Младежите от клуб „Актив“ вадят грижливо пазените дрехи от сандъците на бабите за фотопроекта „Миналото в нас“.
Теделин Денинска
Бесарабски българи създават фотографски проект „Миналото в нас“, за да покажат красиви одежди от всекидневието на предците си. В него участват над 20 млади хора, които обличат национални дрехи от старите ракли и автентични носии, събрани чрез помощта на Александър Полибза.
Прочети повечеБесарабски българи възраждат историята с носии (Галерия)
На премиерата на книгата на Борислав Радославов „Дядо Добри – светецът от Байлово“ се обяви началото на дарителската кампания на „Сдружение Азбукари“ за паметник на големия българин.
Дядо Добри – „канонизираният“ приживе от народа светец изгради тихо и кротко пантеон от всенародна любов, въпреки че винаги е странял от публичността и прожекторите. Градеше го тухличка по тухличка, докато години наред събираше стотинка по стотинка милостиня пред катедралата „Св. Александър Невски“, а и след това. Милостиня, която после до стотинка даряваше на български храмове.
Прочети повечеДядо Добри тихо и кротко изгради пантеон от всенародна любов
Най-големият български остров в Черно море е Свети Иван (Свети Йоан). Неговата площ е 0,66 km2. Разположен е на близо километър от Стария град на Созопол (полуостров Столец). Издига се на 33 м над морското ниво. В наши дни на острова има функциониращ сонарен фар, част от навигацията по Южното Черноморие.
В проекта „Някои българи“ шестима наши творци с изключителна международна кариера отговарят на въпроса защо живеят в България или от време на време се прибират тук.
„Някои българи“ – така е нарекъл художникът Недко Солаков видеоинсталацията, чиято премиера ще бъде на 29 юни от 18 часа в Института за съвременно изкуство на бул. „Васил Левски“ 134 в София. Създадена е при нетипични за художника обстоятелства.
Прочети повечеНедко Солаков открива видеоинсталация по поръчка на арт център в Брюксел
Антропологът, генеалог и създател на Глобалната академия в Солт Лейк Сити издирва най-успешните ни сънародници в Щатите.
Тя е учен иноватор с глобално мислене и световна слава. Създава Международния институт по антропология в Солт Лейк Сити, щата Юта, който прераства в Глобална академия. Доктор е на науките по древна история, защитава втора докторантура по генетична генеалогия. Създател е на първото родословно дърво на българските имигранти в САЩ и е един от най-големите специалисти по генеалогия в света.
Участници и посетители се доближиха до бита, облеклото, кухнята, занаятите, ритуалите и обичаите, воинското снаряжение и въоръжение от този период по нашите земи.
Реконструктори и любители на историята от цялата страна се събраха на третото поредно издание на Националния средновековен събор „Магическата Мадара”, който се проведе вчера и днес на територията на Националния историко-архитектурен резерват „Мадара“.
Прочети повече„Магическата Мадара“ събра любители на средновековната история
Докога те ще лежат в чувал в мазето на Солунския музей? През 2016 г. попитах премиера, а от 2017 г. щафетата е в ръцете на президента Румен Радев.
Кога, уважаеми господа управляващи, ще изпълните обещанието си? Кога костите на българския цар Самуил ще се завърнат в България? Не Ви ли е неудобно останките, изграждали могъществото на този велик държавник, да лежат в мазето на Солунския музей?
Прочети повечеКога костите на цар Самуил ще бъдат върнати в България?
Български лекари ще правят безплатно специализирани профилактични прегледи на сънародниците ни от региона.
Променят фамилните имена на българите в Западните покрайнини. За това се разбраха българският президент Румен Радев и сръбският му колега Александър Вучич.
„Беше поставен на срещата един интересен въпрос за окончанията на фамилните женски имена. Защото тук, в Сърбия, се води например Боряна Димитров, а настояването ни беше нашите сънародници да имат възможност да се записват като Димитрова. Президентът Вучич отсече и това ще бъде факт. По същия начин поставихме въпроса и за възстановяване на името Цариброд“, обясни президентът Радев.
Прочети повечеВръщат фамилните имена на българите в Западните покрайнини
От стр. ЧЕТВЪРТА Посочените примери илюстрират проблема за „богатството” на езика и стила, на който са написани учебниците по „История и цивилизация”, учебници, предназначени за българските, за нашите деца и внуци!! От самото си съществуване народът ни е възприемал книжовността и летописите (учебниците си по История и Литература) като Храм на българската памет, като извор … Прочети повече
От стр. ТРЕТА Децата в тази своя най-активна в интелектуално отношение възраст трябва приоритетно да изучават своята родна история, да търсят и да намират своите корени и своите национални характеристики, даващи им поводи за самочувствие и идентичност. Да си припомним думите на Ото фон Бисмарк: „Всички войни и победи се печелят или губят зад ученическите … Прочети повече