната е малка, намира се пред пещерата „Проходна“ и служи за Информационен център. Облагородяваме района. Искаме той да стане интересен, впечатляващ и всичко да е природосъобразно.

Използвате природни материали, като камък, дърво и керамика.

Да, задължително природни материали използваме, за да се впише всичко в природата.

Навсякъде има много красиви и интересни произведения – дървени и керамични фигури, цветя, къщички за птички. Това явно е ваше хоби?

Да, точно така е.

А вие всъщност сте пещерняк. От кога се занимавате с това?

От 1980 година се занимавам с пещерно дело. Още като осмокласник съм участвал в проучванията на пещерата „Темна дупка“, която е била обитавана от човека от древността. Тогава намерихме сечива, кости, които археолозите датираха. Свързан съм с района, с пещерите и да съм сред природата е нещо, което ми доставя огромно удоволствие.

Пещерата „Проходна“ е величествена. Има ли интересни истории около нея, които са известни на местните хора?

За мен пещерата „Проходна“ е уникална. Моето усещане е, че тя е храм, който назад във времето е посещаван от богомили. Извършвали са се ритуали в нея.

Пещерата „Проходна“

Внушителни са и тези симетрични отвори, като очи, които все едно са изсечени от невидима ръка.

Всичко е Божа работа! И ние, хората, сме Божа работа! Ние сме част от природата, част от Бога, част от цялото. И задължително трябва да си го напомняме постоянно. Разсейваме се, забравяме ги нещата и трябва да си ги припомним. Всичко, което правим в района, го пипаме много внимателно, за да няма грубо вмешателство в природата, да не се нарушава нейната неповторима хармония. Всичко е прекрасно –Творецът си е свършил работата по най-невероятния начин!

Възстановили сте скалния манастир „Св. Никола“ (Глигора), както и пътя към него. В началото му има информационна табела и красива дървена пластика на светеца. И те ли са ваше дело?

Правя с удоволствие всичко, което мога, за да се развива районът и да се покаже в цялата си красота.

И време намирате за това.

Има време, има абсолютно всичко, стига човек да има желание.

В местността „Синдиката“, до река Златна Панега, строите сграда. Каква функция ще има тя?

Това е едно емблематично място за Луковит – местността „Синдиката“. Там съм се учил да плувам по цяло лято, там сме отрасли с мои приятели и всеки има някакъв сантимент към мястото. През годините то си стоеше в забрава и разруха и беше се превърнало в сметище, а като даденост този район е невероятен. Река Златна Панега не случайно се нарича така. Тя извира съвсем близо до това място и водата й е кристално чиста – една от най-чистите реки в България е, от която в даден момент можеш дори да пиеш. Искам да направя мястото прекрасно, за да се чувстват хората добре и тук, да усетят природата, всичко да е одухотворено. Предвиждам да има парк, който да свържем с екопътеката. И туристите, които се движат по нея, да приключат разходката си при „Синдиката“. Там ще могат да пият по една вода, да получат информация за района. Сградата, която строя, ще е на три етажа. На първия, който е близо до водата, ще има Център за обучения на пещерняци, водолази и др., нагоре ще има стаи за нощувки. Каменната къща в съседство може да се ползва от обучаващите. Не ми се иска да има ресторант в общоприетия смисъл. Стремя се всичко да излъчва някакво спокойствие, някакъв мир и хармония.

Наблизо сте направили и чудесно езеро с малка плаваща къщичка, в която живеят патета.

Те са мандаринки – купих ги, защото са много атрактивни. Има и бели лебеди – казват се Ромео и Жулиета. Чувстват се много добре.

Река Златна Панега

Това е истинска приказка!

Приказка е, но каквато ние си я направим. Всеки си твори неговата приказка.

А как създадохте голямата плаваща къща в река Златна Панега? За това не трябва ли някакви инженерни познания да има човек?

Плаваща къща в река Златна Панега

И това е Божа работа! Нещо, което го можеш, го можеш. Може би отломки от предишни прераждания. Имам някаква концепция за визията и по време на изпълнението й си дооправям нещата, докато се получи – като при една скулптура.

И как биха могли да се повозят хората на тази къщичка?

Къщичката е в движение. Едни сватбари возихме – помолиха ни да си направят снимки. Момче и момиче пък бяха дошли чак от Шумен и така се помолиха, че нямаше как да им откажем. Като помоли човек по подходящ начин, се отзоваваме. Хората се радват, щастлива са. Ние сме я сложили, за да създава някаква хармония, само като я види човек.

Да, и веднага създава връзка с мечтите, с детството.

Ние всички сме деца на Бог. Искам тук да направя един оазис. Първо, имаме богата история, която трябва да се покаже – скалните манастири в района. Карлуково и районът някога са били един духовен център. Във времето хората са си изкривили малко съзнанието и са загърбили най-важното – духовността. Човек трябва да бъде духовен, а не религиозен. Някога на мястото на Психиатричната болница в Карлуково е имало голям манастир, който е бил като Рилския манастир. А с какво свързват селището днес? С Психиатричната болница. Искам да покажем, че Карлуково не е само болница, а нещо повече. Около този голям манастир, за който споменах, е имало 12 скални манастира, които са гравитирали около него. В тях е имало монаси исихасти. Говоря за периода 9-14 век. Всичко това не е случайно. Тук е скалният феномен „Провъртеника“, който представлява скален отвес с дупка с правилна форма на върха и множество скални кули наоколо. Предполага се, че това е древна обсерватория, защото в дните на слънцестоенето слънчевите лъчи преминават през отвора. Това е древен храм. Искаме да създадем пътеки, чрез които достъпът до там да е по-лесен. Всички тези места ще бъдат показани, ще бъдат представени на хората, за да знаят, че ги има, тъй като те до скоро не знаеха за това. До преди 5 години не се знаеше дори за пещерата „Проходна“. Има хора от Луковит, които живеят на 8 км от Карлуково и си мислят, че пещерата „Проходна“ е в Родопите.

Скалният феномен „Провъртеника“

Наистина ли!

Да, не знам на какво се дължи това, но нещо сме се изгубили във времето и трябва просто да се намерим по някакъв начин. И ще стане. Хората започнаха постепенно да проглеждат и ще се намерят.

Строите ли и други обекти?

Да, към екопътеката – на 500 м от „Проходна“, правим още две къщички, които догодина трябва да функционират. Ще завършим и строителството в „Синдиката“.

На 28 септември организирахте първото издание на Фестивала на Слънцето. Имаше много хубаво, огромно дървено слънце, което е емблемата на събитието. И него ли изработихте вие?

Дървено слънце, което е емблемата на събитието

Да, аз. Емблемата задължително трябва да бъде впечатляваща, за да те грабне веднага. Поканихме занаятчии, изпълнители на народни песни и танци, имаше дух – това беше най-важното.

Защо кръстихте събитието така?

Слънцето е символ на новото време, новото мислене, на Бога Слънце, на източника на живота.

Имаше и парад на ретро автомобили.

Те бяха част от Фестивала. Направил съм една дървена кола, която предизвиква голям интерес винаги. И покрай нея се роди идеята за ретро парада, в който се включиха над 70 ретро автомобила.

Отзоваха се доста хора на поканата ви за фестивала.

Като за първи път, е много добре, но аз, понеже съм максималист, очаквах да видя 5 000 души, хванати на хоро. Важното е, че хората, които посетиха фестивала, са доволни.

Гайдарите от състава „Петко войвода“ направиха прекрасен концерт в пещера „Проходна“.

Едното от момчетата в състава – Петър, е от Луковит. Преди 3-4 години той имаше голямото желание да стане гайдар и стана. В събитието се включиха и народни певци.

Гайдарите от състава „Петко войвода“ в пещера „Проходна“

Догодина ли е ще е следващото издание?

Да, мислим всяка година да го правим – през 2020 г. ще е на 26 септември. Направихме си изводите кои неща може да се подобрят и ще надграждаме. Искаме този район отново да стане духовен център.

И последен въпрос – какво ви носи всичко, което създавате?

Щастие. Пълно.

Автор: Даниела Дочева

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ З...

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От камбаната, която озвучава английската столица, и торфените къщи в Исландия, до Колизеума в Рим, ...

5.99лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА
Най-важното за Стария континент за млади откриватели! „Детски атлас на Европа“ повежда децата на вълнуващо ...

5.99лв.Вземи сега!

ЧАША ДЯДО ДОБРИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ
Чаша Дядо Добри Вярваме, че мъдрите очи на Дядо Добри ще отправят миролюбиви послания и ...

12.00лв.Вземи сега!

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И...

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От кукерите и конските кушии, през мартениците и боренето с яйца, до нестинарските танци и ...

5.99лв.Вземи сега!

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ...

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА
САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА Книгата на Д. Денчева „Сакралността на миналото или Българската ...

25.00лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ
Децата имат милиони въпроси. Този атлас ще ви помогне да отговорите на няколко хиляди от ...

4.99лв.Вземи сега!

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

0

Your Cart