Смиляна Захариева: най-силният глас на планетата е български

Пеенето на носителката на Гинес рекорд е с лечебна сила и променя човешката аура.

Смиляна Захариева.

„Щастлива и горда с рекорда Гинес. Вписаха ме в историята за най-силния глас на планетата! Току-що ме известиха“ – това написа българската певица Смиляна Захариева във фейсбук профила си на 18 юни и добави: „Зная, че гласът ми въздейства, вълнува и променя аура. Тази сила и специфичност ще използвам за лечение на хората с помощта на Родопите и чановете.

“Тя изпя „Излел е Делю хайдутин“. Направи го по всички правила, спуснати от „Гинес“, и постигна невероятните 113, 8 децибела. Песента, която полетя в космоса, за втори път прославя България като земята, люлка на най-силния глас на планетата.

Щастливата новина, че рекордът й е признат от „Гинес“, я застига в Шри Ланка, където е на майсторски клас по самоусъвършенстване с тема е „Безсмъртието“. Смиляна вече си е в България и разказа историята на своя път от детството до щастливия миг, който ще промени живота й.

Вестта, че рекордът й е признат от „Гинес“, я сварва в Шри Ланка, а тя споделя снимката си със съобщението във фейсбук. Съобщението за признатия рекорд и поздравленията от „Гинес“.

Отгледана е от баба си в Брезово до 7-мата си година. Още от малка е искала много да пее. Обръщала едно малко столче, представяла си, че е акордеон, движела прости по въображаемите клавиши и пеела. Баща й, който е международен шофьор, й донася акордеон, а тя тръгва да го разглобява и сглобява, любопитна да види какво има вътре и откъде идват тези звуци.

Когато навършва 7 години, тръгва на училище в Пловдив и класната й ръководителка г-жа Караславова насочва родителите към необикновения й глас. Смиляна прави някаква беля, в това време едно дете пее по телевизията, а майка й казва: „Стани и виж какво правят децата, а ти правиш бели“. Това я амбицира. Първата песен, която запява, е „Коньо, Коньо“. Майка й е от Тракия и с подчертано висок глас, а баща й е от Родопите, с подчертано силен глас. „Тази комбинация на гените е направила гласа ми висок и силен“, казва Смиляна.

Тя пожелава да свири на тамбура и й донасят една от най-добрия майстор в кв. Ябълка на Габрово. Тогава нейна учителка, Янка Денчева, я насочва към школата по народно пеене в тогавашния Профсъюзен дом на културата в Пловдив. Смиляна влиза в кабинета на ръководителката Анка Кушлева и казва: „Добър ден, аз съм Смиляна и искам да пея“. Изпява й „Коньо, коньо“.

Като изгряваща народна певица.

Записването за школата вече е приключило, бройката е попълнена, но Кушлева я вмъква някак между децата. Кушлева препоръчва на родителите й училището за музикални кадри в Широка лъка, а те се противопоставят – дете в VII клас да учи само в село на над 100 км от Пловдив, но решават да опита. Смиляна се класира сред 250 певици, като на изпита по пеене е 7-ма с песента „Момне ле мари, хубава“.

Тя ще запомни едно тръгване на баща й на поредния курс с камиона. Когато той разбира, че е приета в Широка Лъка, първо казва: „О, не, не, в никакъв случай, това е далече“. Тя гледа как баща й потегля с камиона, а после спира рязко и се провиква от камината: „Смилянче, стягай багажа, моето момиче, това е твоят път!“.

Албумът й „Родопски чанове“.

Още като ученичка тя печели голям конкурс за участие във Форума за правата на човека в Париж, заедно с Йълдъз Ибрахимова, Теодоси Спасов, Ана Мария Трайкова. Там навършва 18 години. Стефан Драгостинов, ръководителят на ансамбъл „Филип Кутев“, й казва, че където и да се появи с този глас, всеки би я приел. Завършва училището в Широка лъка 4-та по успех и е приета в Национално училище за музикално и танцово изкуство (НУМТИ) в Пловдив.

Паралелно с кандидатстването в НУМТИ се запознава и с проф. Стефан Мутафчиев, главен художествен ръководител на ансамбъл „Тракия“. Той я приема в хора, но се оказва, че не може едновременно да пее и в хора на академията, и при него. След завършването я приемат в хора „Големите български гласове“ на Здравко Михайлов, следват турнета в чужбина. Но тогава Смиляна вече е омъжена жена, има малка дъщеричка и е изправена пред труден избор.

При едно продължително турне тя се връща вкъщи, а дъщеричката й, тогава на година и 8 месеца, не я познава и казва „мамо“ на сестра й. Това накланя везните в полза на семейството. И макар мъжът й да я подкрепя и поощрява „да натисне копчето и да се доказва“, решава да спре с концертите и слиза от сцената за цели 23 години.

През това време тя се развива силно в друга област – туризма. Има своя компания за туристическа дейност, самолетни билети и обслужване, бизнес и индивидуални пътувания. Достига до международни програми, системи и софтуер, ходи на обучения за работа с „Гугъл Адуърдс“, „Фейсбук“. Достига до уникална система за международно владение на самолетни билети, има единствената в България фериботна система, достъп до круизна и хотелска резервационна система…

В някакъв момент всички около нея забелязват, че силата на гласа й нараства с годините и тя решава да кандидатства в „Гинес“, и то с формацията „101 гайди“ на сцената на Античния театър в Пловдив. Записът е на 25 септември 2015 г., при проливен дъжд и същия ден, когато в София Слави Трифонов и „Ку-ку бенд“ пеят пред 60 хиляди човека с чадъри. Въпреки опасенията й, всичките 101 гайдари са на линия.

При първия опит за „Гинес“ със „101 каба гайди“ в Античния театър в Пловдив.

Тя прави запитване към „Гинес“, а оттам й отговарят, че това е в друга графа – ансамблово изпълнение. Вече имало запис със 101 гайди и ако иска да подобри рекорда, може да опита например с 333 гайди. Тя анулира експеримента. Установява, че в туризма е достигнала достатъчно високо ниво и й се иска нещо ново. Започва да посещава курсове по самоусъвършенстване. „На тях срещнах Моника Балаян, която промени Смиляна 1 към новата Смиляна като начин на мислене“, казва дамата.

С родителите си.

На един от майсторските класове, на Свещения хълм Тара в Ирландия, където са коронясвани всичките крале на страната, правят интересен експеримент – жива осмица от 130 човека, а Моника казва на Смиляна да запее в определен момент. „Получи се много силна енергия между всички в осмицата. Това го улови Ганета Сагова, главен редактор на „Списание 8“. Тя ме насърчи да кандидатствам отново и направихме записа в Старосел“, споделя Смиляна.

„В момента, в който достигнах и прескочих техния поставим праг 110 децибела, с тези 113, 8, се изумих. Пях „Излел е Делю хайдутин“, защото са ми удобни вокалите. 113, 8 е моето признато постижение, но тъй като децибелометърът беше на 2, 5 м, специалисти ми обясниха, че на всеки половин метър се губят 6 децибела. Или реално се оказва, че от устата ми са излезли 143, 8 децибела“, обяснява Смиляна.

Ганета измерва през аура камера аурата си при слушане на записа на Смиляна. Казва й, че гласът й променя аурата на човека, а Смиляна си спомня как при нейни изпълнения предизвиква сълзи у хората, дори и при чужденци, които не разбират думите. Тя се заравя в изследвания и открива, че песента може да лекува и въздейства не само със силата като херци, а и чрез самите вокали.

В трудовете на Владимир Бехтерев открива, че вокалът „а“ помага за сърдечна дейност и очи, „о“ – за задстомашна жлеза и гръбначен стълб, „у“ – на отделителната система, „ю“ блокира болка. И когато тези вокали са в специфичния за музиката пентатоничен лад, имат много силно въздействие. Към днешен момент музика в пентатоника има в България, в Родопите, в Китай, Япония и Тибет.

„Притежатели сме на такова злато за действие, за помощ, за звукова енергия! Светът ще се обърне към нас, стига да разшифрова правилно всички тези неща“, пали се Смиляна. Тя участва в експеримент в НДК, зала „Люмиер“, където пее пред 500 човека със затворени очи. Установяват, че се е променила аурата на всички в залата. След едно участие в тв предаване Смиляна среща интересна жена от Пловдив, Елена Павлова, която е завършила курс при Кашпировски и Джуна. Павлова й казва, че пее в различни цветове.

Със семейството си на Седемте Рилски езера.

Смиляна разработва звуков терапевтичен метод на въздействие чрез гласа си и инсталация с родопски чанове, които подбира и подрежда под определени тонове. Провежда лечебни сеанси до един момент, в който отново трябва да избира между кариерата и семейството. Дъщеря й Петя ражда близнаци и тя решава да бъде повече майка и баба. Петя е медицински химик, синът Димитър Захариев учи национална сигурност и международен тероризъм.

С инсталацията от родопски чанове.

Рекордът в „Гинес“ е в два аспекта – открит е най-силният глас, но и глас, който лекува и променя аурата. Тепърва предстои научни светила и лечители в областта на официалната и нетрадиционната медицина да изследват Смиляна в различни лаборатории.

„Гинес“ рекордът отваря пред мен необятни възможности – казва тя. – Но той е и за България, защото показах чрез него българското призвание. Ако по един начин „Делю…“ полетя в космоса, сега отново се появява на световния хоризонт. Нека да ни споменават с добро не само заради Стоичков или Валя Балканска, а и с това, че българска певица с песен от Родопите е с най-силният глас на планетата.“

ПРОЕКТИ

„ПАРАД НА БУКВИТЕ“

„ПАРАД НА БУКВИТЕ“
Стотици българи шестваха по улиците на София на „Парад на буквите“ Организаторите от „Сдружение Азбукари“ ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ” ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ” - 2
В Алдомировци откриха средище на съвременното Просвещение Иновативна интерактивна класна стая съчетава преклонението пред българското ...

ПРОЕКТ „ЗДРАВЕЙ, ЗДРАВЕ“

ПРОЕКТ „ЗДРАВЕЙ, ЗДРАВЕ“
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ ПО ЧЛ. 10А ОТ ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА ЗА ...

ПРОЕКТ „WELLBECOME“

ПРОЕКТ „WELLBECOME“
ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА: Основната цел на проекта е да насърчи сътрудничеството и инициативите между младежите ...

ПРОЕКТ „КРАЧКА НАПРЕД В С...

ПРОЕКТ „КРАЧКА НАПРЕД В СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“
Целта на програмата е да разшири социалната и професионална интеграция на хората от уязвимите групи ...

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.


Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате